Евгени Георгиев Алексиев
=== ДЪЛБОК СОНДАЖ ===
ПЪТЯТ НА ИНТЕГРИРАНОТО СЪЗНАНИЕ
("ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ")
/ВТОРА ЧАСТ/
Със спомен как моята майка
ми пожелаваше всяка вечер
да сънувам приятни сънища
ГЛАВА ОСМА
ИЗСЛЕДВАНИЯ – ПЪРВА ЧАСТ
I
Същинският източник
Кой е същинският източник на практиката за овладяване на „осъзнати”, контролирани и трансформирани сънища?
Въпреки, че темата за „осъзнатите сънища”, по която търсения, изследвания и публикации на някои психолози, лекари или просто любители се активизират от средата на XX век, е била представяна и разглеждана като научен аспект в психологията, всъщност идеята съвсем не е оригинална и не е тяхна. Те са я наследили (знаейки това, или не) и възприели от другаде и са започнали да я развиват като своеобразно ново направление в психологията, дори и да са пропускали да отбележат в своите размисли, текстове и изследвания произхода на това идейно наследство.
(Но не е ли ставало така с повечето, ако не с всички, научни теории – базирани на елементи от идеи и достиженията на предишни учени и автори.)
Въпреки това, мисля си, че би било пресилено да бъдат упреквани в плагиатство на тема „осъзнати сънища”, още повече, че са се опитали да развият идеите в определена посока, изхождайки и от съвременните схващания, познания и представи в биологията, медицината, физиката и психологията, и прилагайки модерните към съответния период технически средства и апаратури в търсенето на експериментални резултати.
Идеята за постигане на ясни и "осъзнати" сънища, в които сънуващият да разбира, че сънува и дори да е в състояние по свое желание да промени нещо в съня си, е стара, екзотична и предизвикваща. Още много отдавна вече е съществувала Тибетската йога на сънищата, в която една от практиките е упражняване на медитация в състояние на "осъзнат сън".
Доколкото бях забелязал, повечето от изследователите на „ясните” (и „осъзнати") сънища изтъкваха свои съвременни тези, позоваваха се на медицински и психологически изследвания, или цитираха свои колеги и техни предишни твърдения или текстове, някои от тях бидейки също готови да отбележат данни за интереса към сънищата още в древногръцки времена (или дори в епохите преди Хомо сапиенс), но забравяха да се позовават изрично и на Тибетската йога на сънищата като евентуален първоизточник на това идейно наследство, или поне сравнително по-скорошен идеен извор и източник в тази област, в който идейното наследство е пренесено, преосмисляно и съживено в Будизма от по-древните времена на началото на индийската философия, или дори от по-древните времена на битието на арийските племена и на тяхната миграция към долината на река Инд, а може би дори още от времената в най-дълбоката древност на Шумерската цивилизация с нейните митове, легенди и религиозни ритуали.
Но ако не биха искали в съвременните си изследвания по психология да се отклоняват и връщат чак до зората на човешката цивилизация в Шумер и Акад, Вавилон или древен Египет, и до опита и постиженията на тогавашните хора в опознаването на своя ум и душа, до арийско духовно, религиозно и литературно наследство на Ведите, до произхождащите от него източници, в практиката и философията на йога и в индийското философско и религиозно наследство, и ако не биха искали да се връщат назад дори до по-новите времена на безсъмнено произтичащите от всички тези предишни във времето духовни богатства и наследена мъдрост понятия, философия, знания и източници на Будизма, бидейки базата за покълването и развитието на Тибетската йога, би могло поне ясно да се отбелязва, че в Тибетската йога на сънищата може да се търси в по-нови времена философска основа и първи целенасочени усилия в практика за овладяване на ясни „осъзнати”, „контролирани” и трансформирани сънища.
Иначе, в допълнение, ако все пак биха се отклонили назад във времето, оставяйки за момент своите експерименти с енцефалографи, или различните си интерпретации и понякога дори абсурдни спекулации, и да погледнат назад в миналото, би могло да отбележат, че тематиката, с която са започнали да се занимават, бидейки и представлявайки във всички предишни епохи общочовешки интерес и предмет на занимания и търсения във всички древни и по-нови цивилизации и човешки общности, е била и обект на специални практики в Тибетската йога на сънищата. А практиките и тяхното духовно обкръжение в тибетските йогистки школи все пак са дошли като наследство от Йога от най-древни индийски времена, още от генезиса на философията на йога, от търсенията и развитията в индийското философско и религиозно наследство, базирани на духовните, религиозни и философски богатства на предшестващата арийска духовна, религиозна и литературна култура, покълнала и израснала в древната атмосфера на вярвания, тайнства, ритуали и идеи, развивали се още от времената на Шумерската цивилизация, на социалния, културен, религиозен и идеен фон на първите цивилизации от преди 6-7 хиляди години и с взаимозаимстване от техните най-древни духовни извори.
Макар и разграничаващ се от ведийското наследство, но без съмнение всъщност предизвикан от всички тези духовни богатства и наследена мъдрост и последвал идейно след тях и от тях, Будизмът със своите източници и духовен принос е пренесъл и осмислял базата за развитието на спецификите в школите на Тибетската йога, сред които и Тибетската йога на сънищата. В тези по-нови времена когато се е развила тази школа на Йога, целенасочено и систематично е резвивана идеята за овладяване на „осъзнати” сънища и практика с такава цел от много висок порядък на сложност за постигане и реално прилагане, включваща практикуването на медитация започвайки от постигнато състояние на „осъзнатост” в „осъзнат” сън.
Съзнателно или не, ясно и категорично не се уточняваше истинският древен произход на тази идея и практика. Създаваше се впечатление, че едва ли не това бе съвсем нова сфера за проучвания и експерименти, и изследователско направление, открито от съвременната психология. Може би просто не бяха искали да навлизат в непознати и бурни води. Приели бяха за практично да се фокусират върху съвременните измерения на проучванията си по темата.
Всъщност, ако се ограничим до хоризонта на „по-нови” времена, Тибетската йога на сънищата като наследник на по-древни първоизточници във философията и практиката на Йога, има правото да бъде цитирана без колебания или съмнения като основа и извор на осмислена и целенасочена практика, самоизследвания и изследвания за овладяване на „осъзнати” сънища.
Често бях срещал този феномен – стъпване на древни източници с измисляне на модернистични понятия и с претенции за уникално авторство на нови трансцедентни школи и практики.
(Както и при създаването на нови научни теории от някои известни учени в областта на фундаменталните науки, на които се приписва гениално уникално авторство, сякаш те и техните „нови” теории са се появили от нищото, пренебрегвайки значението за техния генезис на основополагащи идейни достижения на учени и мислители от недалечното им минало – на същите тези нови гениални и уникални автори и откриватели, без отдаване на дължимото на тези, които със своята мисъл и идейно наследство са ги довели до техните идеи и нови теории).
Стремежът към проумяване на тайнството и проникване в същността на човешкото съзнание, интересът към сънищата, включително и овладяването на състоянията и възможностите на „осъзнатите” и „контролирани” сънища, както и медитацията с нейните същински крайни цели, са само различни аспекти на древната идея за опознаване и преминаване на Пътя навътре.
Тя стои от незапомнени времена в основата на тайнства, вярвания и религии.
Тя стои в основата и в същността, и е изворът и първопричината на възникването на практиката и последвалото развитие на философията на Йога, изразена и формулирана още в първите векове на първото хилядолетие преди новата ера в текстовете на Упанишадите, завършващи във философска форма ведическото идейно наследство.
Това философско формулиране започва да се случва няколкостотин години след появата на арийците по земите на река Инд, пристигнали от по-древните си обители заедно с тяхното ведическо наследство и с мъдростта на техните Риши, хиляда години преди появата на Христос, повече от половин хилядолетие преди появата на Будизма, повече от хилядолетие и половина преди появата на Исляма.
Предпоставките за хилядолетния идеен генезис на философията и практиката на опознаване и преминаване на Пътя навътре, както и на Йога, идват от далечни времена с древни ритуали, приемници на още по-древни тайнства, когато първосъздателите на първите текстове на Ведите, стъпили на натрупаната мъдрост от още по-древни времена на възхода на първите човешки цивилизации, са заложили и вплели в своите собствени творения, химни, стихове и текстове кълновете за оформяне на уникалната основополагаща генерална идейна линия да се търси божествената същност и върховната истина за същността на заобикалящата ни реалност не от себе си навън, а чрез навлизане навътре в собственото си съзнание. Чрез потъване и пътуване навътре в себе си и през себе си. Това е обяснението за предпоставките и причините от преди повече от пет хилядолетия за възникването и за началото на генезиса на практиката на Йога, а в по-късни времена, като резултат от процесите и развитието в арийските и индийските религиозни вярвания, довели преди повече от три хилядолетия до концептуализирането и развитието на различните идеи в индийската философия, на философските концепции, заложени в Упанишадите, явили се и градивен материал за систематизирането и формулирането на философията на Йога, както и на другите системи на индийската философия, възникнали в хилядолетието преди новата ера.
Такива са древните хилядолетни извори и източници на идеята за Пътя навътре и на стремежа за неговото опознаване, овладяване и преминаване, включително и за опознаване на света на своите сънища с всичките му разновидности, форми и възможности.
Това са изворите, от които води началото си идейната река, довела и до генезиса на практиката на Йога, и до индуистките религиозни вярвания, и до няколкото различни системи на индийската философия, включващи и „философията на Йога”, довели в действителност и до възникването и развитието и на Джайнизма, и на Будизма, както и впоследствие на Тибетската йога с нейните не една разновидности, включително и на Тибетската йога на сънищата.
Стремежът към Пътя навътре, неосъзнат или осъзнат, е присъщ на човешката натура и е причина за нуждата от религиозна връзка и за пораждане на религиозни вярвания, но уникалността на ведийско-индийското духовно наследство е, че го осъзнава и осветява като същинския Път за търсене и достигане до върховната божествена същност, за търсене на единствената и всеобхватна истина, и за опознаване на тайнството на видимата и невидимата реалност.
Няма нищо по-нужно на човешкото същество от вярата, че съществува някакво друго по-добро продължение и място отвъд познатия и видим хоризонт на земния му живот и път, и не толкова заради себе си, колкото заради надеждата, че там отново ще срещне и ще се събере с любимите му близки хора, които вече са напуснали преди него този наш свят, и чиято загуба е постоянна непоносима болка.
За понятията „ясни сънища” и „осъзнати сънища”
Това, което други имат предвид под „осъзнати сънища”, аз в текста винаги го изписвам като „осъзнати” сънища, поради относителността на понятието и степента на осъзнатост по време на сънищата и разликата с осъзнатостта в будно състояние.
Възприетият в работата на западните специалисти и любители термин непонятно защо става (или звучи в превод) „ясни” сънища, като в случая с понятието „ясни” те асоциират и „осъзнати”, а също изглежда и „контролирани” сънища (или евентуално с идеята и възможности на сънуващия за „контролиране” на собствените сънища, с което се подразбира и трансформиране на сънищната ситуация, в зависимост от способностите на сънуващия).
В превода на различните възможни значения на понятието „lucid“ се включват „ясен“, „светъл“, „блестящ“, „бистър“, „ярък“, „прозрачен“, „чист“, „сияещ“, „разбираем“, „недвусмислен“, „ясно изразен“, „лесен за разбиране“ и пр. – около 30-40 възможни синонима, но не и значения като „осъзнат“ или „контролиран“, и въпреки това понятието „lucid dreams“ се асоциира в превод с „осъзнати сънища“, очевидно така се възприема и в оригинала си на английски език. От това би могло само да се направи изводът, че тези, които са го въвели и го употребяват дават възможност да се създаде впечатление за знак на равенство между яснотата и яркостта на един сън и постигането на осъзнатост в съня.
Според мен, съответните психолози, изследователи, адепти, любители и автори изглежда не са разбрали, или просто не са се съобразили с обстоятелството, че всички сънища са ясни и зависи само от способността на човек да си ги спомня и визуализира, а неяснотата произтича от неспособността да бъдат запомняни, както го е показал моят личен опит. Сякаш само „осъзнатите” сънища са „ясни”! Изглежда съответните изследователи и автори не са разбрали или просто са забравили, че може да имаш и „осъзнати” и дори „контролирани” сънища, които да не си в състояние да си спомниш и да забравиш, и те автоматично стават не само неясни, но и почти (или напълно) несъществуващи. И къде отива тогава яснотата – асоциираната с „осъзнатия” сън?
Мисля си, че очевидно идеята им е да назовават „ясни” тези сънища, които след събуждане си в състояние добре да си припомниш и визуализираш и в този смисъл те се появяват за теб в будното ти състояние като ясни, като комбинират и понятията за „осъзнат” и ясен сън – за такива сънища, в които си разбрал, че сънуваш и едновременно след събуждането си успял добре да си припомниш и визуализираш.
Темата за „осъзнатите” сънища
Хората се занимават със сънищата си от много древни времена. В човешката природа е заложено да сънува. Гадаят и пророкуват чрез тях, или търсят обяснения за своята реалност и за събитията в живота си.
За естеството на сънищата са били измисляни разни теории като интересът към тази дейност започва да става още по-систематизиран и логично насочен през ХIX и XX век с активизирането на интереса към научно изучаване на човешкия мозък, психическите проявления и същността на съзнанието.
За "осъзнати" сънища са се появили някои доклади още през 20-те години на XX век, като през следващите десетилетия и особено през втората му половина темата се разгръща и редица психолози, научни изследователи или автори любители започват да се занимават със специфични изследвания, да предлагат концепции, да пишат доклади, статии и книги.
След като стана предмет на редица публикации и някои изследвания през десетилетията на втората половина на XX век, темата за ясните и „осъзнати“ сънища се превърна в обект, привличащ трайно внимание, в повод и „храна” за публикации, за изяви, интерпретации и спекулации, продължили и в началото на XXI век. Тя бе възприета като ново и самостоятелно поле в психологията, като стана основание за провеждане на екзотични проучвания и лабораторни експерименти, предоставящи без съмнение добри възможности за финансиране на някои институтски и университетски звена, както и за осигуряване на сравнително приятни професионални занимания и нови перспективи за лични научни кариери и престиж в съответни институтски и академични среди.
От друга страна, както многобройните курсове на различни школи по йога, уроци за овладяване на медитиране и постигане на просветление, спиритичните сеанси, обучения за извънтелесни възприятия и опит, или различни мистични практики или услуги, така и семинари и обучения за овладяване на „ясни и осъзнати сънища” се очертаваха, оказваха и превръщаха в много удобен доходоносен източник.
Темата се оказа интересна и за печалба чрез публикуване на съответните тематични, или научно-популярни книги, в които се обещаваха най-различни чудеса за постигане на бързо просветление.
Същевременно, малцина бяха онези, ако въобще ги имаше, които бяха в състояние да осъзнаят, че явлението, което изследват, не е просто поредният психологически „феномен“, с който им е интересно и забавно да се позанимават (и за разлика от парапсихологията безпроблемно се вписва в „сериозната” наука), а очертава една нова генерална посока за бъдещо развитие на човешките способности и подсказва за нов Път на специална практика, както и за непознати досега перспективи на човешката еволюция.
Не разбираха (или по-скоро не искаха да приемат, тъй като това би обезценило собствените им методи на професионална работа и начин за лична реализация), че явлението най-добре би могло да се изследва в същността му и в дълбочина не пасивно чрез повърхностно наблюдение отстрани, а на базата на личен опит, и че въобще сънищата, и особено "осъзнатите” и „контролираните" сънища, би могло да бъдат изследвани сериозно и резултатно само с активен личен подход и практика. Не просто чрез лепене на електроди по главите на платени доброволци, спящи в стерилни лабораторни помещения, чрез записване на енцефалограми и кардиограми, и водене на записки от последващи интервюта с тях, а чрез пряко лично постоянно самонаблюдение („експериментиране”) от страна на самите заинтересувани изследователи (или академични светила), чрез самоанализиране и "възпроизвеждане" на информацията от процесите в собственото съзнание.
За случващото се при „навлизане навътре”, включително и за събитията, механизмите и възможностите в пространството на сънищата, може да се съди най-добре (и дори – единствено) от личен опит чрез собствена практика и изследване на процесите, пътищата, нивата, потенциала и хоризонтите в собственото съзнание, приемайки наблюденията за общовалидни, изхождайки от разбирането, че при всички хора априори са в сила общи свойства и че частното е показателно за общото (принципно, в повечето случаи, за основните неща).
Сънищата – път към мистериите на мозъка и съзнанието
Естествени бяха интересите към научни изследвания на сънищата поради пряката връзка на сънищните процеси с механизмите, по които се осъществяват функциите на мозъка и се проявява съзнанието. Тази конкретна връзка предполага съответното отношение на изследователския процес към медицината, физиологията, психологията, физиката и други науки. Това обяснява и оправдава прилагането на стандартни подходи, съответстващи на възприети принципи и на възможностите в провеждането на съвременните научни изследвания. Те включват изисквания за системност и повторяемост на резултатите в експериментален процес, базиран на използване на съответни апаратури, на доказуемост чрез нееднократно потвърждаване на данни, с изисквания за обективност на изследването, чиито експериментални процедури и резултати в случая трябва да са външни спрямо вътрешните субективни процеси на изследвания човек, и с много други мантри, характерни за официалната съвременна наука.
Мозъкът крие много мистерии, за които подозирахме, но истината бе, че все още не ги осъзнавахме в тяхната същност, а да не говорим за техния пълен обхват. Предусещахме интуитивно някои от тях и се опитвахме да систематизираме предусещанията и представите си. Не бяхме успели да вникнем в тях, но се опитвахме да ги опипваме. Мнозина тълкуваха различни свои представи за тези мистерии, спекулираха с различни свои интерпретации на темата или претендираха да ги обясняват повече или по-малко.
Мозъкът и съзнанието, разбира се, са различни неща, но когато говоря за мистериите на функциониране на мозъка и за проявленията на съзнанието в много случаи мога спокойно да използвам условно и двете понятия равнозначно. Хората в началото на XXI-ви век бяха все още толкова далече от тяхното разбиране, че дали са мистерии, които крие мозъкът или мистерии, които крие съзнанието – това (в повечето случаи ) бе подробност.
Мистериите на съзнанието са свързани с неговите възможности и потенциал. Ние подозирахме за необичайни, странни възможности, но не ги познавахме, не знаехме техния реален обхват и хоризонт. Подозренията ни бяха свързани с различни прояви, излизащи извън обичайното – странни способности на хора с невероятни изчислителни възможности, специфични прояви и възможности на паметта, особени случаи с хора, пострадали при инцидент, при които възникваха едни или други нетипични характеристики или необичайни способности. При събития с един или друг вид мозъчни травми, от последвалите проявления можеха да се правят заключения за едни или други аспекти на функциониране на мозъка и за функционално разпределение на сегменти на кората му.
Много се бе писало и говорило и за така наречените паранормални възможности, като тази тема винаги бе предизвиквала известно недоверие и съмнения, тъй като обикновено претенциите за едни или други способности не бяха доказвани. В повечето случаи се бяха оказвали твърдения, информациите за които постепенно се бяха превърнали в екзотична модерна митология. Но независимо от това, доколко подобни прояви реално се бяха случвали, дали бяха редки и случайни или по-често случващи се и по-широко разпространени, дали са били доказвани или не, това не променяше истинността и значимостта на факта за съществуването на огромния потенциал на човешкия мозък, на огромния потенциал и невероятните и неопознати възможности и мистерии на съзнанието.
Сънищата са явление, което най-непосредствено и много ясно напомня за невероятните мистерии и потенциал, които крие човешкият мозък – показва го и го напомня на хората, които успяват добре да си ги припомнят и визуализират с пълнотата на техните подробности, независимо дали са били обикновени, повече или по-малко ясни и подредени или объркани, дали са били „осъзнати”, „контролирани” или в някаква от другите им форми и варианти.
Някои от мистериите на сънищата
Вътрешната визуална памет
Постигането на способности да визуализираш и да си припомняш своите сънища ти дава възможност да разбереш за какви невероятни механизми и за какви дълбочини на процеси може да става въпрос. Разбирането или по-скоро усещането на мистериите на сънищните процеси те кара да осъзнаеш колко невероятна е способността на мозъка ти сам да сътворява перфектно оформените картини и ситуации, в които потапя твоето "Аз" по време на някои ясни и сравнително подредени сънища. Мозъкът ти сам създава една визуална реалност, възприятието ти в която в многобройни случаи по своята широта, яснота, подреденост, подробности, точност и реалистичност по нищо не отстъпва и не се различава от възприятието ти за материалната реалност в будното ти състояние, а в множество случаи го превъзхожда по своята интензивност, цветност и богатство на нови елементи и събития, по разнообразието на сънищната реалност, в която постоянно те потапя.
Невероятна е способността на мозъка сам да създава сложни, подредени, структурирани образи и състоящи се от множество от тях цели последователни ситуации, в повечето случаи по вид и структура напълно съответстващи на реалната външна среда, като винаги се появяват все нови и нови елементи, съчетания и комбинации, чийто ресурс изглежда неизчерпаем.
Способността за сънуване и изживяване на разнообразни сънища е дар от природата, невероятен дар, който трябва да можем да оценяваме.
С определени специфики, различаващи сънищната реалност от материалната ти реалност в будно състояние.
В множество случаи в съня ти мозъкът ти създава съвсем реалистични на вид (или поне съвсем реалистични за възприемането и усещането ти в съня) комбинирани ситуации, които не са имитация или точно копие на ситуации или фрагменти от ситуации, преживени или видени в будно състояние; не са копие, повторение или имитация на нещо вече случило се или видяно в будно състояние; те не са някакво „огледално” отражение или точно повторение на случки или на епизоди от случки от будното ти ежедневие.
Те са реалистично съчетани и изглеждащи ситуации, създадени от твоя мозък и съзнание, съставени от рекомбинирани елементи от будната ти реалност и от твоя мисловен и духовен процес и живот, много често съдържащи определени спомени от твоя живот, произтичащи от определени съжаления и угризения, или от житейски ситуации и проблеми, с които не си изравнил своите сметки, или на които все още не си намерил решение, или които продължават да са източник на проблемни елементи в твоя живот; много често съдържащи определени индикации и напомняния за неща, които не е трябвало да забравяш. Те са съвсем нови и различни реалистично изглеждащи и реалистично изживявани в сънищата ти ситуации, създадени от твоя мозък, на базата и чрез рекомбиниране на елементи, постъпили в твоето съзнание и мозък от реалния ти живот и вече съхранени в твоята памет.
Много често от позицията на будното ти съзнание при припомняне на сънищата ти впоследствие, много от тях, цели ситуации или части от тях изглеждат доста фантастично и невероятно, въпреки че по време на сънищата си си ги възприел и изживял като напълно естествени и реалистични.
Много често сънищните ти ситуации се развиват до такава степен реалистично, смислено, естествено, последователно и логично, че не можеш да намериш нищо в тях, което не би могло да се случи по същия начин в реалната ти действителност. Много често съдържат съвсем реалистично изглеждащи ситуации с твои родители и близки, които макар и в будно състояние да не са ти се случили точно по същия начин, със своята логика, участващи хора, чувства, отношения, участващи елементи от живота, са измислени от твоя мозък и съставени в конкретната сънищна ситуация в един общ контекст на подобни ситуации, които всеки ден в будно състояние си преживявал и са ти се случвали. (Често се случва в сънищата ти да се появяват преработени от твоя мозък елементи, възприятия, аспекти, рефлектиращи от гледан вечерта филм или сериал, особено ако си изгледал няколко епизода последователно наведнъж.)
Някои от сънищните ситуации, макар и възприемани като съвсем нормални и реалистични, и такива изглеждащи за твоя въображаем герой, в който се възприемаш в сънищната ти реалност, съвсем реалистично, последователно и логично комбинирани за възприятията и усещанията ти в съня, в реалното ти будно обкръжение не биха могли да съществуват или да се случат. Понякога сред реалистичната последователност в сънищното действие неочаквано, понякога инцидентно и сякаш случайно, а друг път по-често, се включват и елементи каквито би могъл да видиш само във филми с визуални ефекти.
Понякога и нерядко, разбира се, се нарушава логиката, последователността и причинно-следствената връзка; понякога сънищата се състоят от комплекс от много сложни възприятия; смесени усещания, ситуации, объркване; понякога дори не си в състояние да определиш същността и смисъла на това, което си сънувал, понякога...
А понякога... Но понякога – в сънищата ти се появяват ситуации и елементи, и ситуации съставени от елементи, нови, чужди, странни, за които не знаеш някога някъде да си чул или каквито да си видял, за които не знаеш да има нещо подобно в твоята памет, или неща и хора, отдавна останали встрани от твоя живот и извън твоите ежедневни мисли, и за които въобще не си мислил и не си се сещал от дълго време, или фрагменти от ситуации с аспекти в характера и проявите на твоя въображаем герой, в който се възприемаш по време на съня, каквито ти в будното си състояние не мислиш, че са присъщи за твоята личност, елементи сякаш дошли отнякъде от "другаде", „отгоре”, „извън” теб, извън твоето „Аз”, за които не разбираш как въобще са могли да се появят в твоето съзнание и в сънищата ти.
Същевременно, в едни или други ясни и подредени сънища, „виждаш” „огледално” идентични отделни елементи, обстановка, хора от различни времеви периоди на реалния си ежедневен живот, „виждаш” образите на своите родители, включително и техни образи такива, каквито са били преди години.
Всичко, което се появява в сънищата ти, образи, картини, обстановка, визуално съдържание, идващо отвътре – от структурите на твоя мозък, от твоята памет – са образи, които ти по време на будното си съзнание не си в състояние да „извикаш” и да „видиш” по-желание, съзнателно, волево; образи, съхраняващи се в архивите на твоята памет, до които в будно състояние нямаш съзнателен волеви достъп, за да ги видиш ако пожелаеш в полето пред вътрешния си поглед. Всичко това е потвърждение както на този невероятен дар на природата да „виждаш” по време на сън и сънища благодарение на способността на твоя мозък и съзнание да ти дарява възможността за пряк визуален контакт с твои спомени, така и на съществуването на богатото разнообразно съдържание на вътрешното ниво на визуалната ти памет, до която в будно състояние обичайното неинтегрирано човешко съзнание няма пряк достъп и контрол, и не може да владее.
Това е съществена специфика: в сънищата си можеш да "видиш" образи, картини (или техни елементи, макар и съчетани, комбинирани по един или друг начин в сънищния процес, според избора и "сценария" на "Генератора на сънищата"), съхранени във Вътрешната ти визуална памет, до които в будно състояние нямаш пряк достъп и не можеш да достигнеш. Всичко, което виждаш в будно състояние се натрупва във вид на образи и елементи във Вътрешната визуална памет. Нямаш и не можеш да постигнеш пряк достъп до нея в будно състояние. Не можеш да „погледнеш” навътре със затворени очи и да видиш безбройните образи и елементи от образи и картини, които са се натрупали и се съхраняват в нея. Но по време на сънищата ти, се разкрива достъп да нея, до всички тези образи и елементи, те се комбинират и ти ги „виждаш” така, както можеш да виждаш образи в будното си състояние, а често дори много по-ясно и изразително. В будното си състояние не можеш да визуализираш някои от тези образи, съхраняващи се там, достъпът е затворен. При някои реални състояния на медитация би могло да се визуализират някои определени образи, но това е частично постижение, не е постигане на възможност да „виждаш” пряко и свободно всичко това, което се е натрупало в нея, далече е от откриване на достъп до Вътрешната ти визуална памет. При някои състояния на „сънуване” в полубудно състояние след събуждане, образите, виденията, които евентуално може да ти се появят, биха могли от сивото и размитото да се приближат към по-ясно и цветно, но това е само частично просмукване на образи и елементи. Една от мистериите на сънищата е, че при тяхното образуване се включват ресурсите на Вътрешната визуална памет, до която за будното ти активно съзнание достъпът е затворен, и тези образи и елементи се комбинират по безброй различни начини от твоето съзнание, от твоя мозък, от Генератора на сънищата.
