Три ветра

                Болгарски
                Природа и Я


                Т Р И Т Е   В Я Т Ъ Р А

                И ето ме отново на този кръстопът,
                отново е април и клоните шумят.

                Тук веят ветрове през всичките сезони.
                Бушува вятър зъл, вихрушки бели гони,
                замлъква жива реч, пропукват се дървета,
                застила снежен прах безмълвните полета.

                Напира вятър нов, върти се и лудува,
                в свободната вода отломки ледни плуват.
                Набъбват пъпки млади, затопля се пръстта
                и някъде дълбоко се ражда песента.

                Но идва суховеят на подранило лято,
                загребва черен прах, към Слънцето го мята.
                По пладне бавно стихва. В горещия покой
                дочувам стар въпрос. Без отговор е той.

                Настъпва залез тих. Отлитат ветровете.
                На хоризонта син звезда сияйна свети.

                Ана  Величкова