Путем зерна, Владислав Ходасевич

Проходит сеятель по ровным бороздам.
Отец его и дед по тем же шли путям.

Сверкает золотом в его руке зерно,
Но в землю чёрную оно упасть должно.

И там, где червь слепой прокладывает ход,
Оно в заветный срок умрёт и прорастёт.

Так и душа моя идёт путём зерна:
Сойдя во мрак, умрёт — и оживёт она.

И ты, моя страна, и ты, её народ,
Умрёшь и оживёшь, пройдя сквозь этот год, —

Затем, что мудрость нам единая дана:
Всему живущему идти путём зерна.

1917 г.

ПЪТЯ НА ЗЪРНОТО
Поетический перевод с русского: Генка Богданова


Върви сеячът, крачи в правите бразди
в пътя на баща си, на своите деди.

Свети като злато в ръцете му зърно` -
в земята плодородна  ще полегне то`.

И там, де червей сляп тунелчета бразди`
то ще умре, а после ще се прероди`.

По път такъв върви и моята душа -
потъне в мрак, умре и се преражда тя.

Тъй и ти, Родино, и твоят народ
вървите ежегодно през "смърт и възход.

Тази мъдрост ни е дадена защото
всичко живо следва пътя на зърнОто.