Болгарский
Мир и Я
С Р Е Д Н О Щ
Прозорците гаснат един подир други,
до утрото някои светят.
На дългата нощ безпощадният удар
невинни сърца ще усетят.
Напускат живота или боледуват,
скърбят, съжаляват за нещо.
Майка над мъничка рожба будува
и шепне му с ласка гореща.
Танцуват и радват се шумно младежи,
а някой самотно проплаква.
Жена през стъклото в тъмата поглежда -
в безмълвие близък очаква.
Четат или пишат в покоя среднощен,
проекти чертаят, мъдруват.
Сред будните будна и аз съм все още -
за всички и всичко тъгувам.
Ана Величкова
Полночь
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121052804620
Свидетельство о публикации №121052804620
Рецензии