Пейо Яворов. Соблазн

Соблазн

Головка бедная повисла,
сердечко выбилось из сил,
в душе туман да мгла; ни мыслей,
ни чувств– их словно кто скосил.

А там луна в мечтаньях свыше
над морем в дрёме с ветерком,
там волны ласково колышат
челнок у берега– по ком?

Соблазн целит меня и валит
умчаться с ним наедине
в никем не веданные дали,
где одиночество по мне...

... воспрянет там, в заветном крае,
сердечко в лоне лунных нег,
головку ветер приласкает,
едва отчалю на челне.

перевод с болгарского Терджимана Кырмылы


Желание

Главата тегне изнурена,
в гърдите нито капка мощ;
мъгла в душата уморена
като в настъпилата нощ.
 
А грей замислено луната,
морето дреме, ветрец вей,
сънливо плиска се вълната
и лодка до брега люлей.
 
Една съблазън ме опива,
зоват ме шепотно мечти–
далеч, де никой не отива,
далеч в пустинни самоти.
 
И тамо– нека ме целува
лъчът на тъжната луна,
зефир коси ми да милува,
едва да ме люлей вълна…

Пейо Яворов