Пир Природы
Болгарский
Мир и Люди
ПИР НА ПРИРОДАТА
В предания архаични
да бъдеш низвергнат
е страшно наистина.
Ти си нетленен,
но и самотен,
раздиран
от смъртни съмнения,
жадуващ покой
само миг,
слово на ближния,
пукот
на съчка изгнила,
зверски вик...
Не!
Ти си сам,
сам сред Вселената,
сам и нетленен,
нетленен и сам -
ужас безумен...
Такъв само
в притчите има,
в болния мозък
на душегубците.
Всяка частица
загива в мига,
в който дава
импулса си жизнен
на друга.
Всяко сърце
отминава,
задвижило
друго сърце.
Безбройни частици,
безбройни сърца -
многолик
и безкраен керван.
Тъжен и радостен
пир на Природата
за незван и призван.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121052506434