Пир Природы

 
                Болгарский
                Мир и Люди


                ПИР  НА  ПРИРОДАТА

                В предания архаични
                да бъдеш низвергнат
                е страшно наистина.
                Ти си нетленен,
                но и самотен,
                раздиран
                от смъртни съмнения,
                жадуващ покой
                само миг,
                слово на ближния,
                пукот
                на съчка изгнила,
                зверски вик...
                Не!               
                Ти си сам,
                сам сред Вселената,
                сам и нетленен,
                нетленен и сам -
                ужас безумен...
                Такъв само
                в притчите има,
                в болния мозък
                на душегубците.
               
                Всяка частица
                загива в мига,
                в който дава
                импулса си жизнен
                на друга.
                Всяко сърце
                отминава,
                задвижило
                друго сърце.
                Безбройни частици,
                безбройни сърца -
                многолик
                и безкраен керван.
                Тъжен и радостен
                пир на Природата
                за незван и призван.

                Ана  Величкова


Рецензии