Царь Кир перед Етеменанки

                Болгарский
                Человек и Время


                ЦАР  КИР  ПРЕД  ЕТЕМЕНАНКИ

                Умираше гордият стар Вавилон,
                разсечен от меч безпощаден.
                Не стряскаха детските жалби и стон
                за кръв похитителят жаден.

                Задъхан и гневен изправи се Кир
                пред кулата дръзко-прекрасна.
                Победният цар - на тълпите кумир,
                загледа се в нея прехласнат.
               
                Издигнала стройна лазурна снага,
                тя нямаше край ни начало.
                По тайнствена воля, изкусна ръка
                небесно и земно бе сляла.

                Над пепел и огън, над димния мрак
                сияеше кулата властно.
                А царят, на мирните радости враг,
                стоеше смутен и безгласен.

                Ана  Величкова


Рецензии