Арлекино. Вольный перевод

Давненько это было, не сейчас,
В театре, что по городам бродил.
Он куклами, похожими на нас,
Людей на представление манил.

Арлекин был славной куклой деревянной
Были и другие, но такой один.
Весело смеялись люди вечер каждый:
«Вот забавный этот парень Арлекин!»

Арлекино, Арлекино
Ты без сердца, говорят
Ты грустишь чужой печалью,
но и ничему не рад.

Мальвину каждый чудной находил,
Принцессой посреди тряпичных зал.
А Арлекин вокруг нее бродил
И очень уморительно вздыхал.

Арлекин, бедняга, каждый вечер плакал,
Это и смешило: слезы без причин.
Лишь Мальвины сердце не смеется в зале –
Она знала: равнодушен Арлекин.

Арлекино, Арлекино
Ты без сердца, говорят
Ты грустишь чужой печалью,
но и ничему не рад.

И вот однажды в теплый вечерок
Решил он себе сердце вдруг отлить.
Бесчувственного дерева брусок
Решил понять, что значит полюбить.

Арлекин Мальвину куклу увидал,
И любовью нежной сразу засиял.
Жаль, недолговечной их любовь была -
Слишком ярко он от страсти запылал.

Арлекино, Арлекино
От любви сгорел дотла.
Той последней твоей роли
публика не поняла!

И перед жадной к зрелищам толпой
Теперь, Мальвина, ты стоишь одна.
Над тем, кто стал лишь серою золой,
Рыдаешь ты, судьбу свою кляня.

Арлекино, Арлекино
От любви сгорел дотла.
Той последней твоей роли
публика не поняла!

Оригинал (автор-исполнитель Эмил Димитров)

Върви каручката на стария Буо,
от град на град се нижат тъжни дни.
Каручката със скъсано платно
 и куклите Мели и Арлекин.

Арлекино беше дървено човече,
в малкия театър на стария Буо.
Смееше са много публиката вечер
 на издяланата кукла от дърво.
 
Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае
 дървеното ти лице!
 
В театъра на стария Буо,
играеше принцесата Мели.
През старото окъсано платно
 се вглеждаше във нея Арлекин.
 
Арлекино гледа, всяка вечер плахо,
стария Буо със молещи очи.
Той едно сърце, в него да издяла,
за да може да се влюби във Мели.
 
Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае
дървеното ти лице.
 
Затрогнат от молбите му Буо,
веднъж го взе във своите ръце.
И в първото безчувствено дърво
 с длето издяла мъничко сърце.
 
Арлекин обикна куклата Мели
 и в любов безкрайна нежно засия.
Той игра тъй както никога преди,
но пламнал цял от обич изгоря.
 
Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля
публиката не разбра.
 
Върви каручката на стария Буо,
останал сам със куклата Мели.
Над малко шепа пепел от дърво
 той плачеше за своя Арлекин.
 
Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля
публиката не разбра