Обет

 
                Болгарский
                Мир и Я


                О  Б  Е  Т

                Подскача ручей пенноструен вън,
                дечица тичат пъргави и смели.
                Познатият и драг от детство звън
                оглася пак небесните предели.

                Вървя и гледам, радвам се, трептя -
                къде изчезна старата умора?
                За всеки кълн едва пробил пръстта
                дори и невъзможното ще сторя!

                Ана  Величкова               


Рецензии