Я буду смотреть

                Болгарский
                Мир и Я


                Щ Е   Г Л Е Д А М...

                Ще гледам към небето непрестанно.
                Ще гледам нощ след нощ - до първи зрак.
                Наивно нека да е, или странно
                и нека присмех да ме ръфа пак.

                Ще гледам аз през летни нощи кратки,
                през пролетните, стихнали в копнеж,
                през есенните меланхолно-сладки,
                през зимните, разпънати от скреж.

                Ще гледам - все в небето ще се взирам
                през всичките сезони на света,
                но сред съзвездието поетично Лира
                аз ще открия моята звезда.

                Очите ми докрай ще я попият,
                сърцето ми в кръвта ще я взриви.
                Ще лумне слово, път ще се извие
                и някой към звездите ще върви.

                Ана  Величкова