Вечер
Болгарский
Мир и Я
В Е Ч Е Р
Вървя
край спотаените дървета.
Вървя
и ме поглъща вечерта
със сенки
и тревожна неизвестност.
Вървя покрай дърветата,
смълчани боязливо,
а вечерта със сенките
сгъстени ме обвива,
на завет тих
страхливите прогонва.
Ще дойде ново утро,
но какво ли
на бъдещия ден
ще обещае?
Нощ без звезди.
Блажените заспиват
нехайни
към човешкото незнание...
Ана Величкова
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121052204840
Свидетельство о публикации №121052204840
Рецензии