Мрак
Българский
Мир и Люди
М Р А К
Градът огромен тъне мълчаливо
в студената мъгла.
А лампите са сякаш треперливи
и димни кандила.
И сенки уморени тежко крачат,
превити от студа.
Потокът хорски сякаш бавно влачи
отровна самота.
Като по чудо изведнъж засвети,
сред сивата стена,
една витрина с книги на поети.
И грейна светлина.
Но никой минувач не се загледа,
не чу зова им тих.
Нощта се спусна. Без надежда бледа
замлъкна всеки стих.
Ана Величкова
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121060708308
Свидетельство о публикации №121060708308
Рецензии