Петър Кирилов Анастасов Мельчают наши деревеньки

(перевод с болгарского )

Деревни становятся меньше,
и кладбища их растут.
А это — жалкие люди,
на пальцах уж счёт им ведут.

Их кладбищам тесновато -
наступают на стену и двор.
Наступают упорно и властно,
сопровождает их птичий хор.

То ли Богом так сказано
то ли природа грешит,
но равновесие вечное
по швам уже явно трещит
 

Кто старую библейскую ниву
для  посева  пашет ту  твердь -
жизнь, уходящая в лету,
или грядущая смерть?


Болгарские поэты Петър Анастасов
Красимир Георгиев
„СЕЛАТА СТАВАТ ВСЕ ПО-МАЛКИ” („ДЕРЕВЕНЬ СТАНОВИТСЯ ВСЁ МЕНЬШЕ”)
Петър Кирилов Анастасов (р. 1942 г.)


Петър Анастасов
СЕЛАТА СТАВАТ ВСЕ ПО-МАЛКИ

Селцата стават все по-малки,
а гробищата им растат.
И ето – хорицата жалки
на пръсти вече се броят.

На гробищата им е тясно –
настъпват те към зид и двор.
Настъпват упорито, властно,
сподиряни от птичи хор.

То ли от Бог така е речено
или природата греши,
но равновесието вечно
изглежда вече се руши.

Кой старата библейска нива
оре за следваща сеитба –
животът, който си отива,
или смъртта, която идва?