Старец

                Болгарский
                Мир и Люди


                С Т А Р Е Ц
               
                Подпрял глава
                на сбръчкана ръка,
                пред гаснещия огън
                в тъмнината,
                замислен
                старецът седи.
                Бледнее пламъкът,
                последен дим струи,
                неясни сенки
                трепкат по стената.

                Глава обронил,
                старецът мълчи.
                С отворени,
                невиждащи очи
                той си припомня
                младостта,
                забързаните дни,
                отминалите
                болки и злини -
                Живота,               
                скъп на радост
                и блага.

                Угасват
                догорелите главни.
                Отпуска се
                безсилната ръка,
                сълзите му
                некапнали застиват.
                Завинаги,
                един Човек забравен,
                си отива...

                Ана  Величкова

                По Винсент Ван Гог /1853-1890/


Рецензии