Арлекино. перевод близкий к оригиналу

Когда-то ездил кукольный театр
По городам, тянулись грустно дни,
В повозке из потертого холста
Была Мальвина, с нею - Арлекин.

Был марионеткой этот человечек,
Им не зря хозяин сильно дорожил.
Весело смеялись люди каждый вечер:
«Вот забавная игрушка – Арлекин.»

Арлекино, Арлекино,
Ты без сердца, говорят.
Сколько радостей не знает
Ни твое лицо, ни взгляд!

В том кукольном театре  издавна
Мальвина исполняла роль принцесс.
Пусть был дворец из ветхого тряпья,
Но Арлекин смотрел и ждал чудес.

Он не улыбался и всегда был грустным
Взор его, казалось, об одном молил:
Сделать ему сердце, чтоб проснулись чувства,
Чтобы он свою принцессу полюбил.

Арлекино, Арлекино,
Ты без сердца, говорят.
Сколько радостей не знает
Ни твое лицо, ни взгляд!

И пойманный немой мольбой старик
Его однажды в руки свои взял,
И в теле деревянном через миг
Для Арлекина сердце изваял.

Арлекин Мальвину полюбил тогда,
Нежностью бескрайней сразу засиял.
Так не мог играть он  раньше никогда,
Ярким пламенем он вспыхнул – и пропал!

Арлекино, Арлекино
От любви сгорел дотла.
Той последней твоей роли
публика не поняла!

Везет театр свой старый кукловод – 
Мальвина без напарника теперь.
Над тем, кто стал лишь серою золой,
Он плачет, но Арлекин сгорел.

Арлекино, Арлекино
От любви сгорел дотла.
Той последней твоей роли
публика не поняла!

Оригинал (автор-исполнитель Эмил Димитров)

Върви каручката на стария Буо,
от град на град се нижат тъжни дни.
Каручката със скъсано платно
 и куклите Мели и Арлекин.

Арлекино беше дървено човече,
в малкия театър на стария Буо.
Смееше са много публиката вечер
 на издяланата кукла от дърво.
 
Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае
 дървеното ти лице!
 
В театъра на стария Буо,
играеше принцесата Мели.
През старото окъсано платно
 се вглеждаше във нея Арлекин.
 
Арлекино гледа, всяка вечер плахо,
стария Буо със молещи очи.
Той едно сърце, в него да издяла,
за да може да се влюби във Мели.
 
Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае
дървеното ти лице.
 
Затрогнат от молбите му Буо,
веднъж го взе във своите ръце.
И в първото безчувствено дърво
 с длето издяла мъничко сърце.
 
Арлекин обикна куклата Мели
 и в любов безкрайна нежно засия.
Той игра тъй както никога преди,
но пламнал цял от обич изгоря.
 
Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля
публиката не разбра.
 
Върви каручката на стария Буо,
останал сам със куклата Мели.
Над малко шепа пепел от дърво
 той плачеше за своя Арлекин.
 
Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля
публиката не разбра