Автор: Р. Русев
Ни ветрец, ни дъждец,
ярко слънце грее,
още от зарана
в близката горичка
сврака във букака
клюките разнася:
Станал ми е Ежко
рано по росата
булка да си дири.
Обиколи гората,
мина по полянки,
най-подир видя я
във една дъбрава.
Ежка е красива
и е работлива,
без да се помайва
трупа зимнина.
Те жена за мене
на ума си рече Ежко,
и гърди изпъчи,
гърлото прокашля
и с надежда жежка
бързичко и рече:
- Хайде Ежке с тебе
двама да се вземем
и живот щастливи
да си подредиме.
Ежчета ще ни се пръкнат,
та да сме дружина,
тъй живота труден
по-лесно ще мине.
Много не му мисли
тя склони главата,
заживяха двама
щастливи в гората.
ЕЖКО
© Copyright: Росен Русев, 2021
Свидетельство о публикации №121060506385
Свидетельство о публикации №121060506385
Рецензии