Никола Ракитин. Что руки, молящие о пощаде...

Като ръце, що молят за пощада,
клони е закършила върбата.
Сключени отвред са небесата
и вечерта тревожно пада.

Плач безнадежден носи се в пустини…
Безумний вихър пресен сняг премята,–
И безпомощно– сама, върбата
овива с бели серпантини.

Никола Ракитин


Что руки, молящие о пощаде
скрестила-заломила ветки верба,
и небеса с овчинку ночи ради,
и вечера тревожна треба.

Плач безнадёжный носится в пустыне...
и там, где верба-сирота на склоне,
безумный вихрь снегами белит клоны–
рядит беспомощную в серпантины.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии