Автор: Р. Русев
06.05.2019 г. * 22:05 ч.
Как в есенната привечер
птици събрани по жиците,
тръгват до следваща пролет
и оставят за мен
тъжната есен,
бялата зима
и време зашито в прозорците.
И после са мислите,
загубил по тебе и птиците,
притихнал, те търсих,
а там, след счупената
грамофонна плоча
останаха трохи от обич.
А сега, сега подухва от юг,
стадо от облаци носи на север,
живея за теб
и в съня си милвам косите ти.
Сънувам зелените вечери,
клони по прозорец почукващи,
щурци в тъмното свирещи,
за любов, в която няма печал.
Сол, в моето тяло
в което капката вода дълбае
и отмива чувства и мисли
от отминали мигове
огрубели от самота…
Мисли
© Copyright: Росен Русев, 2021
Свидетельство о публикации №121060703976
Свидетельство о публикации №121060703976
Рецензии