Пискаревское кладбище
Болгарский
Мир и Люди
ПИСКАРЕВСКОТО ГРОБИЩЕ
В алеята видях една жена
с коси посребрени
и крехки рамене.
Притисната до влажната земя,
тя плачеше -
сълза подир сълза
браздеше старческото й лице.
Годините лекували -
не вярвам!
Нима сърцето може да забравя?
Под слегналата пръст
едни до други
лежаха синове,
деца, жени,
мъже и братя.
Една жена с превити рамене,
глава склонила,
безутешно плачеше.
5 октомври 1971 г.
Ана Величкова
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121050903416
Свидетельство о публикации №121050903416
Рецензии