Завязанные нити

                Болгарский
                Родной край


                ЗАВЪРЗАНИТЕ  НИШКИ

                Изтляха, майко, твоите черти,
                но живи са заръките ти светли
                и пак усещам как завързваш ти
                разкъсаните нишки на сърцето ми.

                Край мене станът песенно потраква
                и нишките се вплитат все по-ярки,
                а скърбите, които не изплака
                долавям сред изкусните ти шарки.

                Ти много нишки като тънки струни
                в сърцето ми мечтателно опъна -
                в живота ни така жестоко труден
                съчувствено към хората да звъннат.

                И те звънят - развива се кросното -
                совалката лети-лети, не спира...
                Не грее вече, тъмно е платното
                и мълчалива болка в мен напира.

                Ана  Величкова