Я спрашиваю

                Болгарский
                Мир и Люди


                А З   П И Т А М

                Доброто дали ще постигнем
                на Земята от нас наранена?
                Дали ще летим към звездите
                все още до днес неоткрити?
               
                Старост и смърт преждевременна -
                участ на живата клетка.
                Настъпва мигът неочакван,
                когато синхронът премерен
                незнайно защо се разстройва -
                клетката бързо расте,
                става голяма, огромна...

                В неспирния клетъчен хаос
                старее, притихва сърцето сломено
                дори неначенало силното вино
                за дълъг и хубав живот отредено.
                Аз питам се често -
                какъв е човешкият жребий
                във времето?
                Израждане гибелно
                или непресекваща жизненост?

                Ана  Величкова