Царь Кир перед Етеменанки
Человек и Время
ЦАР КИР ПРЕД ЕТЕМЕНАНКИ
Умираше гордият стар Вавилон,
разсечен от меч безпощаден.
Не стряскаха детските жалби и стон
за кръв похитителят жаден.
Задъхан и гневен изправи се Кир
пред кулата дръзко-прекрасна.
Победният цар - на тълпите кумир,
загледа се в нея прехласнат.
Издигнала стройна лазурна снага,
тя нямаше край ни начало.
По тайнствена воля, изкусна ръка
небесно и земно бе сляла.
Над пепел и огън, над димния мрак
сияеше кулата властно.
А царят, на мирните радости враг,
стоеше смутен и безгласен.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121062103144