Никола Ракитин. Запад
Алеет запад. В тихий час вечерний,
исполнивший равнину по края
река колышет облаки да тени–
покой зерцала, точно не своя.
И по воде её кристально ясной
сквозь кроны онемевших к ночи ив
светило догорающее гаснет–
сочится кровь заката– и струит.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Запад
Алее запад. В тоя час вечерни
широко се разляла в равнината,
люлее облаци и сенки черни
във себе отразила ги реката.
И по водите й прозирно ясни
през върховете на върбите неми
на слънцето, което тихо гасне,
кръвта се точи на струи големи.
Никола Ракитин
Свидетельство о публикации №121060907932