Усилия за изследвания и разбиране
В края на XX и началото на XXI век вече бяха постигнати известни успехи в проучванията на мозъка с резултати в "идентифицирането" на различни зони в кората на мозъка, активни (или "отговарящи") при едни или други умствени и телесни процеси. Установяваха се дефицити в едни или други аспекти на състоянието на човека при увреждания на едни или други зони на мозъчната му кора. Хирурзите успяваха донякъде да „разрязват“ мозъка на жив човек, да го освобождават от тумори или „блокажи”, лекувайки с определен успех кръвоизливи, и отново да го „зашиват“ (или да интервенират с един или друг по-малко травмиращ метод). Фармацевти бяха измислили десетки вещества, влияещи на мозъка по един или друг лечебен (или псевдолечебен) начин, нелегални химици и наркобосове създаваха и разпространяваха все по-нови психотропни вещества. Някои предприемачи с милиардни печалби, правейки си реклама, внушаваха на земното население, че вече едва ли не почти е създаден равностоен изкуствен интелект, или че това се очаква в най-скоро време. Но всичко това не променяше факта, че както цялостната картина, така и подробностите на функционирането на мозъка оставаха неясни. Не означаваше и проучване, а още по-малко означаваше разбиране на мистериите на съзнанието. Успехите в хирургията на мозъка, създаването и използването на сложни апарати като тези с магнитно-резонансно изобразяване или с различните други методи за невровизуализиране, създаването на „карта” на мозъчната кора според зони на засилваща се мозъчна активност при едни или други обстоятелства или специфични телесни функции, разглеждането на мозъка по парченца, наименоването на различни негови структури и части, определянето на техни характеристики или установени (или, всъщност, само предполагаеми) функции, разчитането на генома, както и редицата фундаментални успехи при изследванията в областите на биохимията, физиологията или невробиологията, физиката, квантовата механика, генетиката или когнитивната невронаука, едва ли биха могли да бъдат наречени успехи в проучването и разбирането на съзнанието и самосъзнанието.
(Разбира се, това се отнася за възможностите и постиженията в нашия свят – както към началния период на моята вече по-систематизирана и целенасочена практика през последното десетилетие на XX век, така и за времето когато вече пиша този текст няколко десетилетия по-късно.
Би трябвало да сте разбрали от предишни части на тази книга, в някои от световете, до които може да се достигне през Вътрешната сфера, са били разработени научни методи и създадени апаратури със съвсем различни възможности, основаващи се на все още непознати в нашия свят принципи. Ако тези светове условно възприемем като пространствено-времеви сегменти, съответстващи донякъде и в определен смисъл на евентуално наше бъдеще, вероятно и в нашата цивилизация след време ще бъдат постигнати подобни открития и технологии – за добро или за лошо. При някои от моите странствания стана ясно, че те биха могли да имат и негативно въздействие, ако не бъдат използвани разумно и с мярка.
Така че тук имам предвид конкретно състоянието в проучването и разбирането на човешкия мозък и на съзнанието през първите десетилетия на XXI век в нашия собствен свят. )
В началото на XXI век, когато нашият свят продължаваше да е фрагментиран и по-голямата част от човечеството бе овладяна от крещящи насъщни проблеми, когато в мислите на повечето хора тотално доминираха материални и финансови интереси и цели, в години на елементарни по същността си блокови противопоставяния, на вълни от религиозен фанатизъм и екзистенциално провокиран тероризъм, на миграция и опити за преселване на цели народи, когато светът продължаваше да е обусловен и управляван от егоизъм и примитивни психологически императиви, независимо на какво социално ниво се проявяваха и с какви идеологизми се маскираха, едва ли можеше да се очаква повече хора да се интересуват от мистериите на „невронауката” (както всъщност и от мистериите на Вселената и на фундаменталната наука), а още повече – да осъзнават, че изучаването и разбирането на човешкия мозък и на човешкото съзнание са една от най-смислените и важни посоки за развитие на изследвания през следващите столетия (ако въобще човечеството успееше да оцелее толкова), и че един основен първоначален техен акцент ще е начинът, по който функционира мозъкът и се генерират мислите и систематизираните асоциации, осъществяват се осъзнаването и съзнанието, състоянието на самосъзнание и възприятието за лична идентичност, а главният аспект в предстоящата в близко и по-далечно бъдеще духовна трансформация на част от човечеството ще се изразява във все повече нарастващите способности на човека да осмисля, усеща и разбира процесите и състоянията в собствения си мозък, постоянно да повишава степента на своята вътрешна осъзнатост и способностите си за поглед и навлизане все по-дълбоко навътре в себе си.
Изглежда много малко хора разбираха, че реалното придвижване и развитие по „Пътя навътре” (за разлика от всевъзможните масови и тривиални представи, подхранвани от концепции на различни религиозни и философски течения с мъгляво определяни възможности за постигане на неясно дефинирани състояния на „просветление“ чрез медитация с едни или други медитативни упражнения) може да е резултат само от една много сложна и деликатна практика, изискваща изключителни лични усилия и постоянство в течение на дълъг период от време.
Веднъж навлязъл в този път (в Пътя на сънищата и в по-далечния и широк Път на Йога на интегралното съзнание), може да не успееш да стигнеш до никъде и да не разбереш нищо, а може и да съумееш да преминеш границата, но после никога да не успееш да се завърнеш.
Първичен и вторичен концептуален подход
В началните етапи по Пътя на сънищата и преди да продължа по-нататък през нивата на Пътя на интегралното съзнание, преди да осъзная съществуването на Вътрешните сфери и на Хоризонта на вливане, преди да разбера необятната перспектива по далечните пътища към вселенските Селения, и да концептуализирам Йога на интегралното съзнание, все още търсех някои обяснения във видимите причини.
Започнах и продължавах да търся обяснения и възможности за разбиране във физическата структура и в явните възможни физически, биохимически и физиологически причини и механизми на функционирането на мозъка; в същността на невронната му структура; в естеството и функционирането на обхватната и силно разклонена мрежа от невронни връзки; във възможната схема на протичането на невронните импулси; в химичния състав на невромедиатори и други субстанции, които се явяват функционални, в изобилие, в излишък или в недостиг при различни състояния на мозъка, включително при различни етапи, фази или моменти на съня, сънуването и сънищата; в явните физични, биохимични, химични, електрични, електромагнитни и физиологични процеси на асоциативните връзки и потоци; в асоциативните процеси между елементите на невронната структура на различни равнища и в различни форми; в процесите в Асоциативната каскада на съзнанието с нейните различни проявления и форми, и взаимодействията между тях; в логиката за възможните и допустими реални начини за осъществяване.
Там търсех обяснението и разбирането на мисловните процеси; на процесите на осмисляне и осъзнаване; на съзнанието и самосъзнанието;
на същността на мислите, на мисленето, на съзнанието, на самосъзнанието; на същността на тяхното проявяване, на тяхното осъществяване;
на източника и процеса на осмислянето и осъзнаването; на механизма на анализирането, разпознаването, съпоставянето, утвърждаването и осъзнаването;
на същността на асоциативните процеси и на Асоциативните каскади;
на конкретните физически процеси, чрез които се осъществяват формите на Асоциативната каскада на съзнанието; на същността на нейните механизми;
на начина, по който съзнанието възприема и осъзнава както в будно състояние, така и насън; на причините и механизмите за осмисляне на външните възприятия; на причините и механизмите за аналогичното възприятие насън на въображаеми ситуации;
на същността и причините за образуване на сънищата; на механизма, по който те възникват и се осъществяват;
на същността на Центъра на идентичността и неговото място в обхвата и структурата на паметта; на естеството на Генератора на сънищата и неговото позициониране в структурата на мозъка;
на процеса на разпознаване и осмисляне на външните зрителни и други сенситивни възприятия; на механизма за проявление и осмисляне в сънищата на вътрешни зрителни образи; на същността на Вътрешната визуална памет, нейната роля и активност; на механизмите за проявлението и осмислянето във въображаемите ситуации в сънищата на различни други сенситивно-смислови възприятия;
на връзката на сънищата със структурите на паметта и с Центъра на идентичност; на начина на действие на Генератора на сънищата и неговата връзка с „Вътрешното Аз”, с Вътрешната асоциативна каскада - Вътрешното съзнание.
Редица от текстовете, концепциите и понятията в тази книга, с които се търсят или предлагат обяснения и представи, са основани и са продължение на този първичен концептуален подход на първоначални търсения, анализи, изводи и заключения. Те са останали в книгата като една от формите или една от интерпретациите на търсената и съществуващата истина и реалност.
По-късно разбрах, че в мисловните процеси и всичко изброено по-горе се включват множество други непознати за нас сили и категории, произтичащи от връзката на нашата същност, на нашия живот, действия, мислене и сънуване с невидимата и непозната за почти всички хора „Вътрешна реалност”.
Същността на тази невидима връзка и на самата „Вътрешна реалност” е много по-трудна за разбиране и възприемане отколкото приемането на принадлежност към една или друга собствена религия, отколкото познаването и наследеното от традициите съблюдаване на нейни норми и канони, на религия и вяра на родителите, на дедите, или на общността, сред която живееш, отколкото приемането и съхраняването на вярата в един познат собствен Бог, който, редом с различни други, е присъствал от много векове и поколения в представите на цели народи, на твоите скъпи родители, на любимите ти майка и баща, и за който си слушал още от дете; отколкото разбирането и възприемането за собствената традиционна религия и Бог, което може да постигнеш без сложни разсъждения, просто с обич и вяра в немного абстрактни понятия и положения, и нуждата от която ти е предопределена от загадъчната същност на реалността, която и без да разбираш все пак усещаш, от естеството на самия ти живот и постоянните удари и тежки загуби, които понасяш от него.
Научих, осъзнах, разбрах, че, поради тази невидима, неизвестна и трудно понятна за повечето хора връзка с "Вътрешната реалност", поради трудността нейната същност да бъде осмислена, разбрана и възприета, то прагматичните обяснения от гледна точка на представите ни и познанията ни за физиката, биологията и анатомията, за невронната структура или химическия състав, за съотношения и баланси в процесите на мозъка; на представите ни и предположенията как тази структура би могла физически и химически, както и асоциативно, да функционира, да е пространството и носителят за потоците, приливите и отливите от асоциативни връзки и процеси, и като краен общ комплексен и постоянно възпроизвеждащ се резултат от осъществяването на асоциативните каскади да води до проявлението на съзнанието и състоянието на самосъзнание – всички тези прагматични обяснения не са достатъчни и точни, не предоставят достатъчна светлина за някои същински невидими причини и механизми, и дори в определена степен често може да са объркващи и подвеждащи.
Но обяснения на сънищата, на тайнствените предпоставки и механизми за осъществяване на невероятните, изумителни сценарии на сънищата, както и въобще на мистериите на съзнанието и на осъзнаването, чрез понятия, свързани с „Вътрешната реалност” и възможните връзки с нея и с нейни въздействия на функционирането на мозъка и проявлението на съзнанието, биха могли да са много трудни за възприемане без предшестващо запознаване с повече информация за Вътрешните сфери и за нивата на Йога на интегралното съзнание.
В случая със сънищата, обяснението с изплуването, сблъскването и комбинирането на елементи от Океана на елементите на съзнанието, се оказва по близко до същинската реалност и по-образно за възприемане.
Въобще, при всички случаи, за възприемане на тази материя (и за четене на тази книга) е необходима специфична предварителна нагласа и специална настройка. Ако усещаш, че я нямаш, отложи за по-късно.
В този смисъл, обяснението и разбирането с по-тривиални понятия, свързани с физическата структура на мозъка и с познати взаимодействия и процеси, като начало биха могли да са подходящи и полезни (и дори като начало – достатъчни). Затова тук на места ги представям в тази по-лесна за възприемане и приемлива форма.
Понятия и представи
Изследващите съня психолози, физици, физиолози, специалисти в някоя от другите науки или адепти на така наречената невроанаука, по силата на длъжността и позицията си са определили понятия, които са придобили публичност и са се наложили като аксиоматични.
Едни от тях са дефинирали и постановили, че всеки цикъл на съня се разделя на три фази, наименовайки ги като фаза на „повърхностен сън”, фаза на „дълбок сън” и фаза "РЕМ" (фазата на "бързо движещите се очи"). Други пък са разделили цикъла на съня на две фази – фаза "Не РЕМ" и фаза "РЕМ", като същевременно са разпределили самата фаза "Не РЕМ" на четири части. Според тяхната компетентност или личните им предпочитания, някои от тях наричаха тези четири части на фазата "Не РЕМ" "нива", други ги назоваваха "стадии", а трети ги определяха като "етапи", като ги наименоваха съответно "сънливост", "лек сън", "бавен сън" и "дълбок сън".
Някои твърдяха, че сънищата се произвеждат само по време на фаза "РЕМ", а други отбелязваха, че може да се сънува и по време на фазата (или стадия) „дълбок сън”, макар че тези сънища, според тях, обикновено не се помнели. Едни посочваха, че по време на фазата "РЕМ" тялото на сънуващия не можело да се помества, защото мускулите на крайниците му се оказвали почти като блокирани и той получавал нещо като временна "парализа", а други пък казваха, че това се случвало обикновено, но не винаги и не на всички.
Според изследвания в лаборатории, сънищата се появявали във фаза "РЕМ", което било свързано с различния характер и по-голямата степен на електричната активност в сравнение с други фази или периоди по време на съня, като различието в електричната и съответно електромагнитна специфика в тази фаза на мозъчната дейност се потвърждавало от характеристиките в графиките на енцефалограмите, а наличието на сънища - от свидетелствата и разказите на участници в експериментите.
Същевременно, макар че появата на сънищата като правило се свързвала с фаза "РЕМ", не било изключено те да се произвеждат и в различните стадии на фазата "Не РЕМ", характерни с различни прояви на електричните потенциали, на мозъчните ритми и вълни, изразяващи, според изследователите, в различни степени относителен спад в мозъчната дейност. С цялата относителност на такива определения и понятия, мозъчната функция и дейност в тези други периоди, фази или стадии се разглеждаше от съответните изследователи като„по-забавена”, „по-слаба”, „по-ограничена” или нещо подобно в сравнение както с мозъчните проявления във фаза „РЕМ”, така, разбира се, и с мозъчната дейност в будно състояние. Така че, за разлика от по-строгото определение, че сънищата се образуват и сънуват по време на фаза "РЕМ", според тези изследователски мнения, да се сънуват сънища и по време на фази и стадии, различни от фаза „РЕМ”, можело да се случва понякога.
Разпределянето от изследователите на съня в съответни цикли, фази и стадии е било свързано с периодите през денонощието на сън, сънуване и събуждане, и се е определяло и обяснявало с различния характер на активност на мозъчната дейност по време на различните периоди на съня. Различията са били видни от спецификите в графиките на енцефалограмите. Те са били възприемани като отразяващи характера на мозъчната и съзнателната дейност. Били са регистрирани при изследвания по време на различни променящи се състояния на човека, включително и в будно състояние, и в последователните специфични периоди и моменти докато спи и сънува.
Изследователите са написали много текстове и книги по тази проблематика, не без различия в тях, и с едни или други интерпретации, определения или обяснения.
Фазата "РЕМ" е била наречена така отдавна във връзка със специфичните движения на очните ябълки на спящия. Според изследователите, това се случвало докато спящият сънувал. Била установена повишена активност на мозъчните вълни в тази фаза. Било открито нейното значение за сънуването на „ярки” сънища, които човек най-лесно успявал да запомни. Било определено, че тя следва след фазата "дълбок сън” и че в сравнение с други фази или периоди по време на съня характеристиките на мозъчната активност във фаза „РЕМ” в най-голяма степен се приближават към тези в будно състояние.
Ясно е, че разграничаване на цикъла на съня с двете фази и четирите стадия на първата фаза за разлика от трите фази (още повече и с такива странни обозначения като „сънливост” и „бавен сън”, които приличат на плод на нечий каприз) би могло да произтича от различия в тълкуването на елементите в конфигурациите на графиките на енцефалограмите, показващи различията и колебанията при измерването на електричните потенциали, определящи процеса и промените в така наречените ритми на мозъчни вълни, изразяващи спецификите и промените в мозъчната електрична активност, а индиректно и в интензивността на мозъчните електромагнитни вълни, както и във физиологичното състояние на мозъка и на тялото, от момента, в който се отпуснете в почивка за заспиване и сън. (Не би било правилно и не би следвало да се каже само "в рамките или по време на съня". Между съня и будното състояние може да има различни междинни състояния и възприятия.)
Различните характеристики на електрична активност и електрични потенциали, долавяни от едни или други точки и зони на мозъчната му кора и регистрирани от електроенцефалографите при едни или други състояния на човека и на мозъка му, са били определени като видове мозъчни вълни и разграничени в отделни видове ритми, наречени с различни гръцки букви, като основните и най-често срещани и цитирани ритми са били назовани "Алфа", "Тета", "Делта" и "Бета".
Определено било, че така наречените "Бета" вълни отразяват дейността на мозъка в будно състояние. Към тяхната форма и съответно – активност на мозъка най-много се приближавали мозъчните вълни по време на фаза "РЕМ" в съня. Вълните "Делта" били определени като характерни за фазата (или стадия) "дълбок сън”, докато вълните, наречени като "Алфа" и "Тета", се наблюдавали при състояние на покой и били определени като характерни за етапа на заспиване и за фазата, наименована като „бавен сън”.
Такова наблюдавано съответствие и подреждане водело до извода, че така можело да се забележи, че има прилика между вида на активността на мозъка във фаза „РЕМ” на съня и активността му в будно състояние, че имало аналогия или прилика между състоянието на покой и състоянията на заспиване и на така наречения „бавен сън”, и че имало и друго състояние, определяно като „дълбок сън”, което се различавало както от състоянието на покоя (и на заспиването или "бавния сън"), така и от повишената активност на мозъка във фаза „РЕМ” или в будно състояние.
С тези различаващи се ритми, се определяли представи за различни видове и степени на мозъчната активност в будното състояние и по време на сън и въобще за състоянието на мозъка (доколкото въобще активността на мозъка и още повече проявленията на съзнанието биха могли да бъдат класифицирани по такъв сравнително примитивен начин и определени и разбрани чрез колебания в електрични потенциали в различни зони по кожата на главата).
Все пак, уточнението от съответните специалисти (бих казал признаването, съгласието, отстъпването от някаква очертаваща се академична догма), че сънищата се явяват не само във фаза "РЕМ", но и в други фази или стадии, представляваше положително развитие. Макар и определяна като „по-забавена”, според тълкуването на резултатите от енцефалограмите, в тези други фази и стадии все пак не се отричаше съществуването на мозъчна дейност! Нима би могло да е по друг начин? (Това съответстваше поне на моя личен опит и наблюдения.)
Според тълкуването, прието от съответните изследователи и специалисти, на данните в графиките от енцефалограмите и разчитаните чрез тях проявления на мозъчни вълни и ритми (аналогични във всяка фаза „РЕМ” и аналогични във всяка от съответните други фази или стадии, и различаващи се помежду си) във всеки отделен цикъл на съня, състоянието на мозъчната дейност във фаза „РЕМ” се възприемало като най-близко до това, което човек има в будното състояние. Съответно фаза „РЕМ” по време на съня е била определена като състояние, което най-много се приближава към най-високата степен на активност на мозъка, каквато априори се счита, че се осъществява в будно състояние. С такава сравнително по-висока степен на активност, отколкото в другите периоди във всеки цикъл на съня, се обяснявала и причината за сънуването на „по-качествени” („ярки”) сънища, както и съответно по-голямата вероятност те да бъдат запомнени и припомнени след събуждане.
***
Аз съм отбелязвал и обяснявал тук, че зависимостта между ясност или яркост на сънищата и способността за тяхното припомняне, според мен, е своего рода "обратна", че от способността за визуализиране и припомняне зависи представата за ясност или яркост, а тази способност зависи в най-голяма степен от лични качества на сънуващия, от евентуален негов опит в практика със своите сънища, както и от конкретното му състояние в различни аспекти.
По отношение на възприятията за ярки (ясни) сънища или за повишена яркост или яснота на сънищата във фаза „РЕМ”, изследващите сънищата специалисти би трябвало все пак да отчитат и следното обстоятелство: освен определянето и тълкуването в тази фаза на повишена мозъчна активност в сравнение с другите фази или стадии в конкретен цикъл на съня, фаза „РЕМ” като последна във всеки от няколкото отделни цикли на съня, се намира непосредствено преди всяко междинно нощно събуждане, случващи се спонтанно между отделните цикли, както и преди окончателното сутрешно събуждане. Тази фаза се осъществява по време най-близко до събуждане и до будно състояние. Сънищата във фаза „РЕМ”, последвани от събуждане, са най-скорошни и "най-пресни". Естествено е да са в по-голяма степен достъпни за по-ясно и подробно визуализиране и за по-добро припомняне. Това се отнася както за обичайните случаи със спонтанни процеси на сън и сънуване, събуждане и ново заспиване – за тези хора, чийто мозък все пак не е напълно блокиран за припомняне на сънища, така и за сънуващи с подобрени възможности за припомняне, които са преминали поне един първоначален етап на практика и пренастройка. Разбираемо е, че когато сънищата са по-скорошни, последни и по-достъпни за припомняне, каквито са във фаза „РЕМ”, те ще изглеждат на този, който успява да си ги припомни като по-ясни и по-ярки, за разлика от сънищата от предишните фази, които се натрупват и наслагват, "отдалечават" се и "потъват" бързо "надълбоко", отражението и ефектът от които се смесват и объркват, и във възприятията, които евентуално остават, включително и при опити за припомняне, тези сънища по-лесно и по-бързо избледняват, забравят се, по трудно се припомнят, изглеждат, че са били смътни, мъгливи, объркани, неясни. Всъщност, такива са оставащите от тях и за тях спомени, ако въобще някакви спомени се появят - в обичайните случаи и за този, който няма особена практика или поне вродена способност да ги визуализира и запомня.
Като последна в цикъла преди междинно или преди сутрешното събуждане, в последната част на фазата „РЕМ” мозъчната активност в съня се доближава към тази в будно състояние и плавно преминава в активност при състояние, непосредствено преди събуждане, на границата между съня с полубудно и будно състояние.
Ще продължа с още едно малко отклонение заради относителността на категоризирането от страна на различните специалисти на сънищните състояния, разграничили фази и стадии и определили какво представлява всяка от тях.
Според моя личен опит, ако се разглеждат различни междинни състояния и възприятия на границата между съня и будно състояние, или в полубудно състояние след фактическо събуждане, там спящият може да продължава да следи сънищните си видения, или да се връща към тях, и все още да не си дава сметка, да не се замисля, да не разбира, да не се запитва дали е в съня си и продължава да сънува или е полубуден и дори вече буден, и спонтанно си припомня и визуализира образите и действията в сънищата си, които са още сравнително съвсем ясни пред вътрешния му поглед. Все още са доста по-ясни отколкото се явяват впоследствие при припомняне и визуализиране по-късно след окончателно събуждане и преминаване към будно състояние – предимно само като "сивкави" и "смислови" визуализации, или с абстрактно смислово визуализиране на цветове, но без ясно да виждаш цветове пред вътрешния си поглед така както ги виждаш гледайки буден с отвореуни очи наяве.
Все още в такива различни междинни състояния след събуждане или „плувайки” и преминавайки в двете посоки на границата между съня и будно състояние възприятието на сънуващия за „Въображаемото му Аз” в ситуацията, в която току-що се е намирал, е ясно и живо, постепенно осъзнавайки своето събуждане, с образи пред вътрешния му поглед, постепенно отдалечаващи се, размиващи се и избледняващи, преминавайки в състоянието на своето реално „Аз”.
Същевременно, след събуждане, „плувайки” в междинно състояние напред и назад по границата между сън и будно състояние, спящият може да се върне към своеобразно полубудно или полусънно състояние, при което, осъзнавайки че е буден, и усещайки своето лежащо тяло, пред вътрешния му поглед да започнат да се появяват образи, понякога сивкави или размити, но в други случаи и цветни, заедно с "представи" за техния смисъл, но често дори движещи се и свързани с възприятие за наблюдавана ситуация. Колкото повече продължава този период на пребиваване на границата между различни пластове на полубудното състояние, в което знаеш, че си се събудил, усещаш тялото си в леглото, но все още продължаваш да лежиш с поглед навътре в себе си и да „гледаш” какво ти се явява и какво се случва на вътрешното поле, преди окончателно разсънване и ставане от леглото, толкова по-често се явяват такива образи, като все по-често и повече от сивкавото и размитото преминават към по-ясното и цветното. Понякога дори се питаш дали за миг не си се унесъл и не си бил заспал, защото образи и нещо като ситуация са ти се явили пред вътрешния поглед, а ти знаеш, усещаш, че си буден и лежиш в леглото, и това ти заприличва на нещо като сънуване в будно състояние.
(В случая не става въпрос за припомняне и визуализиране на сънувани преди това сънища. Ти си се отпуснал без да насочваш мисълта си към спомени от сънуваното, оставайки в полубудното състояние, и образите, които ти се явяват са нови, дори ако някой техен аспект има общо с някои елементи от сънувани преди това сънища. Но това не е визуализиране и припомняне на сънуваните сънища след като си се събудил, независимо дали при междинно събуждане или при окончателно сутрешно събуждане, което е съвсем друго различно състояние.)
Характерно е, че и в тези случаи, както в онзи вид сънища когато сънуваш и сякаш отстрани като страничен наблюдател наблюдаваш филм, без да участваш в него, тези образи също идват сякаш отстрани, не са пряк резултат на някаква причинно-следствена връзка от твой мисловен процес в момента, наблюдаваш ги, но сякаш не ти ги измисляш, не ти ги викаш или пожелаваш, просто се появяват, а и не винаги има връзка между тях. Сякаш ти идват от някъде извън теб, от някъде отгоре.
Разбира се, човек може и внезапно и рязко да бъде събуден или сам да се събуди, като в първия случай от стресовото въздействие най-вероятно в този момент няма да помни нищо от сънищата си (а и впоследствие може да не е в състояние да си припомни), а при втория случай би могло да си спомня елементи от някоя тревожна, или неприятна, така наречената „кошмарна” сънищна ситуация, от която съзнанието му спонтанно се е опитало да избяга, макар че случаите може да са най-различни и не е задължително внезапното спонтанно самостоятелно събуждане да се е дължало на неприятен сън, като може да се случи и със запазване на ясни спомени за "неутрални" или за хубави сънища.
(Това по-горе са само някои от многобройните най-разнообразни състояния и възприятия, свързани със сънищата, при хората в обичайните случаи или при начален етап на практика по Пътя на сънищата и придобити първоначални умения за самонаблюдаване, сънуване и припомняне на сънища, отнасящи се за състояние на неинтегрирано съзнание. Различни вариации на сънища или сънуване са посочени в частта с вариации на сънищата, както и на други места в текста. Тук споменавам за такива състояния във връзка с относителността на категоризирането в разграничението на фази. Според научната теория и догма, при всеки нормало продължителен нощен (или евентуално дневен) сън се осъществяват няколко отделни цикъла на сън, между които се случва междинно събуждане (усетено и осъзнато или не), като при всеки следващ цикъл сънят преминава през съответните фази и стадии, и като с всеки следващ цикъл през нощта може да се намалява продължителността на първите фази и да се увеличава времетраенето на фаза „РЕМ”. В моя личен опит аз съм установил безброй случаи на преминаване в сънуване на сънища почти веднага и непосредствено след поредното заспиване, без каквито и да е други фази или периоди с други състояния на сън.)
