I.
Буря стихла, но прибоя рокот
не умолк, тревожен неспроста:
стонет бездна страстно и жестоко,
блещет море– мощь и красота.
Туч остаток ветер выметает,
чаек чуть подбрасывает ввысь
Чу! мечта о воле, пресвятая,
мне грохочет: побеждай, борись!
Небосвод и море– вместе рядом:
голубой в синеющее врос–
жадным я охватываю взглядом
словно однокрылый альбатрос.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
I.
Бурята отстъпи, но вълните
блъскат се в брега тревожно ощ.
Тънтят бездни със копнежи скрити
и сияят красота и мощ.
Вятър гони облаци последни
и подхвърля чайки на ята.
Екне шир от гърмове победни,
в мен за волност прозвънти мечта.
И морето кипнало с вълните
и на свода синьото стъкло
жадно аз обгръщам с очите
като чайка с счупено крило.
Никола Ракитин
***
© Copyright: Терджиман Кырымлы Третий, 2021
Свидетельство о публикации №121061008427
Свидетельство о публикации №121061008427
Рецензии