Я запомню
Болгарский
Родной край
Щ Е П О М Н Я!
На хоризонта вдигат се скали -
високи, стръмни като бранни кули.
Над тях се вият гордите орли
и леден вятър в нощите ги брули.
Когато падне вечерният мрак
една поляна в тайнствен огън грее.
На кон препуска приказен юнак
и с вятъра бунтовна песен пее.
Видях юнака, чух му песента
за волен дух, за полети незрими
и казах си: звъни ли в мене тя
ще помня своя славен род и име.
Ана Величкова
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121051307549
Свидетельство о публикации №121051307549
Рецензии