Публикации за „осъзнати” сънища и за изследвания
Когато започвах моята практика и редовни сънищни самонаблюдения, реших, че в случая е правилно да не проучвам написаните в предишни години книги и текстове за изследвания по темата за „осъзнатите сънища”, за да не бъда повлиян в практиката си, за да премина пътя и установя възможните състояния и ефекти чрез естествен постепенен личен опит без някакви предварителни въздействия, евентуални погрешни съвети и вредни влияния, и при определянето и формулирането на моите тези, изводи и концепци за тази практика да изхождам само и на първо място от непосредствения собствен опит от своя реална практика.
Бях намерил вече и разполагах с редица от тях – книги, монографии и статии, писани на тази тема, но съзнателно се бях отказал да ги изучавам и изчитам, докато не установя истината за състоянията и възможностите от непосредствен личен опит – за да мога да стъпя изключително върху собствените си самонаблюдения без впечатленията и заключенията ми да бъдат предварително повлияни от други източници, автори или от техни спекулации, и без практиката ми и естественото развитие на идеи и концепции на основата на ежедневната ми практика да бъдат объркани и „замърсени” предварително от различни интерпретации.
Събрал бях цял куп текстове от психолози, невробиолози, невролози и т.н. с безполезни и глупави интерпретации (и бих казал дори – объркващи и вредни), спекулации и разсъждения с упоменаване на различни мозъчни кортекси, амигдала и други мозъчни части, които се изключвали или се включвали (точно те) когато заспиваш или когато настъпвало осъзнаването, и от тяхното включване или изключване зависело съответното мозъчно състояние, което се появявало с осъзнаването или водело до осъзнаване и т.н. Тези текстове и книги поглеждах и бързо оставях настрана "да посъберат прах" (и те наистина започнаха да събират прах в течение на години), веднага усещах как „замърсяват” съзнанието ми, създават една планина от стерилни схеми, учебникарски термини, изкуствени постановки и модели за упражнения, високопарно звучащи формули, понятия, твърдения и уверения, безполезни съвети и практики, непроверени и непотвърдени от авторите на тези текстове чрез техен свой личен опит; бягах от тях защото усещах как ме отклоняват от истините, които се оформяха, нарастваха, постепенно се концептуализираха и възприемах чрез пряката си, непосредствена, активна връзка с практиката; бягах от безсмислено предварително анализиране на такива книги и текстове поне докато преминех един първоначален значим праг в процесите на собствената си практика и самонаблюдения като източник за основната, достоверната за самия мен и непосредствено извлечена отвътре първоначална информация.
Някои абсурдни писания, публикации и спекулации
„Просветление” за 30 дни”
Само един-два примера сред многото. (Макар и тези текстове да дават някои ценни, полезни елементи за начинаещия. Но могат и много да объркат представите му и очакванията му за същинската, за реалната практика.)
В първия абзац в началото на една от книгите им за „ясни сънища”, писани и публикувани в десетилетията на втората половина или на третата третина на XX век (в един техен текст „Десетдневно пътешествие в страната на осъзнатите сънища") Кейт Хараре и Памела Уайнтрауб споменават наистина в десет реда своя интерпретация за практиката на Тибетската йога на сънищата, отбелязвайки, че е известно, че те са постигали определените в интерпретацията им състояния, без да уточняват правото на първоизточник и извор, и без да търсят произхода на тази практика от предишни епохи, но веднага след това отбелязват, че искат да предложат своята версия на осъзнатите сънища на тибетските йоги, наричайки ги „сънища с висока ясност”, версия, основана на собствените им изследвания и на определена (подразбирана от текста като тяхна) техника, която интересно защо наричат техника, известна като „бодърстващо отпускане”, без да споменат, че по подобен начин формулирана практика се упражнява в така наречената Йога Нидра. Всъщност подобна практика на „бодърстващо отпускане” има под наименованието Йога Нидра. Така двамата автори правят смесване на различни неща – на една специфична практика за външно направлявани (от инструктор на място или от аудиозапис) релаксиране и визуализиране от „Йога нидра”, която всъщност няма общо със същинското състояние на сън и с осъзнатите сънища, от една страна, с идеята за постигането на „осъзнати” и „контролирани” сънища, от друга страна, навявайки мисълта, че постигането и овладяването на „осъзнати” и „контролирани” сънища става чрез евентуален напредък в „бодърстващото отпускане”. Същевременно двамата автори създават внушение и впечатлението за свое ново оригинално авторство. Още повече, че в случая, в този свой текст, конкретно предлагат курс в рамките на десет дни, за които се предполага, ако имате късмет, да постигнете състояние и възприятие на трансцедентност и съответно на осъзнатост в съня, и т.н.
Така с внушение, че в рамките на десет дни ще започнете пътешествие в осъзнати сънища (т.е. така бързо ще постигнете и овладеете състояние на "осъзнат" сън) тези автори определят тяхна авторска техника, в която се смесват практика на „Йога нидра” със състоянието на „осъзнати” сънища. Създава се погрешна представа, че чрез практикуване на релаксации с визуализации в „Йога нидра” бързо може да се постига овладяване на „осъзнати” и „контролирани” сънища, говори се за нова собствена техника, т.е. внушава се мисълта за ново начало и ново авторство.
А в книгата си „Ясни сънища” разработват темата по-подробно. Но каква книга! Една книга, която ви уверява, че ще ви научи как да овладеете ясни и осъзнати сънища за четири седмици (и ще сте вече на път към висше съзнание на 29-тия и 30-тия ден), по подобие на друга тяхна книга, в която ви уверяват, че ще ви помогнат да овладеете извънтелесено възприятие за 30 дни! И по двете теми тези периоди звучат смехотворно, независимо с какви техники претендират, че ще ви обучат. Във всеки случай, авторите в качеството си на философ-психолог и журналист-издател очевидно са се занимавали с широк диапазон от алтернативни и странни състояния, разгледани в множеството им разнообразни книги на теми „възприятие /опит/ извън тялото за 30 дни”, „мистичен опит за 30 дни”, „ясни и осъзнати сънища за четири седмици”, „укрепване на паметта за 30 дни”, „вътрешен секс за 30 дни” и всякакви подобни (всичко за по 30 дни), и очевидно самите те не са успели да се подложат не всички тези разнообразни практики, включително и на практиката за овладяване на „осъзнати” и „контролирани” сънища, а са теоретизирали на базата на информация извън техния непосредствен личен опит (на основата на собствените си "изследвания"), или просто – написали са поредната книга „за 30 дни”.
Мнозина автори на текстове по тези теми след придобиване на определена известност са започвали да водят платени семинари по темите. Преследваните резултати са от такова естество, че много често може да бъдат убедени някои хора, че една част или някакви аспекти от тях са постигнали и изпитали, без въобще такова нещо да се е случило.
Книги, в които ми предлагат обучение и постигане на резултати в рамките на 30 дни или четири седмици в толкова специфична материя, съвсем не виждах смисъл да разглеждам и чета.
Аз пък бих ви предложил да опитате да постигнете и изпитате „извънтелесното възприятие” не след семинари или съмнителни упражнения в продължение на периоди от цели 30 дни, а само в рамките на 1 час като влезете в тунела на скенер и ако усетите чувството и дискомфорта на клаустрофобията все пак да го превъзмогнете и да си наложите да останете вътре, опитвайки се да разширите съзнанието си извън собствения мозък, череп, тяло, и извън тунела на скенера докато се успокоите, възприемайки се в обхвата на цялото помещение и гледайки отгоре и отвсякъде едновременно! Това е в рамките на иронията, макар че аз лично съм изпитвал подобно усещане в такава ситуация.
Защо се спирам подробно на темата
Причини за специалното внимание
Исках да видя от практически собствен опит за какво става въпрос, какви са възприятията, с какви темпове може реално да се напредва, през какви етапи и състояния се преминава, какъв е процесът на напредване, развитие и усвояване на умения, докъде може да се стигне и какви перспективи би могло да се откриват.
Започнах да практикувам, започнах редовно да си припомням, да визуализирам, да се анализирам и да записвам. Всеки ден записвах, в продължение на години, понякога по-кратко и набързо, понякога записването на сънища от преминалата нощ продължаваше с часове. В множество случаи в следващ ден или дни се връщах към предишни текстове и ги доразвивах на основата на вторични спомени и визуализации. Така се натрупаха хиляди текстове с хиляди възприятия, съображения, представи, заключения.
По-късно, когато вече бях извървял определена част от пътя, за който разказвам в „Дълбок сондаж”, когато бях открил и разбрал от собствена практика възможности, посоки, етапи и хоризонти на Пътя на сънищата, като начален етап към следващите нива на Йога на интегралното съзнание, преди да завърша тази част на книгата, погледнах моите архиви с информация по темата за „осъзнатите сънища”, запознах се по-внимателно с определени аспекти от написаното в разни текстове, доклади, съобщения и книги, които бях събрал, с едни или други идеи, тези, концепции и обяснения на различни автори и изследователи, и с публикувани преди време съобщения и твърдения във връзка с извършвани в различни периоди лабораторни изследвания.
Целта ми беше да определя и обясня за самия себе си елементите на несъстоятелност, за присъствието на каквато във всички тези текстове, разработки и съобщения бях останал с усещане и впечатление още при първоначалния ми бегъл поглед върху тях, когато бях решил да ги оставя на изчакване и да не ги проучвам, за да не попречат в собствените ми усилия и практика като предварително ги обусловят и ми окажат вредно въздействие с едни или други техни спекулации.
В тази част на книгата съм включил мои впечатления и разсъждения на базата на този вторичен поглед върху тези текстове и съобщения. Няма особен смисъл много да се задълбочавам в тяхно обсъждане с множество подробности. Дори това, което съм написал в тази връзка е твърде много и представлява определено излишно задълбаване в незначителни детайли и по същество отклонение от основната тема и посока на Йога на интегралното съзнание.
Оправданието ми е, че се спирам с толкова подробности върху темата за сънищата, включително и за различни аспекти, свързани със съобщения за лабораторни изследвания на „осъзнатите сънища”, защото тематиката за сънищата и конкретно за „осъзнатите” сънища има съществено значение, тъй като Пътят на сънищата представлява началните етапи в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание и всъщност чрез преминаване през Сънищното пространство в състояние на „осъзнат” сън се достига до Портала към собствената Вътрешна сфера, откъдето започва голямото пътешествие.
Това е причината за подробностите, с които разглеждам тази тема, възможностите за овладяване на сънищата и различните интерпретации за постигане на „осъзнати” сънища и за информации относно проведени експерименти с хора, намирали се в състояния на „осъзнат” сън.
Пътят на сънищата определя първия етап в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание и Пътят на сънищата е този, през който първоначално се поема и преминава, усвоява се „осъзнаването” в собствените сънища, докато се придобие способността за преминаване през Сънищното пространство и достигането до Портала за продължаването по-нататък през следващите нива.
В Йога на интегралното съзнание пътят преминава през Портала към Вътрешните сфери. За да се стигне до тях се преминава през пътеките и коридорите на Сънищното пространство. За да може да се премине по тях и стигне до Портала трябва да се усвои способността за разпознаване и изследване на Сънищното пространство, да се постигне способността за задържане и преминаване през него, за спокойно и продължително изследване и опознаване на неговите полета, коридори и пътеки, а чрез него и от него за откриване и опознаване на връзки, коридори, проходи, пътечки и вратички, водещи към скрити зони на паметта и вътрешни „инструменти” и „механизми”, оставащи затворени и недостъпни за будното съзнание, докато най-накрая се достигне до големия Портал към собствената Вътрешна сфера и до състоянието на пребиваване и впоследствие на движение във Вътрешната си сфера, откъдето вече започва голямото приключение по Пътя на Йога на интегралното съзнание през неговите различни следващи нива. За да е възможно това трябва като начало реално да се овладеят „осъзнати” и контролирани сънища, а преди това – да се придобие и овладее първоначалната способност да се сънуват и пълноценно визуализират, припомнят и запомнят собствените сънища и да се сънуват „осъзнати” сънища.
Овладяването на „осъзнати и контролирани” сънища е задължителното условие и необходимост за получаване на шанса за достигането до Портала и неговото преминаване. Практиката с „осъзнатите” сънища е предпоставка за усвояване на метода, чрез който може да се тръгне по този далечен Път.
Затова всякакви изкривени представи за сънищата и за „осъзнатите” сънища биха били вредни за Пътя на Йога на интегралното съзнание. Всякакви изкривени, погрешни или фалшиви интерпретации или сведения по темата за „осъзнатите” сънища биха могли да бъдат във вреда и да попречат в поемането по Пътя на сънищата. Ето затова, в общия контекст на книгата за Пътя на интегралното съзнание и Йога на интегралното съзнание, включително Пътя на сънищата, разглеждам сравнително доста подробно и от различни ъгли темата за „осъзнатите” сънища, включително и различни нейни аспекти в светлината на определени съобщения от предишни десетилетия за осъществявани експерименти и за постигани едни или други резултати.
Затова, за тези, които искат да се посветят на Йога на интегралното съзнание и да се опитат да тръгнат по нейния Път, е важно да имат коректна представа за „осъзнатите” и контролирани сънища, за възможността за тяхното постигане и овладяване и за възможните състояния, през които биха преминавали.
Тази представа трябва да е освободена от изкривени, необосновани, несъстоятелни и вредни за Пътя внушения, които се образуват от различни произволни интерпретации и спекулации, и да изхожда от разбирането за състоятелното и за несъстоятелното, за антилогичното и абсурдното или за евентуално възможното, или хипотетично възможното и осъществимо в едни или други случаи и обстоятелства, за вероятното и възможното или неоснователно преувеличаваното, за реално постигнатото или за изопаченото и само претендиращо за случило се, за доказаното или за измисленото – всичко това свързано с темата за постигане и овладяване на „осъзнатите” сънища (включително, по подразбиране, и на контролирани сънища), включително и свързано с различни интерпретации и информации от предишни десетилетия за резултати от провеждани изследвания и експерименти с доброволци с постигане на състояния в „осъзнати” сънища.
За сънищата още от древността има множество интерпретации, спекулации и внушения на жреци, свещенослужители, гадатели, врачки, магове, придворни лечители, философи, поети и писатели, мъдреци и любители. За сънищата има редица теории, обяснения, интерпретации и внушения от психолози и психиатри, от психоаналитици и психотерапевти, включително и от най-известните – световните величини. За „осъзнатите” сънища има редица информации за проведени през предишни десетилетия проучвания и експерименти с доброволци, в които се очертават едни или други интерпретации и твърдения.
Затова аз в тази глава и в следващи глави ще се спра на някои определени аспекти в такива информации, твърдения или внушения, свързани с „осъзнатите” сънища, като ще ги разгледам на базата на моя реален личен дългогодишен опит в практика по Пътя на сънищата, включително „осъзнатите” сънища, и самоанализи, анализи, заключения и изводи, свързани с изясняването на Пътя на сънищата и в по-широк аспект на Пътя на Йога на интегралното съзнание.
Ще разгледам сравнително подробно това, което според моето виждане, е в сферата на несъстоятелни, нелогични и видимо произволни твърдения, неосноваващи се, според мен, на реални и доказани резултати в експерименти, или може да е в плоскостта на възможното, осъществено и постигнато, или хипотетично възможно при определени обстоятелства, това, което е несъстоятелно, нелогично или непостижимо, и това, за което има различни предпоставки, които биха могли да го направят възможно и осъществимо, или е поне хипотетично осъществимо, и това, което, дори и да е възможно и хипотетично осъществимо, е неосъществимо за обичайни и редови доброволци, и е малко вероятно да е било постигнато така, както се внушава от информациите за подобни изследвания и експерименти, макар и хипотетично да би могло да бъде постигнато в специфични случаи или при наличие на природна даденост или дарба на индивида, както и не би могло да се изключи да се е състояло в някои случаи, макар и като изключение, а не като правило, което да определя постоянно валидна методика, нито да е показателно за цялостни резултати от подобни проучвания. В този смисъл в това разглеждане ще има и „за” и „против”.
Принципно, споменатите по-нататък резултати, за които се твърди, че са постигани при такива експерименти, независимо дали са били реално осъществени или са били преувеличени или само желани, но представяни за верни, представляват всъщност съвсем незначителни стъпки и нямат особено значение за същинската практика по Пътя на сънищата, а още повече за широкия и далечен Път на Йога на интегралното съзнание.
Но, както казах, тъй като Пътят към Портала преминава през Сънищното пространство и първоначално усвояване на „осъзнати” сънища, с цел недопускане или преодоляване на някои внушения, които биха били вредни за поемането по Пътя, разгледах тази тема тук сравнително подробно, като се опитах да определя какво реално, според мен, не би било възможно или би било възможно да е било постигнато при проучвания и експерименти от преди десетилетия, за които са останали различни информации, какво, според мен, е състоятелното и обоснованото или произволното, фантазираното и измисленото в някои монографии и книжки, написани по темата, какво би могло да се основава на непосредствен личен опит или е само спекулация на странични наблюдатели и интерпретатори.
Кое е възможно и кое би било невъзможно; кое е очевидно несъстоятелно и нелогично и кое евентуално би могло да се постигне ако се активират определени неврологични предпоставки, връзки и елементи; кое може да се случва като правило при стандартни експерименти и участници и кое би могло евентуално да се получи само в изключителни случаи и специфични обстоятелства и дадености; кое би могло да е постигано при стандартни или масови експерименти и кое би могло евентуално да се постигне, но като изключение, а не като правило; и кое би могло хипотетично да се осъществи при евентуално активиране и включване на определени неврологични предпоставки?
Тук ще става дума за това, което в повечето случаи, при повечето хора би било невъзможно и реално не се е случвало. Но което хипотетично не е изключено и напълно невъзможно и в някои случаи, при някои хора, би могло да се случва...
В този смисъл, опровергаването на всякакви неправилни или фалшиви концепции, отнасящи се до сънищата и особено до „осъзнатите” сънища и до провеждани експерименти, свързани с "осъзнати" сънища, е от значение за правилната практика на всеки, който има интерес и желание да се отправи по Пътя на Йога на интегралното съзнание.
Същото се отнася от друга страна и за евентуално потвърждаване на възможността за съществуването на някои явления и ефекти, върху които се основават някои твърдения на изследователите, провеждали експерименти, за осъществени в реално време преки контакти със сънуващи чрез активиране на психофизиологична връзка, дори и ако тези възможности са хипотетични и биха се осъществявали само в определени случаи или условия. Но дори и при евентуалното потвърждаване на такива възможности и явления, това би се отнасяло само до някои аспекти на функциониране на мозъка и на невронната му система, и пак не би имало съществено значение за практиката по Пътя на сънищата и за пътуването по далечния път на Йога на интегралното съзнание.
Основно значение на личния опит
В някои от тези текстове, доклади, книги или съобщения се позовават на изследвания с доброволци в университетски, институтски или други лаборатории. В други статии и книги пък, развивайки темата и интерпретирайки едни или други хипотези и концепции, различни автори се опитват да постигнат достоверност като се позовават на предишни чужди твърдения, заключения от изследвания или предположения.Трети автори, любители или „практикуващи” пък охотно се основават и позовават на научено от вдъхновения, мъдрости, прозрения или откровения на различни писатели, мислители и творци, обосновават се с положения и познания, придобити от литературни произведения, открити в специфични или известни книги, например от книги на Карлос Кастанеда.
Някои от институтските и лабораторни изследвания, според явяващите се информации, били правени с участието и на специалисти в областта на паранормалните явления. И видимо от всичко това, в което се състоят информациите за такива изследвания и експерименти, една от основните им цели (а и това, което естествено е могло да бъде следствие и реален резултат от тях) е била да се докаже, че „осъзнатите сънища” съществуват и че съответните доброволци в експериментите наистина са ги постигнали.
(Евентуалното достигане на вторичната, и всъщност единствено донякъде по-значима цел – да се докаже съществуването и възможността за активиране на така наречената психофизиологична връзка и да се осъществи пряка комуникация със сънуващия по време на осъзнатия му сън, според мен, e останало проблематично. На аспектите, свързани с активиране на въпросната „психофизиологична връзка” и информации за експерименти в това поле, се спирам специално по-подробно в една от следващите глави. )
Това че „осъзнатите” сънища съществуват не подлежи на съмнение за всеки, който ги е постигал, и тяхната реалност не е нужно да се доказва, защото всеки човек би могъл да ги постигне. Явлението и практиката с „осъзнатите” и „контролирани” сънища няма нищо общо с паранормалната проблематика и евентуалните паранормални явления. Възприятието на „осъзнаване” по време на сън и на сънуване в „осъзнат” сън не е следствие или обусловено от притежаване на някакви паранормални или екстраординарни способности и качества, а може спонтанно да се случи на всеки човек, и може да се овладее чрез определено насочване на вниманието към тази проблематика и редовно практикуване по Пътя на сънищата.
Стигнах до извода, че мнозина автори на текстове по темата, появили се през втората половина на XX и в началото на XXI век, са теоретизирали на основата на това, което са прочели в по-стари чужди текстове или книги, а други – на базата на „изследвания” в областта на съня и сънищата, основен и критичен елемент в които са били разказите на платени доброволци, участващи в експериментите. Повечето от представителите и на едната и на другата категория не са създавали своите концепции и оформяли своите текстове на основата на личен опит и на преминат достатъчно дълъг и сериозен път на лични самонаблюдения, както и на достатъчно задълбочен логически анализ. Поради това, в твърденията и писанията им имаше и поредица погрешни тези и някои значими неточности и неясноти. Получаваха се нереалистични, необосновани и погрешни внушения.
В повечето от тях можеше да се създаде впечатлението, че да се постигнат „осъзнати” сънища не е толкова сложно и трудно. Такива книги на автори без пряк личен опит можеше да създават погрешно впечатление, че не е толкова трудно след като си постигнал „осъзнат” сън да успееш да се задържиш по-дълго време в това състояние, както и да контролираш съня и да променяш обстоятелствата в него – че не е особено трудно да се постигнат „осъзнати” и „контролирани” сънища с устойчиво задържане в тях. Така погрешно можеше да се създава впечатлението, че сравнително лесно може да се постигне „осъзнат” сън и след като го постигне в него човек може да прави всичко, което му дойде наум и си пожелае и едва ли не да се чувства, да се осъзнава и да разсъждава в сънищната си ситуация така, както това би било когато е буден, сякаш просто се е оказал в пълното си съзнание в някаква паралелна реалност на сънищни приключения. Можеше да се създава и впечатление, че веднъж като си постигнал „осъзнат” сън, ще можеш и друг път да го постигаш или едва ли не – винаги когато си пожелаеш. Всичко това въобще не е вярно. Ако с написаното в разните текстове се създаваше впечатление, че постигането на "осъзнати" (а още повече – на „контролирани”) сънища е лесно и може да стане бързо, то написаното определено бе погрешно и можеше да се очаква, че текстовете бяха със съмнителна стойност и в други техни части.
Всъщност, много хора са постигали спонтанно или еднократно „осъзнат” сън (а дори и да е неколкократно през различни интервали от време), но това не означава постигане на качество, което се запазва. Някои от тях може дори и да не са си спомнили за своя „осъзнат” сън. В повечето случаи е бил кратък, с ниска степен на „осъзнаване”, без самоидентифициране и прекъснат от междинно или от сутрешното събуждане.
Проблемът е, че авторите, писали по темата без личен опит в такава практика, очевидно не са разбрали и направили ясното разграничение между случайно спонтанно преминаване в краткотраен „осъзнат” сън и целенасочено постигане на „осъзнат” сън (след придобиване на определено качество в резултат на достатъчна практика), а още повече и особено – между различните степени на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън, между постигане на „осъзнат” сън и задържане в него, между „осъзнат” сън без самоидентифициране и „осъзнат” сън със самоидентификация, между ниска или по-висока степен на самоидентифициране в „осъзнат” сън, между постигане на „осъзнат” сън и контролиране със задържане в него, между контролиране на „осъзнат” сън с по-кратко или по-дълго задържане в него и „осъзнато” трансформиране на обстановката и ситуацията в съня, между краткотрайно задържане и контролиране или дълготрайно контролиране и трансформиране.
(Да не говорим въобще за някои абсурдни интерпретации по темата в кинофилми, включително от световно известни режисьори и с участието на знаменити актьори. Но в кинофилмите, по принцип, се включват всякакви абсурди и обикновено в повечето сюжети липсва на много места логика и интегритет в действието и в характерите. Изглежда в киното вече всичко е позволено, стига да носи печалби.)
В контекста на горното – необходимо е доста време на практика с определени упражнения, за да се постигне състояние, необходимо за неслучайно спонтанно появяване и преживяване на „осъзнат” сън с неговото запомняне след събуждане (като се изключат различни случайни еднократни спонтанни или инцидентни събития на „осъзнаване” в „осъзнат” сън с елементарна степен на „осъзнатост”), а още повече практика е нужна, за да се предизвика състояние и да се постигне способност за по-често случващо се „осъзнаване” в съня и преминаване в „осъзнати” сънища, макар и първоначално с ограничено самоидентифициране и съответно с най-нисък порядък на „осъзнатост” (като се изключи евентуално наличието на случайна природна дарба за постигане на такова състояние, което би било рядко изключение от правилото, но не би било паранормално явление).
Предизвиканото постигане на състояние и способност за преминаване в „осъзнати” сънища означава, че човекът се е посветил на редовна практика, започнал е да придобива съответната настройка и е създал предпоставки за появата на „осъзнаване” по време на сън и навлизане в „осъзнат” сън. И пак, постигането на „осъзнати” сънища може да остава само инцидентно явление, докато не бъде достигнат и преминат преломният момент. Дълго време такъв вид състояния може да не стават правило или редовно явление в сънищата ти. Не са нещо, което като постигнеш един-два пъти да ти остава вече като завоевание и като ново постоянно качество завинаги. Ако си успял няколко пъти да ги постигаш, без да си прескочил определен преломен момент в развитието си и да си преминал в ново качество, това все още не е трайно ново състояние и може много лесно да загубиш евентуалната си нова „способност” отново да имаш „осъзнат” сън. Пътят на усвояване на „осъзнати” и „контролирани” сънища е труден и придвижването по него се осъществява съвсем не така бързо, както някои автори описват или внушават в своите монографии или инструкции.
Концептуални недостатъци
Имаше съществени концептуални недостатъци в представите и текстовете по темата за „осъзнатите” сънища, когато те не произтичаха от лична практика, собствени възприятия, самонаблюдения и анализи. Можеше въобще да липсват основополагащи понятия, което да елементаризира целия подход и евентуални изводи.
Един от значимите недостатъци бе липсата на обвързване на „осъзнаването” в „осъзнат” сън с процеса на самоидентифицирането и пренебрегването на обстоятелството, че има редица степени в процеса на „осъзнаване” и дори степени на състоянието на същинско „осъзнаване” в съня с една или друга степен на самоидентифициране.
Друг недостатък бе игнорирането на значението, както при първоначалното „осъзнаване” с простото разбиране, че сънуваш и си в сън, така и при процеса на самоидентифициране, а още повече при по-сложни етапи на контролиране и трансформиране в „осъзнатия” сън, на овладяването на способността за задържане в тези състояния, без тяхното прекъсване със събуждане или с неусетно „заспиване” в съня с промяна на състоянието и загуба на „осъзнатостта”, преминавайки отново в обикновен „неосъзнат” сън – в състояние на „Въображаемо Аз” в една или друга негова степен.
