Исповедь Великого жреца

                Болгарской
                Мир и Время

               
                ИЗПОВЕД  НА  ВЕЛИКИЯ  ЖРЕЦ

                Лотосът спи.
                Сънливо влачи водите си Нил.
                Свещеният ибис не пляска с криле
                и мракът е скрил пирамидите.
                Не спя само аз -
                Великият жрец на Ра,
                властелин на съдби и империи.

                Ще минат столетия,
                ще станат на прах делата ни,
                ще се забравят навеки,
                а Нил все така
                ще подгонва водите си,
                ще стене в родилни болежки Земята,
                ще вехне от безвъзвратното,
                ще тръпне отново
                в победния миг на зачатието...

                Всяко зрънце ще носи
                своята радост и болка,
                ще се създава
                и чезне по свои закони,
                а хармонията на Битието
                ще бъде все така пълнозвучна
                и неподвластна на боговете.

                Стоя сам в среднощния час,
                потънал в размисъл.
                И мен като дребна прашинка
                времето ще ме отмине.
                Така е справедливо,
                макар че е безутешно-горчиво
                да се усещаш безсилен.
                Но зазорява.
                Намятам плаща
                и в каменна маска
                превръщам лицето си...

                Ана  Величкова


Рецензии