Старец
Мир и Люди
С Т А Р Е Ц
Подпрял глава
на сбръчкана ръка,
пред гаснещия огън
в тъмнината,
замислен
старецът седи.
Бледнее пламъкът,
последен дим струи,
неясни сенки
трепкат по стената.
Глава обронил,
старецът мълчи.
С отворени,
невиждащи очи
той си припомня
младостта,
забързаните дни,
отминалите
болки и злини -
Живота,
скъп на радост
и блага.
Угасват
догорелите главни.
Отпуска се
безсилната ръка,
сълзите му
некапнали застиват.
Завинаги,
един Човек забравен,
си отива...
Ана Величкова
По Винсент Ван Гог /1853-1890/
Свидетельство о публикации №121060804963