Сред базисните и принципни недостатъци със сигурност бе неразбирането на същността, различията и съотношенията на възприятията в сънищата и между тях при различните състояния на „Въображаемото Аз” и „Реалното Аз”, постигането на различни степени във всяко от тях, както и техните отношения и степените на различие на възприятията в тях спрямо реалното „Аз”; пропускането на същността, значението, ефекта и ролята на принципа на незадаване на въпроси, или на заложената стабилност на състоянието на безрезервното автоматично възприемане на сънищната реалност.
Погрешен подход в текстовете по темата бе преждевременното акцентиране върху "осъзнатите" сънища, като се пропускаше специалното изтъкване на един много важен предварителен етап. За начинаещите трябва най-напред да се наблегне на друго – на самата способност за запомняне, визуализиране и съхраняване на сънищата. А това означава на предварителното овладяване на способността за съхраняване на стабилност и възстановяване на спомени за визуални образи от сънищните ситуации и за тяхното артикулирано, точно и пълно смислово и словесно формулиране със съхраняване на тяхната същност, обхват и подробности. Развитието на тази способност е от основно и първостепенно значение в процеса и по Пътя на сънищата, като то само по-себе си води и до еволюция в самото качество в най-различни аспекти на самите сънища. В различни случаи бе видно, че някои автори въобще не разбират същинския и дълбок смисъл и цел на процеса на визуализиране, на смислово и словесно формулиране, и записване (всъщност, и на Пътя на сънищата).
Частичното или по-пълно постигане на състоянието на „осъзнаване” и „осъзнатост” в съня и диференцирането му на различни степени съдържа в себе си известна относителност, и в тази светлина самото разбиране, че сънуваш не винаги би било показателно за съществено „осъзнаване”. В същото време, в различните степени на „Въображаемо Аз”, в които то се приближава към реалното „Аз” с приликите си с неговия характер, себевъзприятие, обстоятелства от живота и от ежедневната му реална среда, има безсъмнено своеобразна „осъзнатост” на своето „Аз” и възприятие на определено идентифициране с възприятия и себеусещане на реалното „Аз”, което, макар и без разбирането, че сънуваш, не може да се пренебрегне като определен вид и степен на „осъзнаване” в съня.
Много хора биха могли евентуално да си спомнят за свой случайно спонтанно постигнат „осъзнат” сън без същевременно да са в състояние да помнят множеството сънища, които постоянно преживяват в съня си и след това забравят. Някои от доброволците в институтска лаборатория биха могли да разкажат на изучаващите ги психолози за свой "осъзнат" сън, кратък или малко по-дълъг, но да не помнят нищо от множество други повече или по-малко обширни и подробни ситуации, които са сънували. А сред тях би могло да е имало и редица други "осъзнати" сънища, които обаче да са били забравени.
Усвояването на умението да постигаш "осъзнати", както и впоследствие – „контролирани” сънища, без съмнение преминава през овладяване на способността да си припомняш след събуждане, да визуализираш, формулираш, запомняш и съхраняваш в максимален обхват своите редовни сънища.
Не е толкова съществен въпросът дали си успял да постигнеш еднократно някакъв кратък "осъзнат" сън, който си запомнил (особено пък ако той е бил без самоидентифициране или със слаба степен на самоидентификация, а и без да успееш да се задържиш по-дълго в него – само да разбереш, че сънуваш без да се самоидентифицираш достатъчно ясно, недвусмислено и пълно не е кой знае какво постижение).
Това не е окончателно отворена врата, не е завинаги придобито неизменно качество. След постигането на "осъзнат" сън би могло месеци и години наред да нямаш друг същински такъв или поне да не си спомниш, че го е имало, или пък ако си спомниш само вътрешно усещане или откъслечен факт за това, че си имал някакъв подобен сън, да не си в състояние да си припомниш никакви други елементи и подробности, а и дори смисъла на ситуацията.
Всяка промяна на стила ти на живот, на емоционалните ти обстоятелства и особено – отстъпление в редовната практика, може да доведе до загуба или блокиране на способността ти отново да постигнеш „осъзнат” сън и да помниш за него.
Нюанси и степени
Процесът на преминаване в следващи степени на самоидентифициране е разширяване на обхвата на самоидентифицирането на територията на реалния ти Център на идентичност – т.е. Центъра на идентичност на реалното ти „Аз”, а не в рамките и границите на въображаемата идентичност според собственото ти възприятие като „Въображаемо Аз”.
Често в сънищата има сънищни ситуации, при които се оформя възприятие за въображаема идентичност при сравнително по-високи степени на „Въображаемо Аз”, в които като герой в съня си се усещаш и възприемаш с определено собствено себеусещане, близко до усещането на реалното ти „Аз” (т.е. до специфичното ти общо възприятие за себе си, което постоянно имаш в будното си състояние), вкл. и с обстановка в съня, с чувства, спомени, мисли, отношение и различни елементи близки до реалната ти ситуация в живота (сънищно състояние, което представлява приближаване на "Въображаемото Аз" към „Почти-Реално Аз” или преминаване в "Почти-Реално Аз").
Такива възприятия и състояния в сънища биха могли да създават впечтление за доближаване на въображаемата ти идентичност по същността си до реалната ти идентичност.
Но въпреки такова впечатление, фактически контактът в съня ти на сънищната ти ситуация, на сънищния сценарий и на "Въображаемото ти Аз" (както и при постигане на по-висока степен - на "Почти-Реалното ти Аз") с реалния ти Център на идентичност (както и извън неговия обхват и структури - с различни други елементи от цялостната обща територия на паметта ти) е частичен - непоследователен и фрагментиран, характерен за "неосъзнат" сън, за "неосъзната" сънищна ситуация.
Независимо дали може да имаш такова характерно възприятие и усещане за самия себе си, не само че ти все още не разбираш, че сънуваш, но липсва организирана причинно-следствена връзка със структурите на реалния ти Център на идентичност, чрез каквато можеш да стигнеш до разбирането, че сънуваш и че обстановката около теб не е обичайната ти всекидневна постоянна реалност, и да постигнеш реално самоидентифициране. Сънищният сценарий включва частични връзки и обмен с Центъра на идентичност и фрагментирани връзки и взаимодействия с елементи от цялостната територия на паметта.
Въпреки определено усещане за себе си близко до себеусещането ти като реално "Аз", въображаемата ти идентичност е ограничена, частична, фрагментирана, съдържаща само някои аспекти. Липсва реално възприятие за същинското собствено "Аз". Липсва представа за себе си във времето назад, липсва система от последователни и логично свързани спомени за собственото съществуване от миналото до настоящия момент. Липсва цялостното възприятие на житейската ти линия с причинно-следствените връзки на събитията в живота ти.
При трансформиране на Асоциативната каскада на будното състояние в Асоциативна каскада на сънищата частични връзки с Центъра на идентичност по време на сънищата винаги се запазват и те взимат участие и оказват влияние в оформянето на въображаемото възприятие и на сънищната ситуация, в допълнение и на фона на всички други контакти и взаимодействия с различни структури (следи-отпечатъци) от цялостната територия на паметта, понякога съвсем несвързани, а понякога взаимно свързани с някой от множество възможни аспекти, образуващи сънищните комбинации в едни случаи с частичен и хаотичен, а в други случаи с по-организиран характер, с комбинирането на които се генерират сънищните сценарии и ситуации.
Но това ниво на контакти и взаимодействия с паметта и тази частичност на контакти с Центъра на идентичност са предпоставка само за генериране на въображаема идентичност с едни или други възприятия на "Въображаемо Аз" или "Почти-Реално Аз".
Дори когато впоследствие си припомняш съня и разбираш, че усещането ти в него е било съвсем близко до начина, по който се възприемаш в будно състояние, системният контакт и асоциативно взаимодействие с Центъра на идентичност липсва и може да се каже, че още не е започнал.
Дори при такива високи степени на "Въображаемо Аз" или "Почти-Реално Аз", с най-разнообразни близки до същността ти и до ежедневието ти елементи в сънищата, възприятия, чувства, спомени, отношение към близки хора или обстоятелства, активирали се от паметта ти, свързани и включили се в комбинирането в процеса на изграждане на сънищните ти ситуации, в които се създава това типично твое си усещане за себе си, докато не се премине границата на „осъзнаването”, границата на преминаването в „осъзнат” сън, докато не се появи разбирането, че сънуваш и не започне "осъзнатото" активно последователно припомняне кой всъщност реално си ти, контактът с Центъра на идентичност не е активиран със системни и причинно-следствено обусловени и организирани асоциативни връзки.
В тази си форма той започва в момента на "осъзнаването", че сънуваш и в момента, в който започваш процеса на своето самоидентифициране. Тогава също контактът и асоциативният обмен с Центъра на идентичност е все още частичен и колкото повече се повишава степента на твоето самоидентифициране и осъзнаване, толкова повече се увеличава пълнотата, цялостта, системността на този контакт и взаимодействие. Или обратното - колкото повече се развива системният контакт и взаимодействие на "Въображаемото ти Аз" в състоянието ти на въображаемата ти идентичност с реалния ти Център на идентичност, толкова повече се повишава степента в процеса на твоето самоидентифициране.
Когато започне да се задълбочава „осъзнаването” и процесът на самоидентифициране, въображаемата идентичност все повече навлиза в територията на реалната идентичност – на Центъра на идентичността и започва да се трансформира, постепенно приемайки и натрупвайки елементи на реалната идентичност. В началния момент на осъзнаване "Въображаемото Аз" се е трансформирало в "Реално Аз", а с развитие на процеса на самоидентифициране "Реалното Аз" и състоянието на "осъзнатост" в съня започват да преминават възходящо през дълга редица от различни степени.
Тези понятия са въведени и въпросите от тази категория са разгледани по-обстойно и в различни аспекти в предишната глава "Въображаемото Аз", "Реалното Аз" и реалното "Аз", но тук ги включвам, позовавайки се на цялото съдържание на тази предишна глава, в контекста на концептуалните недостатъци, за които става дума по-горе.
Фактори, въздействащи и възпрепятстващи изследванията
Условия и обстоятелства при изследвания и експерименти
Когато съзнанието се настройва на тази вълна (овладяване на своите сънища), когато се започне със системни упражнения и практика, мозъкът започва все повече да развива способността си да сънува интересни и подробни сънищни ситуации, включително и да си припомня сънуваното.
Въпросът е, преди да очакваш някакво едва ли не светкавично развитие и да започнеш да мечтаеш за лесно и бързо овладяване на "осъзнати" сънища, първо да започнеш да се учиш да постигаш способността да запазваш контакт към сънуваните обичайни сънища, да визуализираш цялата тази информация, която се генерира в съзнанието ти и „преминава” през спящия ти и сънуващ мозък, да усвояваш умението в будно състояние да откриваш, да достигаш, да визуализираш и да си припомняш всички многобройни ситуации с техните подробности, които преживяваш в сънищата си, да постигнеш способността да си в състояние след събуждането си отново да ги "видиш" (и дори отново вътрешно да ги преживееш), запомниш, задържиш и съхраниш; да си припомниш и възстановиш смисъла и подробностите им, да ги формулираш смислово и логично и да ги запишеш, така че след един, два или повече дни да си в състояние отново да се върнеш с вътрешния си поглед към същите картини и пак да преживееш същите ситуации. (Такава редовна практика сама по себе си предизвиква развитие и трансформиране в сънищните ти процеси, в качеството на сънищата ти и в способностите ти да си ги припомняш и визуализираш, води до постепенна еволюция в сънищните ти процеси и способности.) Ако не можеш да правиш това, ако всички обширни ситуации от сънищата ти се губят, не е кой знае какво постижение, че инцидентно си успял да се усетиш в съня си, че сънуваш и да разкажеш за "осъзнат" сън.
За някои хора, участвали в платени експерименти, се съобщаваше, че често и дори редовно са успявали да постигат "осъзнато" сънуване, за радост на психолозите, провеждащи съответните експерименти и изследвания, източник на техните публикации, научни трудове и изяви по конференции.
Ако не можеш да правиш посоченото по-горе, не е кой знае какво постижение дори и ако си стигнал до състояние, при което няколко пъти подред си успял в съня си да си „спомниш”, че сънуваш и така да регистрираш поредица от „осъзнати” сънища.
Някои автори на текстове и книги няма как да се досетят за тези аспекти, както и за други подробности, защото са теоретизирали на основата на други подобни текстове и публикации, писани преди тях (принципът на взаимстване на една интересна тема, нейното преповтаряне от различни автори, мултиплицирането и митологизирането й, докато накрая се създаде една изкривена представа за достоверността на различни нейни аспекти), и защото не бяха извършвали самите те тази практика – краткотрайно или достатъчно дълго време (а и едва ли въобще дори бяха опитвали); не се основаваха на личен опит и самонаблюдения, а най-много – на експерименти с доброволци в лабораторни условия. Мнозина от тях бяха теоретизирали и представяли хипотетично възможното за реално, а желаното за постижимо и постигано.
Когато се говори за резултати, постигнати от различни доброволци в експерименти, би могло все пак да се уточни, че резултатите биха могли да са индивидуални – при някои хора „осъзнатите” сънища да се постигат по-бързо, а при други – по-бавно.
Но при всички случаи същественият резултат би отнел дълго време на сериозна практика. Една от причините за необходимия продължителен период на практика и бавното напредване е, че ефективността на практиката в много голяма степен зависи от начина на живот и от обстановката.
Принципно, като се изключат лабораторните експерименти и условия (които безспорно създават една изкривена изкуствена среда), освен от правилната редовна и продължителна практика, евентуалният напредък изключително много зависи и от ритъма на живот, от ежедневните ангажименти, от умствената и психическа ангажираност и натовареност, с една дума – от наличието и степента на стрес или от запазване на спокойствие на ума и тялото, от самата философия на мислене и начина на живот. Зависи от редица условия и подробности, които или помагат, или, ако не се спазват, пречат. (Те обуславят състоянието на "Външното ни Аз" и влияят на сънищата ни и възможността да напреднем в тяхното овладяване, но те въздействат и влияят и на "Вътрешното ни Аз", дори да не си даваме сметка за това, дори да не го усещаме и да не го разбираме. Така могат да оказват негативно въздействие и чрез двете нива.)
(Това, което е най-лесно и непосредствено разбираемо - нередовният сън или липсата на достатъчен сън пречат. Принципно, на етапа, когато вече си започнал такава практика, гледането на телевизия, работата с компютър и гледането на филми също пречат и оказват задържащ ефект.)
Лабораторните условия, макар и теоретично с възможност да осигурят и изискват режим и евентуално да ограничат до възможния минимум ежедневния и житейски стрес, хипотетично изолирайки временно наблюдаваните доброволци от външни обстоятелства и ангажименти (доколкото това въобще е възможно в днешното напрегнато и проблемно време), същевременно създават изкуствена среда, която пречи на естествения процес на спане, сън и сънуване.
Когато се провежда изследване в лаборатория и на доброволци се плаща за тяхното участие, то доброволците без съмнение ще трябва да спазват определени условия (ако такива експерименти се провеждат достатъчно умно и правилно), да прекарват ежедневието си в определена среда с режим, ритъм и спокойствие, за които ще се предполага, че ще подпомагат постигането на настройка и състояние, благоприятни за поставената цел. Но същевременно те ще трябва да спят при определени обстоятелства и в определена психологическа среда – понякога с електроди на главите си и в евентуален контакт с други апаратури.
В лабораторни условия изследваните биха се оказвали в изкуствена ситуация, включително поради необходимостта по време на съня им да бъдат наблюдавани и процесите да бъдат регистрирани, и евентуалното им свързване с апаратури. Такава ситуация би създавала предпоставки за изкуствено състояние, би въздействала на едно или друго ниво на съзнанието, би възпрепятствала естественото развитие на процесите и би била неблагоприятна.
При всички случаи условията ще са доста различни от естествените, още повече ако на главите на доброволците докато сънуват ще трябва да се закачат разни датчици и кабели.
Поставени в една обусловена изкуствена среда, от изследваните доброволци се очаква да покажат определени резултати, за което им плащат. А това, което те разказват, всъщност няма как да бъде проверено за неговото съдържание и доказано. Защото става въпрос за вътрешния им свят, до който съответните наблюдаващи учени при нас на Земята за сега все още няма как да имат пряк и естествен достъп. Различните им разкази за сънищни преживявания в състояния на "неосъзнат" или на „осъзнат” сън евентуално биха могли само да бъдат свързани с относително съответствие и приблизителна точност (по-голяма или по-малка, в зависимост от случая и приетия метод) по време с определен вид характерни показания от уреди чрез стандартна практика на регистриране с енцефалограф или с други апарати, които биха могли да отчитат само определена степен и вид на активност на мозъка или на отделни негови зони.
Само определена степен и вид на активност на мозъка ще успяват академичните изследователи да наблюдават и изучават чрез регистриране и сравняване на едни или други познати проявления на електрични потенциали, на така наречените мозъчни ритми и вълни, или дори евентуално на електромагнитни вълни, или дори да отразяват и разглеждат чрез визуализиране с магнитно-резонансна томография на активността на кръвните потоци, или чрез други подобни методи на невровизуализиране с различен вид апарати, за които ще стане дума по-нататък – в случай, че въобще се намери подходящ доброволец със съответни способности, който би бил в състояние да спи, да сънува и дори да постигне „осъзнат” сън, докато се намира в контакт с такъв вид работеща апаратура или вътре в нея – евентуално изолиран и абстрахирал се от шум, вибрации или тясното пространство (може би с тапи в ушите, освен ако не бъдат изобретени безшумни апарати с подобни функции или използвана апаратура, която да може да регистрира от дистанция или от друго помещение).
Още преди да премина определена практика по Пътя на сънищата и да започна да си изяснявам концептуално множество аспекти, свързани с практиката и процесите, имах определени съмнения относно коректността, обективността, достоверността и пълнотата на лабораторни изследвания, свързани със сънищата и със състоянията на „осъзнати” сънища (не на лабораторни изследвания, свързани въобще с физиологични състояния, придружаващи съня, с измерването и определянето на различни физиологични показатели и промени по време на сън, включително с произвеждане и сравняване на различни електроенцефалографски графики и данни, с регистриране на електрични потенциали и други показатели, както и с разграничаването и определянето на видове вълни или ритми, на цикли, фази или стадии на съня, в което също има голяма доза субективност и относителност, а по-конкретно - на лабораторни изследвания, свързани, най-общо казано, със същността, образуването и процесите на сънищата, и по-точно – с „осъзнатите” сънища).
Не че не е интересно професионално занимание и привлекателна работа за психолози, лекари или друг вид специалисти, които могат да намерят разнообразна обосновка за „значимостта, перспективността, смисъла и ползата за науката” на такива свои изследвания. Точно обратното. Такава дейност е интересна, приятна, изглеждаща значима, подходяща за обосновано финансиране. И там е въпросът.
Разбираеми бяха интересите и стремежите на различни психолози, научни работници и изследователи, които се занимаваха с темата и с измислянето на разни лабораторни тестове и експериментални програми, и нуждата им да стигат до някакви конкретни резултати, да си осигуряват бюджети, да оправдават разходи, да показват успехи, дори ако са измислени.
Но когато си доброволец от другата страна на апаратурата и участваш в платени експерименти, а от теб се очаква да разказваш "ясни и осъзнати" сънища, доколко ще си напълно обективен, точен и дори откровен? И доколко всъщност ще успяваш да си припомниш сънуваното и да съумяваш да определиш и квалифицираш собствените си възприятия в припомнените сънища по вид и степен на яснота или евентуална „осъзнатост”? (Освен ако нямаш някаква предварителна практика и опит с припомнянето или ако просто нямаш подобна природна дарба.)
И няма значение как са платени изследваните сънуващи доброволци – дали с пари или с някакви „студентски бонуси”, или пък с привилегията да си част от елитна изследователска група и неясни очаквания за бъдещи успехи, почести, поощрения или облаги. Представям си притеснението и започващите вътрешни терзания на някой от тях, който вижда, че не успява да постигне съществен напредък и резултати, очаквани от неговите работодатели или ментори. (Но това е най-малкото, като се имат предвид затрудненията за точно съпоставяне по време на елементите от разказите от припомнени сънища с данните от апаратури, за което ще стане дума по-нататък.)
Същевременно, доколко няма дори да се самозаблуждаваш, че някои ясни сънища, в които всъщност си имал възприятие за себе си в качеството на една или друга степен на „Въображаемо Аз” в „неосъзнат” сън, са били същински „осъзнати” сънища? Доколко ще си в състояние да разграничиш и запомниш разликата в състоянията си като „Въображаемо Аз” или „Реално Аз”? Ще можеш ли да различиш и разграничиш свои състояния на „Почти-Реално Аз” все още в „неосъзнат” сън и „Реално Аз” в преходния момент към „осъзнат” сън? Каква би била способността ти да си припомняш сънища, да ги диференцираш по същността и съдържанието им и да си точен като ги определяш в разказите си? Ще можеш ли въобще да направиш разлика между различните степени на „осъзнатост” и ще можеш ли да определиш степента на евентуално свое самоидентифициране? Доколко би бил в състояние да разграничиш спонтанното променяне на ситуацията в състояние на начална степен на „осъзнатост” от целенасоченото трансформиране при постигане на „осъзнатост” с начална степен на контрол и способност за „осъзната” промяна на обстановката? А също така, какво би ти пречило да претендираш, че множество от сънищата ти са вече "осъзнати"? Достатъчно би било да си спомниш (или дори да си въобразиш, че си си спомнил, а може би дори да си измислиш) даден сън и да успееш да го разкажеш приемливо правдоподобно (като за сън), като заявиш, че в съня си ти си разбрал и си знаел, че сънуваш.
Самата изследователска ситуация и чувството, че от теб се очакват определени конкретни резултати, би могла да ти повлияе сам да си повярваш за нещо, което не се е случило, да си въобразиш и внушиш, да се оставиш несъзнателно да се самозаблуждаваш в спомените си за сънищата си и неволно да ги изкривяваш без дори да си даваш сметка за това. За достоверността на разказваните ситуации като за сън едва ли трябва да се притесняваш особено, защото в сънищата може да има съвсем реалистично изглеждащи ситуации и е въпрос само на постигната способност добре да се припомнят. Хората не винаги могат да си дадат сметка за това тъй като просто не притежават необходимата способност за припомняне. Може и изследващите специалисти да не са наясно с възможната степен на реалистичност в сънищните ситуации, но те едва ли биха имали достатъчно основания да оспорват твоите разкази като възможни сънища и да докажат противното. Само някои добри специалисти с голям опит в провеждане на подобни разговори биха могли да установят недостоверност, да те усетят и да те хванат в измама по различни елементи и признаци в начина, по който говориш и представяш сънищата си, намирайки евентуални вътрешни противоречия в разказите ти или по-скоро по различни разкриващи те поведенчески признаци. Но същевременно известно е, че сънищата бързо се забравят и можеш да имаш оправданието, че разказаното не винаги си в състояние да го повториш, или че не винаги при първо припомняне се появяват спомени за всички елементи, като често припомняйки си отново, ти се явяват допълнителни спомени и нови елементи от сънуваните ситуации, а често дори и самият ти може да не си сигурен дали наистина такива нови елементи или някои от тях са били в сънищата ти или спонтанно допълнително си ги измислил като вярваш, че са били част от сънищната ситуация.
Поради това би било трудно да се определи със сигурност дали в разказите ти има противоречия защото си си измислял, освен ако съвсем си забравил какво си разказал и видоизменяш драстично сънищния си сюжет. Остава възможността за психологическо наблюдение и оценка на базата на поведенчески признаци, за което, доколкото става въпрос за оценка на достоверност на разказвани сънища, изследователят, който оценява разказите на доброволеца, би трябвало да притежава забележителен опит и способност.
Макар че обичайно най-ясни могат да са спомените от последния цикъл и последните сънища, преди събуждане, същевременно при развитие на способност за припомняне, което определено е необходимо за адекватно участие и за търсене на някаква ефективност в провеждане на тестове, експерименти и изследвания, се стига до натрупване и смесване на спомени от различни сънища в различни цикли и периоди. В зависимост от подхода, от сънуващия може да се очаква да си припомня и да разказва сънищата си след неговото окончателно събуждане от сън когато са преминали всички цикли, или при междинни събуждания след всеки цикъл или през определени периоди.
Сънуващият по принцип няма как и не би могъл след събуждането си да позиционира своите спомени за сънищата си в реалния времеви момент и период в света на будните докато е спал, независимо дали в рамките на цялата нощ (или времетраене на съня си), или в рамките само на един цикъл или на една фаза.
Той могъл, отбелязвайки си часа и минутите при всяко свое междинно събуждане, да разбере и да знае, след колко време отново се е събудил и съответно колко време е преминало, и, ако има достатъчно ярък спомен за сънуваната ситуация и усещане за нейната непосредственост и близост, евентуално да е в състояние да определи, че точно този сън и сънищна ситуация са били в рамките на конкретния предхождащ времеви период между последните му две събуждания. Това може да е предхождащ период, в който се е състоял или последният от няколкото цикли на съня, или само една част от цикъла, евентуално с фаза „РЕМ” – в случай, че е протекъл по-кратък времеви период, несъответстващ на представата за цял цикъл и за който би могло да се каже, че няма продължителност или характерните черти на цял типичен сънищен цикъл, включващ всички приписвани на цикъла съответни отделни фази в него., т.е. с продължителност между час и час и половина.
За тази цел е необходимо, обаче, сънуващият да е в състояние ясно да определи, че припомнените нови сънищни образи и ситуации са именно от този последен период преди да се събуди, а не са изплували и смесили се спомени от предишни цикли или периоди (например от сънища в предпоследния цикъл или дори от предишни дни).
Ще е необходимо сънуващият да разказва за своите последни сънища при всяко свое междинно събуждане. Това би затормозявало естествения процес на сън и сънуване в допълнение към изкуствената среда на лабораторията и прикрепените към главата електроди и жици. Би оказвало влияние върху естествения ход на съня и би поставило под съмнение оптималния характер на резултатите от изследването.
Процесът би могъл да бъде облекчен, ако след всяко междинно събуждане, освен да си записва часа и минутите, сънуващият си води записки за сънищата, които успява да си припомни, че току що е сънувал, като ги описва или само чрез маркиране или с по-подробни описания. Това също не би давало гаранция, че в спомените му не биха се появили образи и елементи от сънища от предишни цикли и периоди. Записките му биха дали възможност за сравняване впоследствие с цел да се избегне смесването на сънища от различни цикли.
Най-вероятно би било сънуващият да си припомня сънищата, сънувани току-що в последната фаза „РЕМ” или най-много и в предишни фази на последния цикъл.
От друга страна, паузите между междинните събуждания, при които ще си води записки, в определена степен ще оказват влияние на процесите на сънуване, в случай, че се водят наблюдения и се регистрират и записват едни или други показатели и данни. Също така, тези паузи и активирането на мозъка за припомняне, формулиране и записване, ще оказват въздействие и ще нарушават естествения процес и последователност в генерирането на сънищата през цялостния период на сън.
Визуализирането, формулирането и записването на сънищата в практиката по Пътя на сънищата е инструмент за развитие на способността и за напредък. Но доколкото тук сега става въпрос не за възходящото постепенно развитие в самостоятелна практика, а за тестове и експерименти с доброволци, записването и сравняването на записките също не би било достатъчно за съставяне на точна картина и хронология на сънуваните сънища и за тяхното времево позициониране.
Обикновено в естествени ситуации събуждайки се имаш доста добро усещане, че сънят ти е пресен и евентуално последен. Но когато се участва в изследвания (или при активна самостоятелна практика) и ежедневно започнат да се припомнят и визуализират сънища, тогава би било възможно объркване и смесване с останали и изплуващи ярки и силни спомени и представи за сънища дори от предишни дни.
