Болгарский
Мир и Я
С О В А Т А
Совата пак кацна на комина -
до късна доба ще остане там.
Стои тя сякаш в размисъл голям
за днешното, което в бъдно мина.
Какво ли в този час тя пророкува?
Не й ли стигат болки и беди,
че знаци непонятни пак реди
и кара ме до късно да будувам?
Най-сетне уморена тя отлита.
На двора пърхат трепетни крила.
Разсейва се среднощната мъгла
и в погледа ми първи лъч се вплита.
Ана Величкова
Сова
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121062303349
Свидетельство о публикации №121062303349
Рецензии