II.
Води и блясъци– шир чуден.
Стоя със часове загледан.
На тоя стръмен бряг безлюден
да бъде моя кът последен;
на утро златната усмивка
над мен да звънка с радост волна;
нощта със звездната завивка
да ме прегръща богомолна.
Да слушам всявга на вълните
как пее хорът многогласен
и за безсмъртност на душите,
и за живота им прекрасен.
Никола Ракитин
II.
Морской простор блестящ и чуден–
стою, в зерцало заглядевшись
на берегу крутом, безлюдном,
которым до смерти утешусь.
Заря с зарёй приветят брата
прибоем радости до грусти–
и тьма, созвездьями богата,
покров молитвенный ниспустит.
И ,велегласью моря внемля,
душа бессмертная, живая
удел неведомый доселе
с восторгом счастья испытает.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
***
© Copyright: Терджиман Кырымлы Третий, 2021
Свидетельство о публикации №121061407797
Свидетельство о публикации №121061407797
Рецензии