Край сказки

                Болгарский
                Мир и Я


                КРАЯТ  НА  ПРИКАЗКАТА

                Една ограда не посмях да премина.
                Бях малка, ненавършила шест години.
                Остана в детския спомен
                и фиданката с тънките клони.
                Извила глава съзерцавах
                златната ябълка на върха засияла.
                Мечтаех за нея,
                насън я спасявах
                от връхлетялата хала
                и с неродена мома разговарях.

                Стъмни се небето,
                задуха вятър,
                засвири в комините,
                дърветата запремята...

                В зори не видях златната ябълка.
                Ръмеше дъжд,
                мъгла пълзеше
                и градината бе пожълтяла.
                Надникнах през цепнатина на оградата.
                Ябълката лежеше в калта
                и вече не светеше.
                Клонът й висеше
                жестоко прекършен.
                И приказката бе свършила.

                Ана  Величкова