Същевременно, често има "преливане" на сънища и възобновяване на елементи от сънищни ситуации от предишен цикъл, вкл. със смесване между тях. Често в рамките на една нощ и на различни цикли някои сънищни ситуации се повтарят в различни варианти, с различаващи се аспекти на възприятия, включително и с продължаване на действието.
(Когато донякъде напреднеш в практиката и придобиеш настройка, успяваш да маркираш припомнените сънища по време на междинните си събуждания, без това да ти пречи на процесите на сън и сънуване, а като напреднеш още, придобиваш способност при междинните си събуждания да си припомняш и визуализираш току-що сънуваните сънища, и дори и без да ги маркираш или описваш, сутринта да успяваш по-лесно и ясно да си ги припомниш и визуализираш. Но и на този етап сутрин не си в състояние да определиш кои образи и ситуации от сънищата в кое междинно събуждане най-напред си си припомнил и от кой съответен цикъл или период са съответните сънища, които си си припомнил. Няма как да определиш и доколко порядъкът на визуализиране и припомняне съответства на реалния порядък и последователност на тяхното сънуване.)
Остава на експериментатора да се опитва да съпоставя разказите на сънуващия (и особено ако сред тях се споменава за "осъзнати" сънища) с графиките на електроенцефалограми или с показанията на някакви други уреди от съответния цикъл или период между съоветните две събуждания. Наблюдаващият ще трябва да се опитва по някакъв начин да съобразява и да синхронизира резултатите от уредите с различните моменти и елементи от разказите за сънищата, за да открие дали съществуват евентуални съответствия в характера на данните от уредите с едни или други моменти и състояния в сънищата, така както са били разказани от сънуващия доброволец, особено ако е заявил, че е имал „осъзнат” сън.
(Друг е въпросът, доколко в това въобщe би имало някакъв смисъл и полза. Но за какво иначе въобще биха се правили регистрации с електроенцефалографи, ако не за постигане на някакво синхронизиране, за сравняване и установяване дали има някакви различия и специфики в графиките, доколкото въобще капацитетът на тази техника би позволил. Винаги може да се направят електроенцефалограми на спящи, включително докато сънуват сънища, и графиките им да се разгледат и сравнят. В съответствие с възможностите на този метод, графиките биха били подобни и еднотипни. За да има смисъл и да се търси дали биха се появили евентуални конкретни различия и специфики, и ако въобще се появят дали би имало повторяемост и характерност, и ако целта е изучаване на процеси на сънищата и на "осъзнати" сънища, трябва да може реално да се постига синхронизиране на реалните сънища с резултатите от регистрирането с апаратурата.)
Ако сънуващият бъде оставен да се наспи през цялата нощ (макар и със закачени електроди, с жици около главата, може би дори с тапи в ушите и с включен електроенцефалограф, или пък по-скоро - в изолирано от енцефалографа помещение) и на сутринта оставен да разказва наведнъж своите спомени за всички сънища от цялата нощ (включително и за евентуални „осъзнати” сънища), няма как нито той, нито изследващите го да определят кой негов сън в кои времеви периоди, цикли или фази е възникнал и сънуван, в кой момент през нощта се е появил (разбира се, ако сънуващият въобще има съответния опит и способности да си припомни достатъчно сънища и ситуации със съответни подробности и обхват, а не да си спомни само отделни елементи от сънищата си или само сънищата, сънувани в последния цикъл, фаза или период непосредствено преди събуждането му сутринта).
Ако в електроенцефалографските графики хипотетично би било възможно да са били установени определен вид „маркери” – особено характерни и специфични конфигурации – съответстващи със сигурност специално на състояния с „осъзнати” сънища (независимо колко общо звучи понятието за "осъзнат" сън и че това състояние има най-различни степени и нюанси), и ако при такава хипотеза сънуващият би разказал, че е имал „осъзнат” сън и в електроенцефалограмата му биха се появили такива „маркери”, двете биха могли да се съпоставят и така да се установи със съответната вероятност по кое време се е случил „осъзнатият” му сън. Само че електроенцефалографите и техните графики нямат такива възможности.
Теоретически, ако изследваният е много напреднал в практиката на запомняне и визуализиране на сънищата си, той би могъл евентуално да запази до сутринта спомени за хронологичната подредба, последователността и порядъка на сънуваните през нощта сънища и действия в тях. Но това би било много трудно и би изисквало съществена практика и придобити способности. Дори при напреднал практикуващ в повечето случаи последователността на сънуваните през нощта сънища, която би успявал да си припомни, би била само приблизителна, без да може да се гарантира нейната точност, а хронологично според времето в реалния свят не би имало как сам да определи различните моменти и елементи в сънищата си.
Ако изследваният е само донякъде напреднал и има вече известен опит, настройка и умения, той би могъл евентуално да запомня в определена степен сънищата си при всяко свое спонтанно междинно събуждане (при положение, че не си води записки за съдържанието на сънуваните сънища) и да запази приблизителен, макар и не със сигурност точен, спомен за някаква тяхна последователност и порядък до сутринта след своето окончателно събуждане (особено ако при събужданията си през нощта поне си е водил записки, в които е отбелязвал само времето – часа и минутите, с оглед евентуално да си помогне впоследствие да си възстанови спомените в някаква последователност и приблизителна хронология.
В случай, че си е водил и записки за сънуваните сънища, ситуацията би била различна. Без такива записки за съдържанието на припомнени сънища би било трудно, дори и ако сънуващият има съществен опит и качество, да си припомни и визуализира сънуваните през нощта, или през съответни определени периоди сънищни събития в тяхна относително точна последователност (а и въобще да си припомни и визуализира повечето от сънуваните ситуации и техните подробности).
Ако не е водил записки през нощта, не би бил в състояние да определи в кои конкретни часове и минути, и в кои цикли или фази са се случили запомнените от него сънищни ситуации, дори ако при междинните си събуждания си е гледал часовника и примерно евентуално е успял да запомни до сутринта всички часове на междинно събуждане и на съответно последващо връщане към сън и започване на нов цикъл.
Ако при всяко свое междинно събуждане е проверявал часа и се е старал да го е запомни, а на сутринта е успял да си припомни различните часове и евентуално позиционирането към тях на някои от поредицата спомени за сънувани сънища, би могъл да запомни и да запази само обща представа за евентуална последователност на съответните цикли, в които е сънувал една или друга от припомнените сънищни ситуации.
В такъв случай, хипотетично ако евентуално е успявал само да запомни часовете на междинните си събуждания, но при тези събуждания не си е припомнял и не е визуализирал сънуваните в предходния цикъл или фази сънища, спомените му сутринта биха били по-ограничени.
Въобще, ако се използва тук понятие хронологичен порядък, то би се отнасяло само за последователност или за приблизително определяне във времеви периоди.
Сънуващият би могъл в определена степен да си припомня, да визуализира и да запомня сънищата си от всеки пореден цикъл (или период – част от цикъл) на сънуване при всяко свое спонтанно междинно събуждане през нощта и да запази до сутринта спомени за тези свои нощни припомняния и съответно приблизителен, макар и не със сигурност точен, спомен за техния порядък и последователност през цялата нощ до своето окончателно сутрешно събуждане.
Това би изисквало при всяко междинно събуждане на първо място да се визуализират и припомнят самите сънищни ситуации с техните подробности, и на второ място да се осмисля и по възможност определя тяхната последователност на базата на вътрешно усещане за тяхна близост към момента на събуждането.
Във всеки отделен цикъл или период сънуващият може да е сънувал поредица от няколко различни и несвързани помежду си сънищни ситуации. Ако сънуващият няма съществен опит и качество и ако няма развито вътрешно усещане за тяхно разположение, близост или отдалеченост, би било трудно, като си припомня и визуализира сънувани през всеки съответен период сънищни събития да определя мястото им в точен хронологичен порядък.
Ако не притежава такова качество и вътрешно усещане, припомняният при междинните събуждания порядък на сънуваните сънищни ситуации и действията в тях би бил приблизителен. Още по-приблизителен би бил порядъкът и последователността на сънуваните ситуации и действия при общото им припомняне на сутринта след окончателното събуждане. (Тук все пак става въпрос за сънуващ, който е напреднал достатъчно, за да е в състояние въобще да си припомня сънищата си с техни подробности, и да си припомня все пак съществена част от тях.)
Дори и донякъде да е успявал да си създаде представа за последователността на сънищата си при междинно събуждане в съответния предхождащ цикъл, трудно би било да съхрани до сутринта общ спомен с всички свои спомени от междинните си събуждания за хронологична подредба и последователност на сънищата си в отделните цикли и да възстанови представата си и да определи тяхна последователност като цяло за общото времетраене на съня през нощта, или за тяхно разположение и последователност в различните цикли, както и за тяхната последователност в един или друг отделен цикъл или период. И при това евентуалните спомени и запазена представа за последователност на сънищата, които е успявал да си припомня, би била приблизителна и несъответстваща на реалната им последователност докато ги е сънувал в реално време.
Ако при междинните си събуждания ги е маркирал или по-подробно записвал, то сутринта би могъл да ги визуализира и да си ги припомня отново и да ги разказва в същия ред, в който е успявал да си ги припомня при междинните си събуждания и съответно ги е маркирал или записал.
Ако при всяко междинно събуждане сънуващият си е водил записки, той би могъл да запише и маркира порядъка на сънищните ситуации така както си го припомня в момента на записването. Това не гарантира, че припомненият порядък на сънищата от съответния цикъл или период би бил точен, той пак би бил приблизителен, може би дори объркан, макар че самият процес на записването би могъл да предизвика допълнителни спомени. Но от друга страна, поне на сутринта след окончателното си събуждане сънуващият би могъл на базата на своите нощни записки да си припомни сънищните ситуации най-малкото в същия порядък както си ги е припомнял всеки път при записването им. За постигане на по-голяма точност в припомнянето на хронологичната подредба на сънищните ситуации се изисква съществена практика и постигнати способности на сънуващия.
И при двата начина – със и без маркиране или записване – няма как сънуващият със сигурност да определи (нито при отделните си междинни събуждания, нито сутринта след окончателното си събуждане) кой сън и сънищно събитие в кои точно моменти на съответния цикъл (или фаза), или период между двете междинни събуждания са били сънувани и в каква последователност реално са се случили и в разказите си може да ги позиционира. Такава невъзможност за точно позициониране се отнася както за всички сънищата от различните цикли в рамките на цялата нощ, така и за сънищата в отделните цикли.
Ако ситуацията би била по-близка към естествената и доброволецът би бил оставен да спи без от него да се изисква да си води записки при всяко от междинните си събуждания (и ако той няма съществен опит и способности за спонтанно автоматично визуализиране, припомняне и запомняне на своите сънища при междинни събуждания през нощта), дори ако всеки път при всяко свое междинно събуждане успява (или бива стимулиран) да се осъзнае и да си даде сметка, че се е събудил, че току-що е сънувал, че отново ще се потопи в сънища, и дори ако се опитва да си припомни какво е сънувал и нещо от тях успее да си спомни, запомнените и припомнени на сутринта сънища от цялата нощ (от всичките цикли или периоди със сънища между междинните събуждания) няма как да са в техния хронологичен ред на сънуването им през нощта и всякаква представа на сънуващия за някакъв техен ред и последователност би била неточна и погрешна или евентуално съвсем приблизителна, ако въобще става въпрос за някакъв ограничен брой сънищни ситуации, които е успял да запомни и да си припомни (разбира се, при положение, че сънуващият все пак има вече определен опит и способности за припомняне на сънищата си, и успява да запомни някои от тях). Запомненият порядък и последователност на припомнените сънища ще е евентуално съвсем приблизителен (ако въобще доброволецът след събуждането си има някаква увереност за запомнена хронология и последователност).
Ако ситуацията би била съвсем естествена и той би бил оставен да спи цялата нощ без да бъде стимулиран по никакъв начин да се разсънва (и осъзнава) при междинните си събуждания (евентуално с цел да си припомни сънуваните сънища), и ако той няма съответната практика и опит, в резултат на които да се е научил и да е свикнал спонтанно автоматично да си ги припомня и визуализира при завършването на всеки нощен цикъл на съня и всяко свое кратко междинно събуждане (качество, което се придобива с практиката, но и се губи много лесно и бързо при прекъсване на практиката), на сутринта спомените му за сънищните ситуации, които евентуално би бил в състояние да си припомни, не биха били в състояние да ги определят и подредят в някакъв хронологичен ред, той не би бил в състояние да определи тяхна последователност и най-вероятно би си спомнял само някои последни сънища. Като последни сънищата, би си припомнил тези, които е сънувал непосредствено преди сутрешното си събуждане. В неговите възприятия те биха били най-ясните и най-ярки сънища от нощта.
(За междинните нощни събуждания човек, който не се занимава със сънищата си, обикновено не знае, че по правило се случват регулярно между отделните цикли на съня, не усеща тези събуждания или по-точно не им обръща внимание и не се осъзнава като буден, не си дава сметка за тях, а на сутринта за тях въобще не си спомня.)
Ако при междинните си събуждания си е водил записки за часовете на събуждане и за съдържанието на сънищата си, задачата му би била сравнително по-лесна.
Но ако не е водил такива записки, минимална би могла да е вероятността да успее сутринта, от една страна – да помни различните часове на междинните си събуждания, ако те са се случвали естествено и ако са се различавали от определен точен стереотип, т.е. ако не спи по някакъв точен график на определено времетраене на съответните цикли и не се събужда предизвикано с будилник, при което часовете на събужданията му приблизително да съвпадат и да са едни и същи.
Според теорията, циклите имат приблизително едно и също времетраене, а продължителността на фаза „РЕМ” може да се увеличава с всеки следващ цикъл. Но според моя личен опит, времетраенето на циклите и структурата и времетраенето на съдържащите се в тях фази са променливи и могат съществено да се различават, включително съответно времетраенето на даден цикъл.
И също така, от друга страна, ако сънуващият не си е водил записки за сънищата си при междинните си събуждания, колкото и да е успявал да си ги припомня и визуализира, и колкото и да е успял да си припомни след последното си събуждане, минимална би могла да е вероятността да успее сутринта да позиционира поредицата от спомени за сънувани сънища към различните часове и периоди на нощта, и съответно към различните цикли или фази на съня си.
Сънуващ, който има известен опит, ще осъзнава състоянието си на будност при всяко свое междинно събуждане и ще може да си припомня и визуализира преди отново да заспи, и в резултат – в определена степен да запомня сънуваните сънищни ситуации, така подпомагайки си тяхното припомняне след окончателното си събуждане, но редът на тяхното припомняне няма да отговаря точно на хронологията на тяхното сънуване, в случай че успее да си припомни няколко от сънуваните сънищни ситуации, а не само последната непосредствено преди събуждането си. Ако има опит и си припомни само две или три сънищни ситуации, би могло да е запазил усет за тяхната „дълбочина”, „отделеченост” или степен на отдалечаването им по време на самия процес на припомнянето им, или евентуално избледняване докато се опитва да си припомня различни елементи и подробности от определена сънищна ситуация, и да ги подреди сравнително достоверно според тяхната последователност по време на цикъла на съня. Но ако успее да си припомни повече ситуации и подробности, би било трудно да ги позиционира точно според хронологията на тяхното сънуване.
Би могъл да ги разкаже в приблизителна хронологична последователност – така както успява да си ги припомни, но тя не би съответствала със сигурност на точната последователност и случване във времето на сънищата му през нощта.
Сутринта би могъл да ги разкаже приблизително в някакъв подобен ред, така както успява да си ги припомни след последното си сутрешно събуждане, но този ред не би отговарял точно нито на хронологията от тяхното припомняне при различните междинни събуждания през нощта, нито на реалната хронологията на тяхното сънуване през различните цикли (разбира се, в случай, че е бил в състояние да си припомня както при различните си междинни събуждания, така и при последното си сутрешно събуждане сънища от различните цикли на съня през нощта, и още повече ако сутринта е успял да си припомни сравнително по-голям брой от сънуваните сънищни ситуации).
Постигането на по-добри резултати в такава задача би изисквало голямо умение и напредък, постижими с доста дълъг период практика, още повече ако с визуализирането и припомнянето трябва сънищата да се разграничат по последователност и време и ако сред множеството ситуации и елементи от обикновени сънища трябва да се посочат и определят във времето някои "осъзнати" сънища, за да може изследващият да потърси евентуални различия в графиките от енцефалограмите или в показанията от други уреди в приблизителния час през нощта, посочен от сънуващия (ако вече не са били открити и установени ясни „маркери”, които по почти чудотворен начин със сигурност да определят кога точно сънуващият е имал „осъзнат” сън, дори и без да е необходимо той да се напряга да си припомня...).
Хипотетично, дори и ако при междинните си събуждания е успявал да визуализира и да си припомня някои от сънищата си, и ако е успявал да запомни съответните часове на събужданията си (при положение, че благодарение на такива нощни визуализации и припомняния при междинни събуждания ще може евентуално на сутринта да постигне по-богати и подробни спомени за сънищата си през нощта), не би бил в състояние сутринта със сигурност и точно да ги позиционира спрямо съответните цикли и запомнени часове. Би могъл да постигне само обща представа за съответни цикли или периоди, в които е сънувал едни или други сънищни ситуации, без това да означава, че няма да е объркана тяхната последователност и позициониране в едни или други цикли и периоди.
Ако сънуващият е постигнал умението при междинните си нощни събуждания да се осъзнава като буден в достатъчна степен, че да проверява часа на събуждането и да успява да го запомни, но ако при това не успява да си припомни сънувани сънища, на сутринта евентуално би могъл да си припомни едно приблизително общо разпределение по часове на своя сън.
Теоретически, дори ако сънуващият има достатъчно опит и е придобил съответни способности, ако не се занимава при междинните си събуждания с маркиране или с по-подробно записване на сънищата си, но всеки път проверява и се старае да запомни часа на събуждането, и ако успява да си припомня определени нови сънищни ситуации, които усеща, че току-що е сънувал през последния цикъл преди събуждането си, и ако успява донякъде да ги запомня като ги свързва със съответния час, пак би могъл най-много да запази и на сутринта да възстанови и да има евентуално само общата представа за разпределянето по време през нощта на съответните цикли или периоди, в които е сънувал едни или други сънищни ситуации, без да може със сигурност да определи мястото и последователността на сънищата си в съответните цикли и периоди.
Ако все пак хипотетично на сутринта би успял да си припомни различните часове и евентуално позиционирането към тях на поредицата от спомени за сънувани сънища, и ако би могъл да ги разкаже в тази приблизителна хронологична последователност, която си припомня, на базата и на спомени от междинните си събуждания за подреждане на сънищата си в предидущите цикли или периоди, то това припомняне ще определя само неговата представа за последователността на сънищата, която малко вероятно би отговаряла на реалната последователност на сънуване на различните сънища.
Хипотетичното постигане на подобни резултати, при които да има припомняне на по-голям брой сънувани през нощта сънищни ситуации с техните действия и подробности и с представа за тяхно позициониране и последователност една спрямо друга, биха изисквали голямо умение и съществен напредък, постижими с доста дълъг период практика. Още повече това се отнася за случаите, ако сред сънищата би имало и някои "осъзнати" сънища и те би трябвало да се разкажат подробно и още повече - да се позиционират по време и последователност сред множеството ситуации и елементи от обикновени сънища, за да може изследващият да се опита да направи сравнение с графиката от електроенцефалограмата или с показанията от други уреди и да види дали въобще в тези съответни времеви периоди биха се появили някакви евентуални различия или специфики.
Ако няма създадени апаратури с такива параметри на функциите и такава чувствителност, при които автоматично да реагират при навлизане на сънуващия в "осъзнат" сън, и ако няма установени ясни "маркери" за определяне от апаратурата на "осъзнат" сън, дори и без диференциране на различни възможни степени на това състояние, няма как в изследването външно чрез апаратура да се определи дали и кога сънуващият е разбрал, че сънува и е преминал в състояние на "осъзнат" сън.
В този смисъл, трудно би могло чрез изследване на един индивид, дори с голям опит и качества, и особено пък чрез изследване на доброволец без такава практика и умения, съпоставяйки неговия разказ за характера и съдържанието на сънищата му за периода, предхождащ неговото събуждане, със спецификите и характеристиките на графиката на енцефалограмата или на евентуални показания от други уреди, достоверно да се определи съответствие на разказваните от него конкретни ситуации, картини и моменти с точно определени елементи в показанията на уредите (в случай, че в характеристиките на тези показания въобще би могло да има съществени различия и особености за различните времеви периоди и моменти), както и по такъв начин да се определи и докаже истинността на негово твърдение, че сред сънищата му е имало и ситуация, в която е постигнал състояние на "осъзнат" сън.
За постигането на такава цел по този начин би трябвало да има възможност в графиката на една енцефалограма, или в показанията на някакъв друг уред, да се появява и установява някакъв ясен и категоричен „маркер”, характерен специално само за преминаване в състояние на „осъзнат” сън, т.е. регистриращ момента, в който мисълта ти по време на сънуването е стигнала до идеята, че всичко около теб е сън и не е реално, както и преминаване в нов вид сънищно състояние.
Също така, ако въобще бихме могли да приемем, че от факта и от момента на разбирането ти по време на съня, че сънуваш, и от произтичащата от това последваща промяна в мисловния ти процес по време на сънищната ситуация възникват проявления на мозъчната ти дейност, предоставящи индикации за промяна в състояние, в интензивност или активност на мозъчната дейност, които да е възможно да се регистрира от някакъв уред, тогава би следвало по аналогия и различни други промени на състояние по време на съня, например, преминаване между различни степени на „Въображаемо Аз” в "неосъзнат" сън, или различни специфични възприятия и развития в сънищата, да са съпроводени със аналогични или подобни проявления и индикации и да може да се регистрират от същия уред (в случай, че би бил създаден такъв супер-електроенцефалограф или друг вид уред и ако въобще става въпрос за промени в интензивност или активност на мозъчната дейност). Различни видове промени в състоянието на мозъчната дейност, регистрирани от такъв уред, би могло да са свързани и с различни променящи се степени на „Въображаемо Аз” в "неосъзнатия" сън, както и с различни специфични ситуации и преживявания в съня. Би било необходимо такова съвършенство и чувствителност на такъв уред, което да позволява да се разграничат подобни евентуални деликатни промени в състоянието на мозъчната дейност по време на сънищата от евентуалната промяна, която би настъпила в момента, в който си разбрал, че сънуваш, и с преминаването в състояние на "осъзнат" сън, което същевременно на свой ред, ако се задържи и развие със задълбочаване на "осъзнатостта" и самоидентифицирането, би претърпявало промени, преминавайки през различни степени и състояния.
А всичко това е неосъществима задача, каквато методите и възможностите на електроенцефалографите (както и на другите апаратури) не са способни да изпълнят, поне на етапа на развитието ни в началото на XXI век.
Теоретично, някакво съответствие за състояние на "осъзнат" сън с присъщи за него конкретни елементи в наличните графики или други показания от уредите, (независимо от това дали те въобще биха се отличавали по нещо от всички останали елементи), би могло да се търси при определени условия чрез паралелно изследване на няколко индивида и съпоставяне на техните данни. За тази цел, при техни твърдения веднага след събуждане, че току-що са имали "осъзнат" сън, би могло да се съпоставят непосредствено предшестващите конфигурации от графиките на електро- енцефалограмите им. Ако при всички тях евентуално биха се проявявали някакви определени характерни и специфични особености, които да са ясно разграничими и различаващи се от всички останалите части на графиката, би могло евентуално да се допусне, че те са характерни и съответстват на заявеното от изследваните, че току-що са имали "осъзнат" сън.
И ако има апаратура, която да има такава прецизност, чувствителност и възможности, по логиката на множество подобни изследвания, би могло да се установят евентуални „маркери” за "осъзнати" сънища, които не се проявяват при всички други обичайни "неосъзнати" сънища на изследваните, повече или по-малко ясни или ярки.
Такъв вид изследвания биха разчитали на способността на изследваните да си припомнят сънищата и на случаи, при които сънуващите изследвани са успели да имат "осъзнат" сън непосредствено преди свое спонтанно събуждане или преди да са били събудени. Винаги би съществувала вероятността, те да са имали "осъзнат" сън и в по-ранен времеви период, но да не си спомнят за него. Тогава в показанията на уредите би могло да съществуват аналогични елементи и в други времеви периоди. В случай, че би имало такава апаратура, при първоначалното установяване на такива "маркери" би могло да се разчита на повече ситуации, когато изследваните са имали "осъзнат" сън само преди събуждането им, а всички или повечето им други сънища са били обичайни "неосъзнати".
Но от една страна индивидуалната представа за „току-що” може да е много субективна и подвеждаща, като сънуващият, запомнил за своя „осъзнат” сън, може погрешно да има представата за „току-що сънуван”, от друга страна хипотетичните „маркери” би могло да имат индивидуални специфики и да не съвпадат при различни хора, и от трета страна „маркерите”, ако въобще би могло да се установят и категоризират такива в графиката на една електроенцефалограма или в данни от друг уред, при един и същ сънуващ би могло да съвпадат при негово състояние на „осъзнат” сън и при състояние на „Почти-Реално Аз” в „неосъзнат” сън, или дори само на „Въображаемо Аз” с голямо приближение към реалната среда и реалното себеусещане на реалното „Аз”.
Същевременно, състоянието на „осъзнаването” трудно се задържа и често води бързо до събуждане. Това дава възможност да се разгледат показанията от уредите непосредствено преди събуждането и да се установи доколко въобще би могло да се отбелязва някаква специфика. Ако след като се събуди сънуващият заяви, че е сънувал „осъзнат” сън в последния времеви период непосредствено преди да се събуди, изследователят би могъл да потърси в графиката на електроенцефалограмата му евентуалните елементи, които би могло да се асоциират по време със състояние му преди събуждането. Така изследователят би могъл да се опита да установи има ли въобще (поне при този конкретен индивид) някакви специфични особености в графиката или в данните от друг уред в периода и за състоянието му, за което твърди че е било „осъзнат” сън, които да го отличават от другите му сънищни състояния. (Така лесно би могло да се разбере доколко с наличната днес технология и по характеристиките на графиките на електроенцефалограмите е възможно да се определя кога спящият е сънувал „осъзнат” сън и да се определят "маркери" за такова състояние.).
В заключение, в повечето случаи при хора без специален опит в овладяване на сънищата, когато стигнат до „осъзнат” сън, в определен момент не успяват да се задържат в него и той завършва със събуждане. Споменът за този "осъзнат" сън веднага след събуждането може да е ясен и ярък. Това може да позволи на изследващите да видят каква е графиката на електроенцефалограмата или на данни от други уреди при състояние на „осъзнат” сън, и да се види дали има или няма някакви специфики. При същия този доброволец би било добре такава ситуация да се изследва няколко пъти – регистриране на „осъзнат” сън със събуждане, в случай, че „осъзнаването” му в съня не е било случайно и че при този човек може сравнително често да се стигне до „осъзнат” сън, което да направи експериментите възможни. Би могло такъв резултат да е специфичен при всеки човек, както и в различни случаи на сънуване. Затова такива ситуации би трябвало да се регистрират при определен брой различни индивиди и да се направи сравнение.
Така може да се види, има ли съществени различия във вида на графиките или в данните, има ли специфики, които определено се различават от графиките или данните при повечето сънища, има ли съществени различия в графиките или данните при различните индивиди. Така може да се установи има ли специфики в графиките на електроенцефалограмите или данните преди състояние на „осъзнат” сън, в момента и в първоначалния период при навлизане в такова състояние, дали въобще има или няма някакви ясни характерни и специфични елементи в графиките, които отсъстват при всички други сънища, както и дали би могло да се определят подобни специфични елементи за различните видове състояния по време на сънуването, например при "Въображаемо Аз" в ситуация с висока степен на близост към реалността (с прилики в обстановката и себевъзприятието), макар и без "осъзнаване", че това е сън.
