Болгарский
Мир и Я
С Ъ Н
Сънувах отново за кой ли път мама,
зовях я от мъка и плаках.
А тя ме погледна за миг и през рамо
отвърна ми тихо: Почакай.
Макар на години, ти млада си още
и трябва добре да научиш
да вдъхваш живот на изтлелите мощи,
от пепелта хляб да получиш.
Животът за тебе е още загадка -
аз в пътя ти праг не съзирам.
Ще литнеш накрая в простор необятен,
където духът не умира.
Ана Величкова
Сон
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121061005087
Свидетельство о публикации №121061005087
Рецензии