Болгарский
Мир и Я
Б У Д У В А Н Е
Неволно затварям очи,
но някакъм тласък
властен и силен
ме буди отново.
Мигове сред забрава
безплодна -
откраднато време.
Не трябва да спя -
малко са дните,
а много стремежите,
ненаситен
духовният глад
за познания...
Главата ми клюмва -
заспивам.
Още час,
похитен от умората.
Изправям се пак -
изтощена,
с натежала глава
и очи зачервени.
И стоя пред Природата
в безсилие непримирено.
Ана Величкова
Не надо спать
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121051600264
Свидетельство о публикации №121051600264
Рецензии