Тени

 
                Болгарский
                Природа и Люди
 

                С Е Н К И

                Отдъхваме под сенки ажурени и леки -
                в прохладата им свежа след жарък летен ден.
                Наблизо се белеят утъпкани пътеки,
                светът изглежда чист, докрай успокоен.

                Не спираме под сенки от бурна нощ по-тъмни -
                от тях нахлува мраз и мъртва тишина.
                Но в тягостния мрак и ледено безмълвие
                една пролука крият към дневна светлина.

                Но има страшни сенки - отровен сок те пият,
                дебели змийски клони преплетени се вият
                и ни приветен знак, ни полъх чист достига.
                Там плодните филизи разпрашват се смразени,
                а плевелите хищни високо се издигат.
                Враждебни към живота са тези сенки древни
                и няма лек за тях, нито от тях спасение...

                Ана  Величкова