Ако би било възможно категорично да стане ясно, че такива елементи „маркери” съществуват, тогава изследователите биха имали възможността да ги проследяват в графиките на електроенцефалограмите или в данните от други уреди и да ги сравняват с разказите на сънуващите. Също така, изследователите биха имали възможността при появяването им да събуждат сънуващия и да проверяват дали току-що е имал "осъзнат" сън. (Това би могло да е база и начало на изследванията в тази област, преди започването на едни или други видове опити за „комуникация” между „света на спящите" и "света на будните”, за които ще стане дума по-нататък.) Но за постигането на всичко това е необходима такава апаратура, каквато все още не съществува.
Ако проявленията в мозъчните процеси при всички тези състояния биха предизвиквали достатъчно ярки индикации с такъв характер, че да би било възможно да се регистрират отвън, ако такава чувствителна апаратура би съществувала и при положение, че такива специфики в графиките на електроенцефалограмите или в данните от други уреди въобще биха съществували, изглежда, че би могло такива „маркери” "много лесно" да бъдат достатъчно категорично определени и регистрирани, а експериментите успешно да се запишат и филмират.
(Тогава би имало добра основа за преценка на различните гръмки съобщения в доклади и информации от предишни години за постигнати успехи в провеждани експерименти в тази област и за осъществена пряка комуникация в реално време между света на сънуващите и света на будните.)
Няма как сънуващият изследван доброволец да бъде опроверган, ако е заявил, че по време на своя сън е разбрал и осъзнал, че се намира в сън и така е постигнал „осъзнат” сън. Още повече – поради различните моменти в процеса, който води към това състояние и поради възможните различни степени на такава „осъзнатост” и на това собствено усещане и разбиране, че ситуацията около теб е сън.
Винаги съществува възможността и не трябва при никой случай да се изключва хипотезата за добросъвестно и добронамерено отношение на изследвания сънуващ с негово неволно и несъзнателно самозаблуждаване, когато той си мисли или „си спомня”, че е бил в „осъзнат” сън, останал е с такова впечатление. Както и когато просто не е могъл да разграничи различните си състояния в съня си и погрешно е възприел и „запомнил” свои състояния на определена степен на „Въображаемо Аз” или на „Почти-Реално Аз”, без съзнателно да иска да заблуждава и напълно убеден в това, което казва – че е имал „осъзнат” сън.
Изживяването на "осъзнат" сън може да се опознае само лично чрез собствен субективен опит – спонтанно-случайно, или чрез практика за овладяване на такава способност от тези, които научавайки, че е възможно, се постараят да го постигнат. И само така можеш със сигурност да установиш реалността на съществуването на това състояние, както и различните негови аспекти, етапи, затруднения и възможности.
Граници на възможностите. „Тънките” нюанси.
Сънищата са с много различни степени на дълбочина, яркост, детайлност, възприятие за собственото „Аз” и спонтанно „неосъзнато”, както и спонтанно или целенасочено „осъзнато” самоиденифициране, които биха могли да съответстват на различни степени и категории в активността на мозъка (в случай, че съществуваше апаратура, която би могла да регистрира такива различия и нюанси).
Доколко фактът в съня ти, че си разбрал, че сънуваш, би се оказал достатъчно съществен, ангажиращ специфични допълнителни ресурси на мозъка и въздействащ, че да доведе до по-голяма, или с нещо различаваща се, интензивност и активност (и съответно доловимо и определящо различие в електричните потенциали по кожата на скалпа на главата или в показания от друг вид уреди), отколкото в редица други случаи и състояния, вкл., например, при много ясен и динамичен сън, без той да се е превърнал в "осъзнат" с това, че си разбрал, че сънуваш, или отколкото при всеки обикновен сън?
Ситуациите, състоянията и възприятията в съня са множество и много различни и тези техни различия и нюанси при евентуално тяхно хипотетично точно долавяне, разграничаване, отразяване и регистриране биха се изразявали и съответствали на определени много „тънки” различия в детайлите на регистрираната чрез апаратура активност на мозъка, ако би съществувала технология способна за такива прецизни наблюдения и регистриране.
Различията в ситуациите в съня биха изисквали апаратура, която би била в състояние да отрази и регистрира „много тънки” различия в активността на мозъка, но такава апаратура в нашия свят в първата половина на XXI век все още не бе създадена.
Много минимална е разликата във вътрешното възприятие и ментално състояние по време на съня между моментите когато сънят е "неосъзнат" и момента, в който изведнъж получаваш отнякъде проблясъка, че това е сън и ти сънуваш; или между състояние, когато сънят е "неосъзнат", но с „Въображаемо Аз”, което е със степен на много близко приближаване до реалното „Аз”, а в определен момент получаваш идеята за „сън” и преминаваш в състояние на „осъзнат” сън с начална степен на „осъзнатост” и с все още едва започващ процес на самоидентификация.
Малка е и разликата в емоционалното или менталното вътрешно състояние между всяка отделна предишна и следваща степен в процеса на самоидентифициране.
Доколко такива минимални разлики би било възможно да дават някакво съществено отражение върху графиката на електроенцефалограма, и доколко въобще такива различия и състояния в днешно време при съвременните научни познания и възможностите на всички днешни видове регистриращи и невровизуализиращи апарати биха могли да бъдат идентифицирани (разпознати, разграничени, определени и регистрирани)? Въпросът е чисто риторичен и отговорът се подразбира от самосебе си. Разбира се, отговорът става веднага ясен и от вида и характера на графичните резултати в практиката с електроенцефалограми.
При прехода по време на съня към тази степен (или форма) на „осъзнатост” или при появяването на това усещане и разбиране (че всичко около теб е сън) би могло да не се случи никаква особена промяна в мозъчната ти активност и да се окаже, че няма никаква особена разлика в графиката на електроенцефалограмата (в случай, че съществуваха електроенцефалографи от някакво ново поколение, способни да улавят, разграничат и регистрират достатъчно „тънки” различия).
Този момент би бил свързан с поредната асоциативна връзка в развитието на Асоциативната каскада, а не с „допълнително включване” на някакъв „орган”, „част” или сектор на мозъка, макар и различните елементи в асоциативните връзки да са разположени в различни зони на паметта и съответно на мозъка. В процеса и въз основа на еволюцията на способностите и качествата на мозъка да овладява управлението на механизмите на своите сънища, и в процеса на развитието в момента на сънуването на асоциативните връзки, Асоциативната каскада на съзнанието с поредните асоциативни връзки преминава една тънка граница на промяна на своето състояние и форма като от Асоциативна каскада на сънищата преминава тънката линия по посока към начална степен на форма на Хибридна асоциативна каскада с проблясъка на мисълта и откритието по време на сънуването, че „това около теб е сън”.)
И ако би трябвало да се търсят в електроенцефалограмата някакви евентуални специални и специфични графични „маркери” за това твое възприятие, усещане и разбиране, че сънуваш, и за началното състояние на „осъзнаване” и преминаване в състояние на „осъзнатост” в съня, би било напълно очаквано, че ще се окаже, че в графиката на електроенцефалограмата такива просто не могат да се намират. Това е в случай, че някой изследовател би "установил" или би решил да приеме, че специално за състояние на „осъзнат” сън в изследвания със съвременните му познания и електроенцефалографска апаратура, би могло да са характерни точно такива или такива линии и криви, с еди какви си извивки и прекъсвания и с такава или онакава честота и амплитуда в графиката, или би посочил някакви конфигурации в графика, определяйки ги като единствено характерни за „осъзнат” сън.
По-горе отбелязах как евентуално (с определена условност) би могло да се направи сравняване с евентуално съвпадение по време – чрез преглед на вида на графиката от периода преди спонтанно прекъсване на съня със събуждане когато от сънуващия е заявено, че току-що е сънувал „осъзнат” сън непосредсвено преди събуждането (колкото и условията за достоверност или за обобщаващ извод да са относителни). Макар че същинското „осъзнаване” в „осъзнатия” сън започва с развитието на процеса на самоидентифициране. И когато този процес не е същински започнал, или бъде прекъснат, окаже се кратък и частичен, стойността като „осъзнаване” и постигане на „осъзнат” сън на това, че в съня си е разбрал, че сънува, е минимална и почти липсваща. И само по себе си, че сънуващият правилно си е спомнил, че е разбрал, че сънува, точно в периода преди да се събуди или да бъде събуден, и това, че изследващите са разбрали това, всъщност няма никакво особено значение.
Когато човек без съществен опит по Пътя на сънищата премине в "осъзнат" сън, обикновено той не успява да се задържи дълго в това състояние и скоро след това "осъзнатият" му сън се прекъсва и той се събужда. Начинаещ или човек, който няма съществен опит, когато разбере, че се намира в сън и е постигнал начално състояние на "осъзнатост", трябва да успее да си спомни, че основната му първоначална цел е да се задържи колкото се може по-дълго време в това състояние на "осъзнатост" като сънят му продължава без прекъсване и той не забравя, че в момента това е сън и той сънува. За да може да успее в това, той трябва да продължи пасивно да наблюдава съня и развитието на ситуацията, в която се намира, стараейки се единствено да помни, че се намира в сън, и да не прави никакви "резки" мисловни движения. На този етап не трябва да се опитва да направи нещо по своя "активна инициатива", не трябва да се опитва да промени нещо в ситуацията, не трябва да си пожелава да прави някакви "чудеса", каквито в реалния живот не могат да се направят, не трябва да си помисля за променяне на нещо или за трансформиране на обстановката и пр. Всеки такъв опит може да доведе и най-вероятно веднага ще доведе до спонтанно прекъсване на "осъзнатия" сън и събуждане.
Разбира се, това се отнася за начинаещи и за хора, които нямат съществен опит, но са успели да се окажат в "осъзнат" сън, да разберат в съня си, че сънуват. Макар и начинаещи, за да са в състояние своевременно да си спомнят за такива условия и инструкции в началния момент след като са разбрали, че сънуват, и да се съобразят с тях, би трябвало да са овладели определена способност, би трябвало вече да са преминали определен период на практика и би означавало, че са тръгнали по този Път.
Процесът на самоидентифициране би могъл да започне по някое време спонтанно от само себе си и също да представлява активно действие, което да доведе до прекъсване на „осъзнатия” сън. Самоидентифицирането би могло да започне извън контрола на сънуващия, който би се стремял да не прави „резки” движения и да съхранява мисълта, че това е сън с намерението да усвои способността да се задържа колкото се може по-дълго време в това състояние. Без сънуващият да има такова намерение на този етап и без да е предприел действие за насочване на мисълта си в някаква друга посока, спонтанно може да му се яви мисълта „Кой съм аз”, но по-скоро едновременно сред мислите му в сънищната ситуация, в която се намира, знаейки, че сънува, ще се появят няколко образа и мисли, възможно свързани и следващи една след друга, отнасящи се към неговата реална идентичност, живот и житейска история.
Така започнал спонтанно, процесът на самоидентифициране може да стигне до някъде и след това също да доведе до спонтанно прекъсване на "осъзнатия" сън и събуждане.
Същевременно, развитието на процеса на самоидентифициране е основен първоначален показател за процеса на задълбочаване на „осъзнатостта” и за степента на "осъзнаване" в състоянието на „осъзнат” сън. След усвояването на относителна способност за задържане в това състояние, за да не се прекъсва то почти веднага или сравнително бързо при „осъзнати” активни мисловни движения, намерения или усилия, следващото първоначално значимо условие за реално постигане на „осъзнатост” и осъществяване на състоянието на „осъзнат” сън е започване и развитие на процеса на самоидентифицирането.
На определен етап на своята практика, сънуващият ще трябва да продължи с по-активен и целенасочен подход за развитието на процеса на самоидентифициране, когато постига състояние на „осъзнат” сън. Той ще трябва да започне да проявява съответно активно желание и усилие за припомняне на своята идентичност и реален живот, за продължаване и задълбочаване на евентуално спонтанно появилите му се мисли за реалната му идентичност, активно усилие за развитие на протичащите асоциативни връзки към информация в паметта му за идентичността му и историята и обкръжението на реалния му живот. Ако той няма достатъчен опит или практика и ако няма вродена или вече придобита способност в достатъчна степен да се задържа в състоянието на „осъзнат” сън, тези усилия за самоидентифициране може да влязат в противоречие с необходимостта да наблюдава пасивно с цел да удължи възможно повече състоянието си на "осъзнатост" в съня. Това противоречие се преодолява постепенно с практиката, при което трябва да се развива едновременно както способността за задълбочаване на самоидентифицирането, така и способността за задържане в състоянието на "осъзнатост" без прекъсване на съня и събуждане.
Също така, самото разбиране, че сънуваш и преминаване в "осъзнатост" най-вероятно ще се състои едновременно с някакво твое активно действие. Когато се случи моментът да разбереш, че всичко около теб е сън, ти няма да си седнал пасивно в състояние на медитация, а ще си в движение и активно действие в някаква сънищна ситуация и обстановка. Ти ще разбереш, че сънуваш, "осъзнавайки" някаква странност в обстановката, в ситуацията или в своето действие, и разбирайки, че сънуваш, ще продължиш това свое действие, което вече е било започнато, най-вероятно с порива, с идеята и с намерението да се опиташ да провериш дали прозрението ти е вярно. Продължаването на действието може да е „пасивно”, оставяйки се да плуваш и да се движиш по течението на ситуацията, сякаш наблюдавайки се отстрани, оставяйки се на сънищния ти сценарий да определя развитието на твоите действия и на ситуацията, наблюдавайки сякаш ситуацията отстрани, като ти в актуалното си състояние след като си разбрал, че сънуваш, не си предприел никакво рязко мисловно движение, не си се опитал „осъзнато” и волево да промениш или да направиш нещо. Но продължаването на действието може и да те доведе до елемент на твое „осъзнато” активно волево действие, с което да поискаш да провериш прозрението си, че сънуваш, да го потвърдиш, да провериш възможностите си в тази ситуация, или да продължиш асоциативна линия на мисли за твоята идентичност, паднали ти сякаш изведнъж някъде отгоре. Друга възможна ситуация е когато след като си получил прозрението, че сънуваш, веднага поискаш да провериш дали това е така с някакво специфично действие като полет или преминаване през стена, още преди да ти е дошло наум, че трябва да наблюдаваш пасивно, за да не загубиш състоянието си на "осъзнатост". И в двата случая ситуациите могат да доведат до спонтанно прекъсване на "осъзнатия" сън и събуждане.
Обикновено "осъзнаването" в съня и предприемането на някакви необичайни действия с цел да провериш дали сънуваш се случват почти едновременно едно след друго, и почти непосредствено след разбирането, че сънуваш, би могъл да започне и процесът на самоидентифициране. При хора без съществен опит, тези събития ще се случват спонтанно, и докато продължаваш да наблюдаваш развитието на сънищната си ситуация, ти спонтанно и неволно стигаш и до активни и "резки" мисловни действия, като със своята "осъзнатост" и "осъзната" воля се намесваш в хода на съня. Това съответно може да доведе до преждевременното му прекъсване и събуждане.
Ако нямаш специфична настройка най-вероятно въобще няма да ти мине мисълта за това, че трябва да се стремиш да се задържиш в това състояние и че трябва да се постараеш само пасивно да наблюдаваш развитието, да се оставиш да плуваш по течението на сънищната ситуация. Може да не ти дойде наум, че на този първоначален етап, ако започне процес на самоидентифициране, за да се задържиш в това състояние и да продължиш процеса, най-добре да наблюдаваш появяващите се мисли спокойно, оставяйки ги да извират от само себе си, като се опиташ да стоиш и наблюдаваш "отстрани" без да полагаш резки усилия в асоциативното свързване на отделните припомнени елементи и в търсене на допълнителни спомени за реалната си същност. Всъщност, може въобще да нямаш на този етап в "осъзнатия" си сън идея, мисъл, представа за процес на самоидентифициране, а самият той да ти се случва спонтанно, просто спомняйки си и досещайки се кой си ти и за различни неща от живота ти.
Границата между пасивно наблюдение на сънищната ситуация и някакво рязко мисловно движение също е относителна и много тънка. Така или иначе, развитието в тези аспекти е следствие на посветена редовна практика, натрупване на опит, постигане на определена настройка, придобиване на определени умения и качества.
Поради тези причини, при начинаещи и хора без определен опит, постигнали "осъзнат" сън, скоро след "осъзнаването" и началото на "осъзнатия" сън, това състояние спонтанно се прекъсва и те се събуждат. При това те имат ярък и ясен спомен за сънувания сън. Може да се провери каква е графиката в електроенцефалограмата в периода преди тяхното събуждане.
Границите между състоянията на обичайния ясен „неосъзнат” сън и на "осъзнатия" сън (особено при висока степен на „Въображаемо Аз” в „неосъзнатия” сън) и разликите в нюансите между различни степени в тези състояния са много "тънки".
Трудно (не ми се иска да употребявам думата „невъзможно”, но точното определение е, че "не е възможно") някой изследовател би могъл да успее със съвременните познания и съответстващите им технологии и апаратури да разграничи и определи сигурни електроенцефалографични или електромагнитни „маркери” или „етикети”, с които да стане възможно такива състояния и границите между тях да бъдат разграничени, разпознавани и установени.
Това по същия начин се отнася съответно и за установяване на такъв ”маркер” за момента, в който се е появило в съня ти усещането и разбирането ти, че сънуваш, за неочаквано явяващото се и бързо оформящо се възприятие, при което осмисляш, че си разбрал, че се намираш в сън, както и за отделните най-различни степени и нюанси на „осъзнаване”, самоидентифициране и „осъзнатост”. И дори без да стигаме толкова далеч в надежди и очаквания с търсене на специфични графични електро-енцефалографски (или чрез друг вид апаратура) „маркери” за подобни отделни степени и нюанси, отнася се по същия начин за невъзможността за установяването поне само на един общ единен „маркер-етикет”, определящ най-общо състояния с „осъзнаване” и с „осъзнат” сън, и отбелязващ поне евентуалнатя промяна в състоянието като цяло в момента, когато се появява първоначална „осъзнатост” с прозрението, че се намираш в сън, с обичайната за сънищата обща смътна представа за себе си и на границата на незапочнал, но започващ процес на самоидентифициране с реалното си „Аз”.
Поне такъв „маркер”, който да разграничи „осъзнатия” сън (с постигането на „Реално Аз”) от обичайните „неосъзнати“ (вкл. и ясни и ярки) сънища, преживявани само в ролята на „Въображаемо Аз”. Но и това все още в нашия свят не може да стане.
Каква апаратура и каква нейна прецизност биха могли да предоставят такива данни, с които емпирично със сигурност да стане възможно да се установят точни „маркери” за състоянието на „осъзнат” сън, а още повече – за прехода към него, за различните етапи и степени в процеса на неговото установяване и по-нататъшно развитие – апаратура, която да предоставя до такава степен прецизни и диференцирани данни, че чрез тяхното съпоставянето впоследствие с разказите на сънуващи доброволци за различните им перипетии в „неосъзнатия” им, както и в „осъзнатия” им сън да стане възможно установяването на такива хипотетични „маркери”?
Само така би била възможна оценката за достоверността на разказите на сънуващите доброволци, колкото и да не е велика и дори съвсем да не е съществена такава задача и цел, а самата апаратура би била в състояние да съобщава в реално време когато сънуващият би преминавал в състояние на „осъзнат” сън.
Само така би могло да се установи доколко може да има съответствие между разказваните от сънуващите доброволци истории и подробностите в показанията на уредите, регистрирали характеристиките на реалните им сънища; дали не си измислят небивали състояния на „осъзнатост” в съня си; да се установи дали и доколко е точна преценката на самия сънуващ за характера и същността на собствените му сънища, дали той не се самозаблуждава и неволно не си измисля разказвайки за едно или друго състояние.
За каква апаратура и за какви „маркери” би могло да става дума при съществуването на най-различни степени на "осъзнатост" в сънищата, на най-различни степени на самоидентификация, на най-различни варианти и степени на проявление и възприемане в „осъзнатия” сън на „Реално Аз” или пък на най-различни степени на приближаване в обикновен „неосъзнат“ сън на „Въображаемото Аз” към реалното „Аз”?
А ако трябваше от апаратурата да изискваме прецизност за графично или друго визуализиране, освен на различните степени в тези процеси, и на самия прогрес в прехода между тези степени и нюанси, и разграничаване между степени, етапи и моменти с точното им определяне по време (вкл. и с цел сравняване с разказите на сънуващите или с различни техни физиологични или психофизиологични реакции)? ...
Сякаш можеше да очакваме, че в познатите ни графики на електроенцефалограмите, например от фаза „РЕМ”, ще открием, ще се окаже, че понякога рядко са се появявали (както редки биха били и осъзнатите сънища) някакви много специални, несрещани обичайно извивки? И сякаш може да очакваме такива специфични части на графиките да се появяват всеки път когато сънуващият заяви, че е имал „осъзнат” сън, но да не присъстват в графиките от всички други периоди на неговия сън и от негови останали обичайни сънища. Някакви специфични начупени линии с характерни форми, изразяващи точно определени амплитуди и честоти, каквито никога не се появяват в графиките от никои други случаи, периоди и сънища, и които определено рязко се открояват и отличават на фона на обичайната форма и характеристики на графиките от фаза „РЕМ” в повечето случаи. Сякаш при наличната апаратура можеше да се очакват в графиките на електроенцефалографите или в данни от друг вид апарати, да има такива специфични знаци, които да са ясни „маркери” и да определят поне общо: „точно тази част означава преминаване в „осъзнат сън”...
Още по смехотворно би било да се очаква с научните познания , с достигнатите технологии, с познанията, методите и възможностите за изследване на мозъка и съзнанието, които имахме в нашия свят в първата половина на XXI век, да се очаква да бъдат постигнати регистрации и „маркери”, които да са толкова диференцирани, че със сигурност да се отнасят към едно или друго състояние, степен, преход между степени, момент или нюанс в процеса и така да дават съвсем конкретна и точна информация.
Освен разбирането за наличието на „тънките” нюанси, разграничаващи преминаването в "осъзнатост" от състоянието на обичаен „неосъзнат” сън и етапите на по-нататъшния процес на „осъзнаване”, трябва да се има предвид, че както проявлението на „осъзнатост” в състоянието на „осъзнат” сън и процесът на самоидентифициране имат различни степени и нива, така и обичайното сънищно състояние („неосъзнатият” сън) има различни степени на приближение към реалността, подреденост, вътрешна логичност и смислова изразеност, различни степени и нюанси на възприятието за себе си с приближаване на „Въображаемото Аз” към реалното „Аз” („квази-осъзнаване”), макар и в състояние, в което все още не си разбрал, че сънуваш, и приемаш обстановката автоматично като даденост без да ти възникват въпроси относно нейната адекватност и реалност.
„Осъзнаването” на възприятието за себе си в обикновен „неосъзнат” сън е „квази-осъзнаване” или „псевдо-осъзнаване” в обикновения сън – „осъзнаване” с ясното възприятие по време на съня на едно изразително усещане на себе си – себеусещане по време на сън и сънищна ситуация, съответстващо на дълбоко лично вътрешно себеусещане, присъщо на твоето реално собственото „Аз”, характерно за реалната ти личност и свързано с цялата ти житейска история.
Каква апаратура би могла да е в състояние да отрази спецификата и нюансите на всички тези степени и нива, различията между тях и евентуалните гранични моменти на преход от една степен към следваща?
Евентуалните промени в показатели от една такава хипотетична, но несъществуваща апаратура, които биха отразявали възможните различия между отделни степени в състояние на обичаен „неосъзнат” сън или различията между отделни степени в състояние на „осъзнат сън” и характеристиките на граничните моменти на преход между такива степени, биха били, например, близки или аналогични с евентуални промени в показатели, отразяващи възможните различия при прехода от обичаен сън с „Въображаемо Аз” близко до реалното „Аз” към началния момент на „осъзнатост” и преминаване в „осъзнат” сън, когато изведнъж в някакъв миг изневиделица може да „ти се спусне” сякаш отнякъде отгоре, или да ти изплува готовата идея и мисъл, че всичко това около теб е просто сън и ти сънуваш, и да започнеш да разбираш и осмисляш този факт, или пък случайно неочаквано да забележиш някаква странност в обстановката и, за разлика от друг път, когато не си се учудвал, не ти е правило впечатление и не си си задавал въпроси, този път да се замислиш, и наблюдавайки тази странност, нейната нереалност и несъответствие с твои неочаквано явили се „спомени”, представи и „знание” за характера на това, което е реално или нереално, и кое как би трябвало да изглежда, за да е реално, „осмисляйки” несъответствието с тях на това, което си видял или все още наблюдаваш, изведнъж или постепенно да разбереш, че сънуваш.
Първоначалният момент на „осъзнаване” в съня просто няма да предполага особено различие в мозъчната дейност в сравнение с предишния момент в обикновения му „неосъзнат” сън, в който, например, възприятието на „Въображаемото Аз” може да е с висока степен на приближаване към възприятие за реалното „Аз”. Но дори и независимо от това, дори и ако сънят е бил съвсем обичаен "неосъзнат", "осъзнаването" в "осъзнат" сън е един постепенен процес на "прозрение", разбиране, последователно самоидентифициране. „Осъзнаването” в „осъзнат” сън въобще не означава внезапно преминаване в състояние, каквото имаш в будно състояние. „Осъзнаването” в „осъзнат” сън не означава нещо като преминаване в паралелна реалност, когато хем ще си в сънищна среда, хем съзнанието и мисленето ти ще е като в будното ти състояние. Дори и при задълбочен процес на самоидентифициране, няма да се окажеш в същото състояние на осъзнатост, каквото имаш в здравословно трезво будно състояние. „Осъзнаването” в „осъзнат” сън не се случва рязко, наведнъж и изцяло с някакво ментално сътресение, при което едва ли не мозъкът ти започва изведнъж да действа в режим, аналогичен на функциите му в будно състояние. Такова нещо няма. Дори и ако предприемеш в "осъзнатия" си сън някакви активни действия като летене, опити за трансформиране и пр., за регистрирането на произтичащи нюанси в мозъчната дейност биха били необходими апаратури, каквите в първата половина на XXI-ви век все още не съществуваха. Съответно не би имало и особено различие в отразяването във вида на данните от използваната апаратура.
Какъв електроенцефалограф би бил в състояние да разграничи и отрази с конкретни характеристики обичайния „неосъзнат” от „осъзнатия” сън или различните степени на „осъзнаване” и самоидентифициране, или различните степени на приближаване на „Въображаемото Аз” към възприятие и себеусещане, типично за реалното „Аз”?
И как въобще съответен конкретен времеви момент на дадено сънищно събитие би могъл точно да бъде обективно идентифициран – ако е наистина в състоянието на сън, а не момент непосредствено след събуждане или в някакво полусънно състояние?
Каква съществуваща в XX-ти и в първата половина на XXI-ви век апаратура би могла да предостави толкова прецизни данни, ясно разграничаващи различните моменти и състояния в съня и сънищата, с които принципно да стане възможно удостоверяване на истинността и автентичността на разказвани от доброволците сънищни истории, и заявявани от тях преживени в сънищата им състояния (чрез сравняване и съпоставяне на разказаното с регистрирани данни).
Какъв би бил принципът на действие и капацитетът и възможностите на такава апаратура, за да е в състояние да регистрира мозъчните процеси и състояния с такава прецизност и разграничаване, освен ако не е вече от такова технологично поколение, че да е в състояние да "чете" и да "разчита" самите човешки мисли и вътрешни визуални образи, усещания и състояния по време на сънищата, в случай, че това би било въобще теоретически възможно - поне при научното равнище и научните теории и възможности на земната ни цивилизация през XXI-ви век.
