Здравко Кисьов Корни и крона

(перевод с болгарского )

Как ветви и корни на древе
живём будто вместе и врозь.
Ты птицей резвишься в небе,
я глубины пронзаю насквозь.

Моё небо — мрачная тьма,
нет ни луны там, ни солнца, ни звёзд,
здесь твари слепые терзают меня,
зубом острым рвут горькую плоть.

Горькую — да, потому что
к короне твоей сладкий сок устремлён.
А смотрящий на красу твою помни -
на долю какую той красою я обречён!

Раньше мы были близки,
Друг от друга теперь далеки.
Ствол растёт и растёт расстояние
меж короной и древа корнями.

Но если явят топор и древоточец  милость мне
и если я продолжу путь свой в глубине -
когда-нибудь мы встретимся с тобой,
даже  за склоном небосвода стороной.

Только когда на солнце выйду я,
а без корней ты будешь ли тогда? ...

Болгарские поэты Здравко Кисьов Корни и крона
Красимир Георгиев
„КОРЕН И КОРОНА” („КОРНИ И КРОНА”)
Здравко Крумов Кисьов (1937-2015 г.)
Болгарские поэты

Здравко Кисьов
КОРЕН И КОРОНА

Живеем с теб уж свързани, ала разединени,
подобно клоните и корените на дърво.
Ти синева загребваш, с птиците общуваш,
аз надълбоко слизам и се трудя в мрак.
И как за моето небе, кажи, да ти разкажа –
там няма ни луна, ни слънце, ни звезди;
там слепи твари остър зъб изпробват
във жилавата ми горчива плът.
Горчива – да, защото сокът сладък
към твоята корона се стреми безспир.
И кой, като те гледа – толкова прекрасна –
за моя дял се сеща в тази красота!...
Тъй близо бяхме някога, сега сме тъй далече
един от друг, че стволът все расте.
Но ако брадвата и дървоядът бъдат милостиви
и ако все така дълбая своя път нелек –
все някой ден ще трябва с тебе да се срещнем,
макар от другата страна на тази земна твърд.
Тогава чак и аз на слънце ще изляза,
ала какво без корени, кажи, ще бъдеш вече ти?...

1982 г.