Струна

                Болгарский
                Мир и Я


                С Т Р У Н А

                Денят пламти.
                Денят прелива в мене
                с човешките тревоги
                и съдби.
                Товара си понесла
                непомерен,
                ще рухна насред пътя
                може би,
                но няма да се влача
                на колене
                и вик за помощ
                няма да надам.
                В безмълвието
                ще остана там
                като дърво,
                изтръгнато от корен.
                Но нежна струна
                ще звъни за спомен.

                Ана  Величкова               


Рецензии