Миг за мигом
Време и Люди
МИГ СЛЕД МИГ
Миг след миг...
И времето изтича.
Не може никой
с нищо да го спре.
И всеки на безмълвност
се обрича,
когато в мъдростта му
не прозре.
Миг след миг...
Един от тях прекрасен,
но кой ли може
да го приюти,
да му се радва,
с него да израства,
по фаустовски
да се извиси?
Миг след миг...
Животът си отива.
Защо ли сме дошли
на този свят?
Дали да бъдем
с участ по-щастлива
или пък за природен
кръговрат?
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121051106496