Исповедь Великого жреца
Мир и Время
ИЗПОВЕД НА ВЕЛИКИЯ ЖРЕЦ
Лотосът спи.
Сънливо влачи водите си Нил.
Свещеният ибис не пляска с криле
и мракът е скрил пирамидите.
Не спя само аз -
Великият жрец на Ра,
властелин на съдби и империи.
Ще минат столетия,
ще станат на прах делата ни,
ще се забравят навеки,
а Нил все така
ще подгонва водите си,
ще стене в родилни болежки Земята,
ще вехне от безвъзвратното,
ще тръпне отново
в победния миг на зачатието...
Всяко зрънце ще носи
своята радост и болка,
ще се създава
и чезне по свои закони,
а хармонията на Битието
ще бъде все така пълнозвучна
и неподвластна на боговете.
Стоя сам в среднощния час,
потънал в размисъл.
И мен като дребна прашинка
времето ще ме отмине.
Така е справедливо,
макар че е безутешно-горчиво
да се усещаш безсилен.
Но зазорява.
Намятам плаща
и в каменна маска
превръщам лицето си...
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121062207003