За такава цел би бил необходим уред, който би бил в състояние да „чете” човешките мисли, да „вижда” образите и ситуациите, които спящият вижда по време на съня си, да „разчита” и да изобразява човешките сънища, да „чете”, „разчита”, „вижда”, регистрира и отразява с образи и смисъл всеки елемент и всеки миг от процесите в човешкия мозък. А такава дейност би била неосъществима с научните познания, теории, технологии, подходи и методи през XXI век.
Ако би имало такава технология и апаратура, би могло чрез външно наблюдение и регистриране да се прави съпоставяне на данните от апаратурата с разказите за неговите сънища, с представата му за тяхна последователност поне в отделен цикъл или поне във фазата „РЕМ”. Би могло да се правят опит за тяхното синхронизиране. Ако би имало такава апаратура и хипотетично би било възможно да се определят специфични „маркери” за едни или други състояния, степени, нюанси и моменти, би могло да се правят усилия за изготвяне на цяла карта или списък от различни „маркери”.
Би било само едно наивно пожелание да се очаква, че някои от изследваните доброволци биха имали такива умения или биха постигнали такова развитие и способности, че да могат да имат представа докато сънуват за реалното време и да могат да подредят и синхронизират сънищата си точно според момента на тяхното случване през нощта. Не само че не биха били способни да направят това за сънищата си, техните развития и моменти през цялата нощ, но не биха могли да ги синхронизират с реалното време дори в рамките на един час или час и половина, за един определен цикъл или дори за последната му фаза, ако бъдат събудени с такава цел. А освен че не биха могли да ги синхронизират, не биха могли и да си спомнят всички свои сънища с детайлите им, а още повече дотам подробно, че да се говори за синхронизиране по време и моменти. Не биха могли да имат по време на сънищата си не само точна, но дори и смътна представа за хода на реалното време и не биха могли да съпоставят и определят към него различните ситуации и моменти от сънуваните сънища.
Но ако би имало такава технология и апаратура и ако би могло да се установят такива „маркери” , те би могло да се проследят и съпоставят с разказите на сънуващия и така да се правят опити за възможното синхронизиране на различните ситуации, елементи и моменти от сънищата с данните от апаратурата и съответно с момента в реалното време в процеса на тяхното сънуване.
Изследователите не биха могли да влязат в съзнанието ти, за да установят доколко една разказана ситуация е истина и кои нюанси са истинни. Трудно биха могли да преценят доколко самият ти не си въобразяваш различни елементи и състояния, вярвайки си напълно в това, което им разказваш. Възможно е самият ти да се самозаблуждаваш, разказвайки съвсем добросъвестно свои интерпретации за несъществуваща и несъстояла се „осъзнатост” в съня и за несъществуващи спомени от сънища, или в усилията си да предадеш с яснота и форма смътни моменти или елементи от сънища, които не си в състояние да формулираш адекватно поради тяхната абстрактна същност.
Как биха могли да установят доколко разказът ти за своите сънища отразява истинно и точно (поне добросъвестно и в максималната възможна степен адекватно без да си измисляш) същността и подробностите на преживяното в твоите сънища? С детектор на лъжата? (Това изглежда доста глупаво.) Доколко би могъл да свърши работа за такива състояния? Дали си разбрал в съня си, че сънуваш или знаеш, че лъжеш за това? Дали проявяваш симптоми, че казваш нещо, което не е истина, че съзнаваш, че изкривяваш някакви факти? Ами когато самият ти се самозаблуждаваш? А когато става въпрос за много "тънки" и неуловими дори от самия теб граници, нюанси и моменти от състояния? Когато си добронамерен и добросъвестен, но обясненията ти не съответстват на същността на случилото ти се в сънищата?
В повечето случаи дори самият сънуващ не е съвсем наясно какво и доколко е усещал в множество от сънищата си! Възприятията и спомените от сънувани сънища са объркани, преливащи и двойствени.
Явната лъжа, ако доброволецът би имал такова примитивно поведение, може би ще бъде хваната от детектора, но как ще бъде оценена неговата несигурност за нюансите и смътните спомени, собствената му неяснота или самозаблуда доколко се е „осъзнал” или не; несигурността и неспособността му за преценка за степента му на „осъзнатост” и доколко е имало някакво самоидентифициране и докъде е стигнало.
Как би се определила достоверността на разказано от сънищата за процеса и степента на самоидентификация или за други състояния, моменти или преходи между тях, което би съдържало в себе си вътрешни съмнения и колебания и би било резултат от дълбока вътрешна несигурност, неяснота, объркване или самозаблуда, смесени с добросъвестност, искреност и желание за пълноценно участие в експеримента?
Какво детекторът би определил при твърдения за въображаеми, но неверни състояния на „осъзнатост”, в които сънуващият може да е естествено несигурен или пък самозаблуждавайки се съвсем искрено самият той да си вярва? Доколко би бил ефективен при неволно, добросъветно, но погрешно тълкувание или при самозаблуждаване по различните сложни за определяне състояния, преходи между тях, нюанси, моменти и възприятия в сънищата?
Как би била оценена достоверността на разказите му с представите му относно обхвата на „осъзнатия” сън – кога „осъзнаването” е започнало, колко е продължило и с какви събития, мисли или развития в процеса на самоидентифициране, и кога неусетно е заглъхнало от само себе си. Най-вероятно, при начинаещи това би станало със спонтанно прекъсване на "осъзнатия" сън и събуждане. Но "осъзнатостта" би могла неусетно да избледнее и да потъне сред разместващите се сънищни пластове и възприятия, без сънуващият да си даде сметка и да разбере кога и как, като той продължи да сънува с обичайни „неосъзнати” сънища. Много вероятно би било да забрави за такъв „осъзнат” сън.
Друг вариант, например, би бил, след като е разбрал, че сънува, в един момент „да се събуди” вътре в съня си и от този миг вече да се окаже в обичайно за "неосъзнат" сън възприятие с представа и усещане за себе си и за заобикаляща го обстановка като обичайната му реалност, като безспорна даденост, непредизвикваща съмнения и въпроси, дори забравяйки за прозрението си в предшестващия „осъзнат” сън, оказвайки се отново сред теченията на двусмислени и объркани възприятия, често характерни за сънищата, или оставайки само с един общ спомен, че по някое време е имал „осъзнат” сън, или с общ последващ смътен спомен и неясно възприятие как се е случило "събуждането" му вътре в съня и евентуално с някои аспекти от това, което е сънувал.
Как би било оценено от детектора добронамереното, но погрешно тълкуване като „осъзнат” сън на възприятия при различните високи степени и състояния на „Въображаемо Аз”, по-малко или повече близки до възприятия на реалното „Аз”, или, например, верността на собствените оценки на доброволеца за спонтанно настъпващи промени и събития в „осъзнатия” му сън или за тяхно настъпване в резултат на целенасочено „осъзнато” усилие на неговото „Реално Аз” за постигане на контрол и трансформиране на сънищната му ситуация (разбира се, в случай, че доброволецът е достатъчно напреднал, че да може сравнително достоверно да претендира, че умее целенасочено да предизвиква и постига трансформации в "осъзнат" сън).
II
Апаратури и възможности
Темата за „осъзнатите” сънища запази своята актуалност през първите десетилетия на XXI век, особено поради съществената й пряка връзка с продължаващите проучвания на принципите и механизмите на функциониране на човешкия мозък и на неговия потенциал. Започнаха да се появяват и нови поколения медицински технологии и апарати, използвани за невровизуализиране и методи за проучване, макар и с ограничен успех по отношение на визуализирането и проучването на същността и осъществяването на съзнанието, човешкото мислене и мисловни процеси, включително и на проучвания по проблематиката на сънищата.
1.
Междувременно, докато интересът към проучвания на човешкия мозък и съзнание, както и на сънищата, продължаваше, през последните десетилетия на XX и първите десетилетия на XXI век в нашия свят бяха усъвършенствани различни технически средства, предоставящи донякъде евентуална възможност за наблюдение и проучване на човешкия мозък в допълнение към традиционния електроенцефалограф. Бяха измислени редица нови апарати за наблюдение и изобразяване на някои процеси в мозъка. Появиха се апарати и процедури за медицинска невровизуализация и различни видове томография с възможности за компютърна обработка за получаване на изображението, за магнитно-резонансна томография, функционална магнитно-резонансна томография, позитронно-емисионна томография, еднофотонна емисионна компютърна томография и други, някои без вредно облъчване, а други – с минимално, с по-силно или със значително облъчване; апарати, прилагащи различни методи за изображение на главния мозък и за функционална невровизуализация, апарати за транскраниална магнитна стимулация или за магнитоенцефалография.
Тези нови медицински технологии и сложни апаратури бяха разработвани и усъвършенствани заедно с напредъка в медицината и на научното и технологично развитие във всички други области, и бяха предназначени за диагностични и лечебни цели и използвани от съвременните болници при различни заболявания на мозъка, предоставяха нови шансове на тежко болни пациенти и бяха изключително полезни на лекари и хирурзи, занимаващи се с лекуване на човешкия мозък и с неговите патологии, но също така представляваха нови инструменти за невронауката и предизвикателство за намиране на техни нови ефективни приложения за редица институти и центрове в света, занимаващи се с изучаване на човешкия мозък и на неговите неопознати способности, насочващи своето внимание, интереси и дейности към изучаването на механизмите на функциониране на човешкия мозък, на неговите способности и потенциал, вкл. към мистериите на формирането на човешките мисли и решения, на същността и осъществяването на съзнанието и много други подобни теми.
(Нарочно тук ще се абстрахирам от всевъзможни структури, институции или звена, евентуално занимаващи се с проучвания от горепосочения тип с цели, свързани с търсене и намиране на приложения във военната област, вкл. за разработване на нови оръжия или на методи за въздействие и контрол върху човешкото съзнание и поведение, вкл. т.нар. психотронни оръжия или методи на въздействие и контрол.)
Някои центрове се опитваха (или претендираха) да изучават не само мозъка, но и човешкото съзнание, проучваха /по-точно - опитваха се да проучват/ възможностите да овладеят територията на човешките мисли, да определят и формулират тяхната същност и начина на тяхното възникване. Търсеха възможни приложения на новосъздадените апарати дори и за евентуално "разчитане" на човешките мисли, и дори обещаваха неминуеми бъдещи успехи за пренасянето им на дистанция (колкото и да изглеждаха нескромни и преждевременни подобни изявления и обещания).
Някои от тези институции (или по-скоро отделни експериментатори и събрали се около тях изследователски екипи към институти или институции) директно заявяваха претенцията си, че вече са в състояние чрез наблюдение и регистриране на мозъчната дейност с функционална магнитно-резонансна томография и последваща обработка чрез подходящи компютърни програми дори да дешифрират и пресъздават с голямо съответствие същността, значението и картината на човешки визуални възприятия (на наблюдавани от човек изображения) и да ги презаписват на компютър, както и съответно да ги изпращат на дистанция, с уверението, че в недалечна перспектива едва ли не ще са в състояние с подобна техника и метод да дешифрират, презаписват, изпращат и пренасят на дистанция дори и самите човешки мисли.
(Във връзка с подобни изследвания и намерения, и с такива уверения, обещания и претенции, или очаквания и надежди, във виртуалното пространство се появиха информации в първата четвърт на XXI век за дейност на институтска група от учени, изследователи и експериментатори, ръководени от изследовател с име Джак Галант.)
С функционалната магнитно-резонансна томография изобразяваха динамиката на кръвните потоци и съответната активност на едни или други зони в кората на мозъка. (Изхождаше се от логиката, че повишаване на кръвния поток означава повишаване на активността.) Асоциираха съответните зони на мозъчната кора с вече установени едни или други телесни и умствени функции и дейности (или дори видове възприятия), успяваха да извеждат заключения за състоянието на тези зони и техните функции, за общото състояние на мозъка и за евентуални проблеми или заболявания.
Свързването при такива изследвания на съответни зони на кората на мозъка с едни или други функции произтичаше от предишни изследвания и емпиричен опит, включително с различни случаи на увреждания и патологични състояния, при които се нарушаваха съответните функции или възприятия, както и с целенасочени експерименти с различни методи на външно стимулиране.
Други апарати, предоставящи възможности за невровизуализиране, в частност магнитоенцефалографите, са били проектирани с целта да изобразяват електро-магнитните взаимодействия в тъканта на мозъка. От тези апарати се очакваше да постигат определена резолюция в пространствен и времеви обхват, като времевият да се свежда до частици от секундата, а пространственият до сравнително микроскопични области. Целта бе да изобразяват процеси в части от невронната мрежа и дори протичането на невронните импулси. И все пак, възможностите им не бяха толкова големи, че да могат да разкрият тайнството на осъществяване на човешкото съзнание и самосъзнание, както и на образуването и протичането на човешките мисли.
При така заявени параметри (частици от секундата, отразяване на невронни импулси) би било логично да си помисля, че би трябвало да са в състояние да постигнат изобразяване и на съвкупния цялостен комплекс от дейностите на отделните елементи на невронната мрежа и от биоелектрични реакции и електромагнитни импулси и полета в основата на невронните процеси и на асоциативните потоци. Това означава да биха могли да да постигнат визуализиране на динамиката и подробностите на осъществяване на Асоциативната каскада на съзнанието в една или друга нейна форма и да изобразят начина и процеса, чрез които се реализира съзнанието и съществува самосъзнанието.
Но нито някой се бе осмелил да заяви, че апаратите могат да постигнат и да имат такива възможности, нито някъде се бе чуло такова визуализиране и изобразяване да е било постигнато. А постиганите изображения не само че бяха много далече от такава цел, но видимо нямаха нищо общо с нея. (Поне тези, които бяха показвани и известни, при представяне на възможности на апаратурата.)
Възникваше въпросът доколко такъв резултат въобще е постижим с подобни методи, в рамките на съществуващите до момента научни теории и тяхното практическо приложение чрез едни или други най-съвременни апаратури.
Функционалната магнитно-резонансна томография изобразяваше движението и активизирането на кръвните потоци в различните зони на кората на главния мозък чрез електромагнитно въздействие върху атомите на тъканите и регистриране на определени ответни електромагнитни процеси и състояния.
Електроенцефалографията регистрираше и отразяваше графично активността в едни или други зони на кората на мозъка, доловима от повърхността на кожата на главата, като измерваше величината и колебанията на електрични потециали в различни точки на повърхността на мозъчната кора чрез поредица от електроди, подредени и прикрепени към кожата на скалпа по определена схема (някога са се поставяли между осем и шестнадесет, но по-късно е бил приет стандарт да се разполагат двадесет и един), регистрираше настъпващи промени и различия.
Колебанията на електричните потенциали и съответно свързваната с тях активност на една или друга зона се изобразяваха графично с различаващи се вълнообразни линии с различна честота и амплитуда, като така се считаше, че могат да се отразяват и най-малки изменения във функциите на кората на главния мозък, както и да се придобият индикации за състоянието на функциониране на негови вътрешни структури. Резултатът от измерването предоставяше милисекундна времева резолюция, считана за недостъпна за други методи, като отразяваше ритмичността на електрическата активност на главния мозък (и съответно даваше индикации за състоянието в неговото функциониране), разграничавайки я в редица различни ритми, характерни с различната си честота и съответно – амплитуда, обозначавани с букви от гръцката азбука.
Графично изобразяваните модели на колебания на електрични потенциали, които определяха различните ритми, се наричаха също мозъчни вълни, и отразяваха характеристиките на комбинирания ефект от електричните и съответно електромагнитните явления, свързани с дейността на групи и структури от неврони, на мрежи и струкутри от нервни клетки, в съответните зони на измерване. Ползването на множество електроди, разположени по определена схема, целеше получаването на възможната за постигане обща и всеобхващаща картина във функциите на мозъчната кора.
Апаратурите за магнитно-резонансно изображение използваха принципи във физиката и на основата на реакциите на елементарните частици при съответни външни магнитни въздействия даваха възможност за изобразяване и заснемане на изследван орган, включително на мозъка, навсякъде в дълбочина чрез предоставяне на изображения във вътрешността на различните негови зони, полета и точки, структури и части, въображаеми разрези и плоскости. Чрез тези изображения се преценяваше състоянието на органа и евентуално настъпили в него болестни промени и увреждания.
С метода на функционалната магнитно-резонансна томография можеше да се определя, че в някои зони на кората на мозъка в един или друг момент и при едни или други условия кръвният поток е станал по-активен или е намалял и съответно функцията на тези зони се е активизирала или се е ограничила, а чрез електроенцефалографията да се установява, че в едни или други зони или точки на кората на мозъка електричните потенциали са по-силно изразени, а в други са по-слаби или евентуално липсващи, и така да се получават индикации за активността и за състоянието на тези зони, да се установява действието на едни или други от мозъчните ритми и получава информация за един или друг вид мозъчна активност, емпирично определена като евентуално присъща за съответния ритъм. Повишената или намалена активност на едни или други зони на мозъчната кора се свързваше с емпирично установени данни за функциите (за евентуална специализация) на съответната зона, за да се направят съответни изводи за състоянието на функциониране на мозъка и като цяло за здравословното състояние на човека.
Тези апарати и резултатите, получавани с тяхна помощ, можеха да служат добре в медицината за диагностициране на едни или други заболявания и проблеми на мозъка, но не бяха достатъчно полезни и не успяваха да предоставят такива резултати, които да допринесат в изследвания за по-добро разбиране на същността и различни аспекти и процеси в осъществяване на съзнанието и на самосъзнанието, или поне за установяване и по-добро разбиране (и евентуално визуално изобразяване) на естеството и начина на формиране и осъществяване на човешките мисли.
Това си оставаше така, независимо от някои съобщения за „пробиви” точно в това отношение (разчитане и визуално изобразяване на човешките мисли) и от гръмките претенции или обещания за магически резултати и постижения в най-близко бъдеще.
2.
Какви други „научно обосновани” "външни" "академично организирани" изследвания или „експерименти” с доброволци би могло да се очаква, че биха могли да се провеждат – със или без прилагането на апаратури; за изучаване на сънищата и на механизма, по който се осъществяват и проявяват; за изучаване на функциите и механизмите на действие на човешкия мозък; на физиологичните прояви при един или друг вид сънища; за евентуално разкриване чрез проучване на сънищата на същността и механизмите на осъществяване на човешкото съзнание? (По-нататък отделно ще се спра на докладваните през предишни десетилетия експерименти и изследванията за така наречената "психофизиологична връзка" между "поглед и разглеждане" по време на сън и движението на очните ябълки на спящ във фаза "РЕМ".)
Без използването на апаратура за някакъв вид регистриране по време на самите им сънища, можеше да се изслушват разказите на доброволци за техните сънища и да се анализират, включително техни разкази за постигнати „осъзнати” сънища (или дори „контролирани и трансформирани” сънища, ако някои заявят, че са постигнали такива, независимо от това каква би била фактическата истина за техните сънища и възприятия).
Можеше да се провеждат разнообразни интервюта с доброволци, след като бъдат поставяни при различни предварителни условия и да се анализира и правят сравнения на евентуални специфични промени на техните сънища въз основа на собствените им разкази и интерпретации. (Впоследствие, при аналогични предварителни условия и със записи с енцефалограф - да се търсят евентуални различия в графиките на енцефалограмите им.)
За целта доброволците можеше евентуално да бъдат подлагани на ограничени или постоянни психологически въздействия или внушения, да бъдат поставяни в будно състояние в различни изкуствено нагласени ситуации, да им бъдат оказвани различни физически или медикаментозни въздействия, да бъдат предварително подлагани на „стимулации” или въздействия с един или друг вид инструменти или апаратури, както и да бъдат обучавани на едни или други автосугестивни, психологически или медитативни техники, за които би могло да се предполага, че евентуално биха повлияли на сънищата им или за постигането на „осъзнати”, както и „осъзнати и контролирани” сънища.
(Един сериозен Институт или Център за изучаване на мозъка и съзнанието, който не преследва съмнителни цели с военно или друго непосредствено приложение, който не търси непосредствена печалба от открития и тяхното прилагане, чиято единствена цел е научното познание и постепенното последователно разкриване на мистериите и механизмите на човешкия мозък и човешкото съзнание, и който има добро постоянно, дългосрочно и необусловено финансиране от съответна държавна ли друга структура, би могъл да провежда интересни и смислени програми за разкриване на научни истини, като се започне още с изследване на въздействията от традиционни източни дисциплини, след което се включат многобройни полета на проучване с най-разнообразни насоки и характер, включително мозъчната хирургия и неврологията, невровизуализирането и възможностите на апаратури, психологически експерименти, сънищата, всякакви изследвания, свързани с мозъка и съзнанието.)
Във всички случаи, би било необходимо доброволците да са достатъчно напреднали, за да могат да си спомнят и визуализират поне една част от своите сънища. Би било необходимо, разбира се, доброволците да разказват за реални, а не измислени сънища, а това би предполагало да са заслужили висока степен на доверие към тяхната добросъвестност.
Използването на апаратура за регистриране по време на сънищата предполагаше всичко посочено по-горе да се съчетава с регистриране и впоследствие с анализиране на данните за различни показатели по време на съня и сънуването – характеристики и евентуални промени в графики на енцефалограми и в невровизуализации от скенери, томографи и други сложни апарати, динамика и промени на електрични потенциали, вълни и ритми, евентуална информация за електромагнитни прояви, за степен на активност на различни части, зони или точки на мозъчната кора или на други структури на мозъка, различни физиологични сигнали, свързани с динамиката в промените в различни функциите на тялото – сърдечен ритъм, температура, кръвно налягане, ритъм на дишане, кислородно насищане на кръвта, метаболизъм, евентуално хормонален баланс и други подобни.
Данни от апаратурите можеше да се съпоставят с протичането на различните фази от цикала на съня, с различните последователни цикли, както и с различни видове сънища и специфични подробности в тях, според последващите разкази на сънуващите доброволци, да се търсят възможностите и да се прави евентуално хронологично съпоставяне на различните данни от апаратите с точно определени сънищни ситуации или моменти в тях.
За целта, освен максимална коректност, истинност и точност в разказите на доброволците за сънищата им (доколкото самите те биха били в състояние пълноценно и ефективно да осмислят, визуализират, формулират и предадат своите възприятия и преживявания), би се изисквала и определена трудно достижима способност на сънуващия за възможно по-правилно позициониране по време и последователност на спомените за своите сънища, за да може да се правят опити за постигане поне в някаква степен евентуално на някакво хронологично съпоставяне. (Ако не толкова по време на реалното протичане на сънищните ситуации спрямо реалното външно време, то поне за възможно по-точно позициониране на спомените спрямо съответно възприятие за „отдалеченост” или „приближеност” на припомняните сънищни ситуации и за последователността на събитията и моментите в тях.) Условие и изискване трудно за изпълнение от повечето доброволци, почти непостижимо за повечето хора, освен ако не са преминали доста дълга практика и подготовка. Но човек с такава практика и подготовка би навлязъл в друго ниво и би станало проблематично дали би продължил да участва в подобен вид тестове.
Освен коректен и добросъвестен, изследваният трябваше да е постигнал специфично качество и да е много добър в способността си за визуализиране и припомняне, която се постига с дълготрайна практика, за да може разказът му да съдържа възможно повече сънища и сънищни ситуации с възможно повече подробности, и съответно да може да се правят опити за евентуално съпоставяне с графиката на енцефалограмата или с други данни от апаратури. (Възможно по-точно съпоставяне би могло да се постигне при някои от описаните по-горе условия, например със сънищна ситуация, сънувана непосредствено преди събуждане.)
Хипотетично, при наличие на подходяща чувствителна апаратура (или при създаване на апарати със съответни възможности), след определени моменти с евентуални специфични проявления в показателите, спящият би могло да бъде събуждан, за да разказва какво и как точно е сънувал току-що и да се прави сравнение на разказаното с евентуалните данни и знаци в показателите. (Впоследствие, по тази линия на изследвания, би могло да се подхожда аналогично в други случаи при появяване на подобни данни и знаци и да се търси някакво съответствие с аналогични характеристики в различните сънища, при които тези показатели са се появили.) Но доброволецът би трябвало да е във висока степен способен максимално да си припомня и визуализира сънищата си при всяко събуждане, включително и особено след принудително събуждание. (Нарочното събуждане би могло да наруши способността в този момент за припомняне или направо да предизвика „изтриване” (блокиране) на спомените за сънуваните сънища.)
Възникваше въпросът до какви резултати и цели все пак биха могли да доведат такива изследвания. Ако целта би била да бъдат съпоставени промените и вариациите в характера на електрическите или електромагнитните прояви на мозъка или на други физиологични показатели с различни ситуации или състояния в съня и с различни степени на „осъзнатост”, биха били необходими поне две задължителни условия – първо, възможност и способност за достатъчно точно синхронизиране (което би изисквало висока степен на способност за почти пълно припомняне на сънищата с възможното точно позициониране по последователност и време на сънищните ситуации и отделните моменти и развития в тях), и второ – напреднала технология за регистриране на проявленията на електричните и електромагнитните колебания със съответна изключително голяма чувствителност, диференцираност и точност, като в случая, второто условие е дори много по-съществено от първото.
Но и двете условия не можеше да бъдат постигнати. Нямаше такава апаратура, с която можеше детайлно да се разграничат, запишат и изобразят различните видове сънищни състояния, промени, преходи и моменти, техни вариации и степени на „осъзнатост” и самоидентифициране в сънищата, и самото изследване и всякакви усилия с опити за евентуално синхронизиране ставаха безсмислени. Нямаше уреди за отразяване на различни „тънки” моменти и промени в състоянията в сънищата, в прогреса на различни степени на „осъзнатост” и в промяната на вариации на сънищата.
В най-елементарния вариант на сравняване на данните от електроенцефалограмите в различни случаи, в които би могло сънят точно преди събуждането да е бил или обикновен "неосъзнат" или евентуално "осъзнат", след събуждане доброволецът просто трябваше да има способността да си припомни със сигурност съня, сънуван непосредствено преди събуждането, да е напълно уверен и да определи дали този сън е бил обикновен или "осъзнат", и ако има спомени, че е сънувал "осъзнат" сън да е напълно сигурен дали този "осъзнат" сън е бил точно този, който е сънувал преди да се събуди и дали не го е сънувал по друго време преди това. (В повечето случаи навлизането в "осъзнат" сън би могло да доведе в един момент сравнително скоро до неговото прекъсване, което да е свързано със събуждане.)
Обикновено спонтанното приключване и прекъсване на „осъзнатия” сън е свързано със спонтанно събуждане. Ако „осъзнатият” сън евентуално сам се е разпаднал и е преминал в други „неосъзнати” сънищни ситуации, и не е бил последен преди спонтанното събуждане, в случай че доброволецът хипотетично е в състояние да си припомни и правилно да позиционира последователността на сънищата си, разказът му би могъл да бъде съпоставен с показанията на уреди, записвали мозъчната му активност, с цел търсене на евентуални по-особени и различаващи се данни от регистрациите на уредите (или примерно от графиката на хипотетичен несъществуващ супер-електроенцефалограф) за различен специфичен вид активност на мозъка в съответните отделни ситуации и моменти.
Но това би било така в случай, че би имало апарати или електроенцефалографи и техни графики способни за диференциране и отразяване на такъв вид процеси и явления в мозъка. Наличните инструменти не предоставяха такива възможности и в техните графики или друг вид данни не бе възможно да се направи такъв вид диференциране и определяне.
