Автор: Р. Русев
В тишината на слънчев следобед,
както в прахта влачех крака,
а след мен вървеше старият пес,
пресрещна ме ТОЙ.
Не попитах кой е насреща,
само кучето опашка подви,
аз отминах, но нещо ме жегна
и обърнах след него очи.
Какво бих могъл да му кажа…
Как е горе?
Може би…
И дали ще ме потупа по рамото
И ще каже: - хайде върви!
Без да спре само продума:
не за теб СЪМ дошъл…
Среща
© Copyright: Росен Русев, 2021
Свидетельство о публикации №121060904022
Свидетельство о публикации №121060904022
Рецензии