Ако би бил нарочно събуждан с приблизително изчисляване по време след определени фази в цикъла на съня или според проявленията в енцефалограмата, естественото протичане на съня му би било нарушавано и резултатите не биха били оптимални, макар че така би могло да се установи наличието на сънища в различните фази (или в различни времеви периоди), ако доброволецът притежава достатъчно развита способност да си припомня сънищата си.
Доброволецът може да бъде оставен да се събужда спонтанно след всеки цикъл и да разказва, но в един цикъл има различни сънищни ситуации (дори множество различни сънища) и няма как разказите му за всички тях да се синхронизират точно с проявленията в електроенцефалограмата или с данните от други апарати (ако въобще в това би имало някакъв смисъл – т.е. ако би имало апаратури, които биха били в състояние да предоставят до такава степен диференцирани данни).
Освен ако сънуващият би бил много напреднал и би притежавал толкова развита способност за припомняне и позициониране по последователност и време на различните сънувани ситуации и моменти, че при сутрешно визуализиране и припомняне да е в състояние точно да ги подреди хронологично една след друга (което, по отношение на постигането на такава способност за пълно и подробно припомняне, в обичайните случаи на неинтегрирано съзнание е много трудно и твърде малко вероятно, включително и за тяхното позициониране при припомнянето им сутрин по точна последователност, а още повече приблизително по време, да не говорим въобще за позициониране по точни часове или минути, като се изключи събуждане на час и половина след всеки цикъл и съотнасяне на последните ясни и „близкостоящи” сънища към този последен предшестващ цикъл).
Това би изисквало способност, каквато в обичайните случаи не се среща. Сънуващият не само няма да е в състояние да запомни и да си припомни сутрин всички свои сънища в различните цикли на съня си през нощта и тяхната точна последователност, и не само няма да е в състояние да си припомни всички свои сънища в един конкретен цикъл (ако го събудят след него), да позиционира и със сигурност точно да подреди хронологично отделните конкретни развития и моменти в припомнените свои сънища в този цикъл, но дори няма и да е в състояние да си спомни голяма част от отделните елементи в тези свои припомнени сънищните ситуации в един предшестващ цикъл. Освен ако не е значително напреднал по Пътя на сънищата.
Но дори ако теоретично се приеме, че сънуващият би бил в състояние да си припомни ясно своите сънища и да е сигурен, че успява точно да подреди по последователност всички свои сънищни преживявания, това не би довело до особени резултати.
От една страна субективното време на изживяванията в сънищата би било съвсем различно от реалното физическо време в света на будните изследователи в лабораторията. Сънуващият не би могъл да оценява времето в своите сънищни преживявания в съответствие с реалното време, за което докато спи не може да има представа. В сънищата си сънуващият би могъл да има възприятие и впечатление, че е преживял много часове и дори дни, когато в действителност в света на будните може да са преминали само минути. Донякъде би могъл да си създаде представа за съответствието на едни или други свои сънувани ситуации с реалното време през нощта като проверява реалното време при всяко свое междинно събуждане и бидейки в състояние добре да си припомня и позиционира по последователност сънищата си в преминал цикъл, да успява до сутринта да пренесе спомени с представа за позиционирането на сънищата си според тяхното сънуване в отделните цикли спрямо времето според часовете на междинните си събуждания през нощта. Но за това би се изисквало дълга практика, съществен опит и придобити качества по Пътя на сънищата, каквито обичайно хората не могат да притежават и каквито и със съответна практика трудно биха се достигнали.
От друга страна, при хипотетичен успех с такова хронологично подреждане, за разграничаване на данните, съответстващи на обичайни „неосъзнати” сънища и на „осъзнати” сънища, и за да има смисъл едно сравнително по-точно припомняне и подреждане на сънищата по последователност, би се изисквала особено чувствителна апаратура, каквато не е създадена. И това се отнася дори само за разликата между състоянията съответно на обикновен и на „осъзнат” сън, а да не говорим за „разпознаване” на отделни моменти и събития от сънищата, ако бихме искали да ги съпоставим с някакви данни и показатели от уреди...
Събуждането, разказването на сънуваните сънища и относителното разсънване след всяко междинно събуждане след всеки цикъл, или времеви период, при неопитен доброволец първоначално също би могло да повлияе и наруши естественото протичане на процесите на съня и сънуване в рамките на нощта, но това е въпрос на настройка и, при придобиване на известен опит, негативният ефект би могло в определена степен да се преодолява и по-малко да пречи.
Ако пък съпоставянето на спомените му с енцефалограмата се остави за сутринта след естественото му събуждане, той трябва да е толкова напреднал по Пътя на сънищата, че да може да си припомня повечето от сънуваните сънища през цялата нощ с подробностите им и по възможност да е в състояние поне в някаква степен да ги подрежда хронологично, след като е минало време и един след друг са се изредили няколко цикъла със съответните им фази, и са се напластили спомени от сънища във всеки един от тях. Това би изисквало още по-високо качество и ниво на способност, отколкото за пълноценно припомняне и позициониране на сънищните ситуации в рамките само на един отделен цикъл. Ако доброволецът не притежава такива способности, той въобще няма да може да разграничи и позиционира евентуалните си визуализации, съпоставяйки ги към различни цикли (да не говорим за отделните фази), или по-общи времеви периоди.
Друг е въпросът дали дори евентуалното синхронизиране на показанията от електроенцефалографа (или на някакви по-съвършени уреди от по-нови поколения) с различни перипетии в протичането на сънищата и тяхното съпоставяне с едни или други честоти и амплитуди в графики на електрични потенциали (или с някакъв друг вид данни), и с прояви, определяни като по-висока или по-ниска активност на едни или други зони или точки на мозъчната кора в определени моменти на сънищата, биха имали особен смисъл.
Не толкова заради това, че подобни експерименти поставяха сънуващия в изкуствена ситуация, която въздействаше негативно на естествените сънищни процеси и се променяха резултатите, или че не бяха налице необходимите условия и възможности за регистриране и съпоставяне на подробностите в различните вариации на сънищния процес и прогреса в състоянията на „осъзнаване”, или че от такова съпоставяне не биха били постигнати особени резултати или някакви съществени изводи.
А поради това, че всякакви такива въздействия, записи, съпоставяния и анализи просто нямаше с нищо да помогнат на сънуващия да пресече Сънищното пространство и да достигне до Портала.
При всички варианти, ако изследваните биха били добросъвестни и без да си измислят несънувани от тях сънищни ситуации, с цел да оправдаят своето присъствие и мястото си в изследванията, те биха разказвали за своите преживявания в сънища, които са били в състояние да си спомнят (повлияни повече или по-малко от съответните външни обстоятелства или въздействия) и само така и доколкото биха успявали да си ги припомнят, да ги визуализират, да ги формулират смислово и да ги изразят с думи, а изследващите биха оставали само едни външни наблюдатели и регистратори на техните разкази, занимаващи се с евентуални интерпретации за връзката на сънищата им с предварителните обстоятелства в будно състояние, или за евентуалната връзка на различните вариации на мозъчна активност, според показатели на уредите, с различни сънищни състояния, въз основа на разказите на сънуващите доброволци.
В светлината на дълбочината и перспективите на проблематиката и възможностите и целите на Пътя на сънищата, подобни експерименти и изследвания биха били безполезно занимание. Но от страна на различни изследователи те винаги биха могли да бъдат обяснени като поредни по-малки или повече значими стъпки в усилията за изследване на функциите и тайните на мозъка, оправдавайки така съответно финансиране и съществуване на определени научни звена или набирайки си материал за евентуални свои научни публикации или докторски дисертации.
Вероятно някои от изследващите досега напълно искрено са търсели и са се надявали да открият нови и непознати механизми и принципи, свързани с генерирането на сънищата, функционирането на мозъка, проявленията на съзнанието, съществуването на „подсъзнанието” или същността на самосъзнанието. Ситуацията е можела да се промени в някои случаи, ако изследващите биха поели по Пътя на сънищата, което би означавало, вместо да седят по бюрата и да разглеждат данни от изследвания на доброволци, да се захванат самите те с упорита и дългосрочна лична практика, отлагайки за известно време стандартните си експерименти. Ако пък самите изследвани биха тръгнали по този път, това би предполагало прекъсване на участието им в експериментите до постигането на съответно ново качество и способности.
Поемането по Пътя на сънищата би изисквало определени усилия и време за сериозна практика, а евентуалният им напредък по Пътя и откриването на възможните му хоризонти най-вероятно би довел до загуба на техния интерес към външните наблюдения и стандартните експерименти. Още повече, че напредъкът в практиката би изисквал естествена среда, а не изкуствени лабораторни обстоятелства и въздействия.
(Освен при една наистина сериозна, мащабна, организирана, дългосрочна, автономна, комплексна, поетапна, последователна, безкористна, посветена и перспективно насочена научна и изследователска дейност за разкриване на механизмите на мозъка и същността и мистериите на съзнанието.)
При всички случаи, изследващите, разчитащи не на личен опит, а на изследване на сънищата на други хора, ще си остават едни външни наблюдатели на повърхностни явления, докато самите те не се посветят на собствена практика по Пътя на сънищата и проучвания на основата на самонаблюдения и евентуален собствен напредък по Пътя на сънищата. В случай, че успеят донякъде да напреднат, още по-ясно биха забелязали безсмислието на външните изследвания на повърхностни ефекти. Ако не се посветят на сериозна лична практика и опит по Пътя на сънищата, каквато е била ситуацията в повечето случаи, ще си останат тривиални външни наблюдатели, занимаващи се със статистика на данни от различни видове уреди.
III
Граници на възможностите за изучаване на съзнанието и самосъзнанието
1.
Независимо от динамиката на кръвните потоци, независимо дали в едни или в други зони на кората на мозъка апаратурата изобразява засилено или показва относително по-слабо кръвоснабдяване и съответно дава индикации (по подразбиране) за „по-голяма” или „по-малка активност”, а в някои зони апаратурата евентуално би могла и да не отбелязва нищо, и независимо от това дали ще бъдат регистрирани или не електрични потенциали с различни видове техни колебания, и дори ако апаратурата в едни или други зони и точки не засича „активна” дейност или дори дава индикации за „липсата” на такава (по подразбиране, сравнено с наличието на показания в други зони и точки), и независимо, че времевата резолюция на енцефалографа може да е дори в рамките на милисекунди (което иначе е съществен период от време за взаимодействия, вкл. при електромагнитни явления, и въобще за явленията в квантовия свят), всички тези процеси и регистрации очевидно не бяха в състояние да отразят и да изобразят същинските взаимодействия в процеса на осъществяване и присъствието на човешкото съзнание и на самосъзнанието.
Без да се влияят от появяването или от наличието на по-активни или по-слаби кръвни потоци, на „по-активни” или „по-пасивни” зони на кората, на по-силни или по-слаби електрични потенциали с една или друга честота и амплитуда на колебания и съответно на един или друг вид вълни и ритми в едни или други зони и точки на мозъка /свързани с едни или други физиологични прояви, функции и действия/, човешкото съзнание и самосъзнанието принципно, независимо от всички тези колебания, подеми и спадове, съществуват и присъстват постоянно...
(Разбира се, при някои ритми спиш и дори сънуваш, съзнанието ти и самосъзнанието ти са с друго проявление, ако те ударят по главата може временно да изпаднеш в забвение, при определени състояния като кома състоянието може драстично да се промени, макар че след това може да се възстанови в предишния си вид без съществена разлика (или с някои физиологични нарушения, произтичащи от нарушения в определени неврологични връзки), но всичко това не променя принципното положение, че при обичайно нормално състояние съществуването и проявлението в тяхната същност, приемствеността и непрекъсваемостта и запазването на достигнатото до този времеви и житейски момент състояние и проявление на съзнанието и самосъзнанието в будно състояние и при формите на техните проявления по време на сън и сънища, като цяло и в същността си не зависят от отделните детайли на текущите конкретни промени в проявленията, колебанията и различията при горепосочените показатели. Независимо как протичат кръвните потоци в различни части на мозъчната ти кора и независимо от евентуални промени в електричните потенциали в различни нейни точки, в същото това време твоето съзнание и самосъзнание продължава да съществува по същия начин както преди да започнат измерванията. Независимо, че спиш, сънуваш и се събуждаш, съзнанието и самосъзнанието ти се запазват в същия вид както преди заспиването. Ако мозъкът ти не бъде съществено увреден, след възстановяване ти имаш съзнанието и самосъзнанието на твоята личност и идентичност, дори ако получиш някои увреждания и дефицити.)
(Този въпрос е принципен и се отнася до същността на съзнанието и самосъзнанието и до възможността с подобни съвременни апаратури те да бъдат изразени, изобразени, "измерени" или "определени". Разбира се, в някакви определени граници - за да функционира и за да живее мозъкът и човекът, му е необходима кръв и кръвоснабдяване, кислород, хранителни вещества. При съществени отклонения се появява проблем със съответни отражения върху състоянието на мозъка, на цялото тяло, и съответно върху състоянието и съхраняването на съзнанието. Но когато кръвоснабдяването е в определени граници, дори когато се явяват отклонения и човек не се чувства добре, когато е дори в критично болестно състояние, докато "не загуби съзнание", т.е. докато съзнанието му евентуално "не се изключи" временно или за постоянно (вкл. и като механизъм на мозъка за самосъхранение или за намиране и постигане на изход от ситуацията – докато за постигането на такъв положителен изход би продължавало да работи „Вътрешното съзнание” – „Вътрешното Аз” – Вътрешната асоциативна каскада, които при изключено съзнание или при кома продължават да се осъществяват и да действат), то независимо от вариациите на засилен или по-слаб кръвен поток в различни зони на мозъка или от вариациите, промените, колебанията на електричните потенциали, съзнанието и самосъзнанието си съществуват, човек има и запазва постоянно и непрекъсваемо съзнанието си, своето възприятие за своето съзнание и своето самосъзнание, непрекъсваемото и непроменливо възприятие за своята идентичност, за своето съществуване, за своето „Аз”. И дори когато спи и сънува, съзнанието му продължава да съществува и да функционира.)
Самосъзнанието – постоянният процес на собственото самоидентифициране, постоянното и непрекъсваемо възприятие за собственото „Аз”, е постоянно, винаги присъстващо и едно и също при нормално здрав човек, независимо от горепосочените текущи колебания, подеми и спадове в едни или други зони или по едни или други показатели за състояния и характеристики (като се изключат различни варианти на увреждания на мозъка).
Докато се провежда някакво изследване, независимо от видимото или индикираното активиране на едни или други зони на кората, точки или структури на мозъка, от повишаване или понижаване на електрични потенциали или електромагнитни показатели в едни или други сектори, зони или полета, човешкото съзнание и самосъзнание, без да се влияе от промените в показателите от уредите и от индикираните от тях колебания на състояния във функционирането на мозъка, остава едно и също.
Промените в показателите на апаратурата може да отразяват едни или други различаващи се емоционални, физически или здравословни състояния, но осъществяването на съзнанието като общо явление и състояние и самосъзнанието не се влияят от тях. Вариациите в такива показатели могат да са индикации за болестно състояние и определени проблеми и да помагат в медицината за един или друг вид лечение. Но при здрав човек в нормално състояние такива колебания, подеми и спадове в показателите и видимо динамично променяне в активността в различни зони също се наблюдават без да изразяват някакви дефицити или болестно състояние. Осъществяването на съзнанието и самосъзнанието не може да се отрази, изобрази и наблюдава чрез наблюдаването на тези отделни показатели и техни вариации.
Принципно при здрав човек в нормално състояние (което не е увредено мозъчно отвъд определен предел) – будно и дори по време на сън и сънища, неговото съзнание и самосъзнание е постоянно и непрекъсваемо, не е фрагментирано и като проявление, функция и същност е автономна категория и съществува като самостоятелно качество и състояние, което се намира „извън територията на пряко въздействие” на едни или други специфични или допълнителни интелектуални, емоционални, интензивни, стресови или с всякакъв друг особен характер мозъчни занимания или физически състояния и дейности, които биха могли да предизвикват специфични състояния или проявления в едни или други мозъчни сектори, зони, полета, точки или структури, показващи „повишена”, „намалена” или „липсваща” активност, или активизиране и отслабване на специфични функции, регистрирани и изобразявани чрез различни апарати и методи като електроенцефалография, функционална магнитно-резонансна томография и други, отразяващи евентуално „активизиране” на мозъка в едни или други структури или функции.
Асоциативната каскада на съзнанието продължава да функционира в различните й форми, включително по време на сън и сънища. При сънищата се променя формата и се преминава към Асоциативна каскада на сънищата или към Хибридна асоциативна каскада. Съзнанието и самосъзнанието, и възприятието за собственото „Аз” се изразяват временно във форма на "Въображаемо Аз" или на "Реално Аз". Когато по време на сън отсъстват сънища, Асоциативната каскада на съзнанието продължава също да функционира, макар и възприятието за него и за присъствието на самосъзнанието да се редуцира по отношение на евентуални спомени впоследствие в будно състояние.
Вътрешната асоциативна каскада и "Вътрешното Аз" продължават да функционират, да са активни и "дежурни", дори и когато в определен период не се проявява асоциативният процес на будното съзнание или не протичат сънища, дори когато в този период не се осъществява нито Асоциативна каскада на будното съзнание, нито протичат сънища, Генераторът на сънищата продължава да действа и да подготвя комбинирането за следващите сънищни ситуации, сънищният асоциативен процес продължава, Асоциативната каскада на сънищата функционира, независимо, че в този период нямаш възприятието за себе си като "Въображаемо Аз" със съответното за това състояние специфично съзнание, което е отражение и еманация на общото ти съзнание и самосъзнание.
Доколкото при събуждане от сън и сънища, или след сън без сънища, съзнанието и самосъзнанието ти е същото както преди заспиване, по време на сън, независимо от формата на проявление и възприятия, общата Асоциативна каскада на съзнанието продължава непрекъсваемо своя процес, включително с тази нейна част, с която се проявява Вътрешната асоциативна каскада, и съзнанието и самосъзнанието не претърпяват срив, качествена промяна или прекъсване. Докато човек е жив и в състояние без съществени мозъчни увреждания, съзнанието и самосъзнанието му са постоянни, непрекъсваеми и не зависят от отделни конкретни проявления на мозъчната интелектуална и емоционална дейност и активност, които биха могли да се засичат със съществуващата в първата половина на XXI век апаратура, технологии или научни познания.
По време на сън и сънища съзнанието и самосъзнанието сякаш привидно видоизменят проявленията си, но всички инструменти на будното състояние, съзнание и самосъзнание остават в готовност дори повече, отколкото би означавало определение като „дежурни на изчакване”, вкл. когато самоидентифицирането на „Въображаемото Аз” е частично и ограничено, или процесът на самоидентифициране на „Реалното Аз” е в началната си фаза или дори не е започнал. Винаги обикновеният сън може да се превърне в „осъзнат”, а „Въображаемото Аз” да се преобрази в „Реално Аз” и винаги по време на сънищата процесът на самоидентифициране в „осъзнат” сън може да се развие дори евентуално до висока степен на приближаване към реалното „Аз” /а това би означавало висока степен на приближаване на Хибридната асоциативна каскада към Асоциативната каскада на будното състояние с висока степен на логично обусловени причинно-следствени връзки с ресурсите на паметта и взаимодействие с елементите на Центъра на идентичността/.
При състояние на "Въображаемо Аз" в обикновен "неосъзнат" сън, винаги присъства едно твое себеусещане за самия себе си, възприятие за собственото „Аз” и за собственото съществуване, което понякога може да е по-отдалечено, а друг път по-близко и дори съвсем близко до твоето възприятие на реално "Аз" - т.е. до възприятието ти за себе си когато си буден.
Не може да се подлага на съмнение продължаващото съществуване на твоето съзнание и самосъзнание по време на обикновен "неосъзнат" сън, в който ти се възприемаш като Въображаемо Аз. Възприятието ти за себе си и различни елементи, участващи в сънищата ти, винаги имат много общо с живота ти и обстановката в будната реалност, независимо от това, че не разбираш, че сънуваш и възприемаш ситуацията като продължение на една единствена твоя реалност - твоя живот, макар и със своеобразно себевъзприятие, обичайно с частични и често непоследователни връзки и частични взаимодействия с паметта ти, водещи до смесване на елементи, несъответстващо на реалността ти, и с частични проявления на реалната ти същност.
В съня ти, макар и без да разбираш, че сънуваш, може да има вплетени, или той изцяло да се състои от комбинация на изключително реалистични елементи, заобикаляща обстановка и твои "спомени", мисли, притеснения и съображения, вътрешни душевни преживявания, съжаления и угризения, които да са с голяма комплексност и сложност на съдържанието им и да са напълно съответстващи на твоята обстановка, преживявания и мисли в будната ти реалност. (Това не са предположения или спекулации, а е установено /и поне за себе си – доказано/ от непосредствен личен опит.)
При увредени мозъчни състояния отвъд определен предел, при които на пръв поглед изглежда, че съзнанието и самосъзнанието безвъзвратно са си отишли, се оказва, че те само са се отдалечили временно и са останали „на изчакване в сянка”, защото при евентуално възстановяване и преодоляване на кризата от увреждането, те се връщат еднакви в своята същност, независимо от това дали човекът може да остане с едни или други физически и функционални увреждания и евентуално някои елементи от паметта му да са „потънали” и позабравени.
Съзнанието и самосъзнанието остават и се завръщат докато човекът продължава да живее. А след това... Това вече е предмет на други части на книга. При въздействие на едни или други психотропни медикаменти съзнанието и самосъзнанието или частично остават „дежурни на изчакване” или временно остават „на изчакване в сянка”, макар че това са просто абстрактни понятия за състояния, при които съзнанието и самосъзнанието продължават да съществуват, независимо каква е формата в този момент на вътрешните възприятия и в какъв модел на асоциативна каскада се изразява, а определени връзки на контакт и взаимодействие с тялото са временно блокирани.
Съзнанието и самосъзнанието, макар и всяко от двете понятия да е с известна специфика и различие помежду им, съществуващи заедно едно с друго, приличат на едно общо вместилище, в което се съдържат различни взаимодействащи фрагменти. Взаимодействието между едни или други от тях би могло да се променя, едни или други от тях може временно да потъват или да изплуват, но вместилището продължава да съществува и да ги пази и носи в себе си. Съзнанието представлява същност, качество, функция, процес и израз, които притежаваш и които управляват живота ти, самосъзнанието е собственото ти себевъзприятие за съществуването и проявлението на твоето съзнание, за неговата същност, за постоянното му и непрекъсваемо съществуване, за собствената ти идентичност, за съществуването и протичането на собствения ти живот, за твоето място и позициониране в реалността.
Човешкото съзнание и самосъзнание е налично, присъстващо и цялостно дори тогава, когато функционалната магнитно-резонансна томография не отчита допълнителен кръвен приток и съответно „повишена активност” в едни или други зони на мозъчната ти кора, или когато електроенцефалографът не отчита един или друг вид променени или променящи се електрични потенциали или се отчита тяхната евентуална липса в полетата на едни или други електроди.
Това означава, че действието и процесите на Асоциативната каскада на съзнанието, която е едно постоянно комплексно асоциативно присъствие и активност в цялостната невронна мрежа в пространството на всички структури на мозъка с двупосочни обратни връзки едновременно в множество направления и взаимодействия с комплекс от множество биохимични, електромагнитни и физични стимули и ефекти, не влизаха в обхвата и възможностите на различните видове невровизуализиране чрез наличните апарати и на базата на познатите през първата половина на XXI век научни теории.
Друго абстрактно изображение на Асоциативната каскада на съзнанието, независимо в каква форма се проявява – на будното състояние, Асоциативна каскада на сънищата, хибридна или друга – е сравнението с движещата се маса вода в широка река с бълбукащите водоскоци, вълни и водовъртежи там където по средата на реката или по нейните брегове водата среща и се сблъсква със скали, дървесни дънери и други препятствия. Движещата се вода представлява съзнанието и самосъзнанието, скалите и дънерите представляват външни и вътрешни сенситивни възприятия, промени във физиологичното състояние и вътрешни ментални фактори – възникващи неочаквано мисли, идеи, проблеми (евентуално болка в краката, болка в сърцето, парализа на ръката...). Повърхността на водоскоците, вълните и водовъртежите са различните промени в мисловното и емоционално състояние, израз от повърхността на мозъчните функции и техни промени или променящи се състояния, които евентуално се улавят и регистрират от съответните апаратури, включително и от електроенцефалографа.
По такива причини електроенцефалографията или функционалната магнитно-резонансна томография не бяха в състояние да изобразят функциите на мозъка по отношение и на равнището на осъществяване на съзнанието и самосъзнанието с постоянно присъстващото и непрекъсваемо възприятие за собствената същност и идентичност, собственото съществуване и позициониране в реалността, възникването и осъществяването на човешките мисли и на мисловния процес, а магнитоенцефалографията представяше само една абстрактна картина, която всъщност не даваше необходимото изобразяване и съответна представа (и въобще не даваше особена представа) за същинските процеси в мозъка, за процеса и същността на осъществяване на мисленето, на осъзнаването и на съзнанието, и за същността на съзнанието и на самосъзнанието.
Тези апарати бяха доказали своето медицинско и диагностично значение, но предвид началната фаза в проучванията на мозъка и в познанията за човешкото съзнание, надеждата че нововъзникващите апаратури биха могли да допринесат за качествен скок в познанието за съзнанието бе твърде прибързана. Още по-малко новите апарати можеха да допринесат съществено при изследвания във връзка с процесите и механизмите в света на сънищата, включително на територията на „осъзнатите сънища”.
Извършваните през втората половина на двадесетото столетие (както и в първата четвърт на XXI век) изследвания и експерименти с използване на електроенцефалографи и със засичане на различни стойности на електрични потенциали и честоти на техни колебания, на едни или други видове ритми в електричните проявления на точки и зони от кората на мозъка, и с опити за тяхно евентуално съпоставяне със съответни сънища или сънищни събития, можеха да са само съвсем повърхностни, бяха с елементарна цел и тематика и с твърде ограничен обхват в контекста на Пътя на сънищата, и като цяло – на Пътя на интегралното съзнание.
В светлината на същността и хоризонтите на Пътя на Йога на интегралното съзнание, ограничени бяха смисълът, целта, тематиката и обхватът на такива изследвания и експерименти, така както тесен и близък бе и хоризонтът на изследвания на възможни или хипотетични психофизиологични връзки и ефекти (за които ще стане дума по-нататък – за осъществяване на контакт, комуникация и предаване на информация от света на сънищата към света на будните, с евентуално подаване на сигнали чрез движение на очни ябълки по време на „осъзнат” сън) и опити за енцефалографски регистрации на едни или други недоказани състояния, измислени и обявявани от изследователски светила като възможни и определяни от организаторите на подобни експерименти не само като възможни, но и като постигнати и осъществени.
Такива изследвания не бяха достатъчни за изучаването и разбирането на тази особено специфична сфера, каквато е мозъкът и още повече – съзнанието, навлизането в която отвън чрез технологични средства на този етап на развитие на човешкото познание, наука и технологии в нашия свят, бе само едно пожелание или израз на спекулации с рекламна цел или с цел набиране на финансови средства.
Стандартните научни изследвания, независимо с какви технически средства и електроника от най-съвременните научни и технологични поколения са обезпечени, не бяха достатъчни за изобразяване, разкриване и разбиране в дълбочина на тайните и мистериите на съзнанието и самосъзнанието, включително в частност и на процесите и механизмите на сънищата, както и не бяха достатъчни за разбиране на същинските възможности и перспективи на тази проблематика, на свързаните с нея феномени и като цяло – на бъдещото човешко развитие в овладяването на собственото съзнание.
В първите десетилетия на XXI век човекът от нашата цивилизация все още не се бе научил да навлиза реално отвън в съзнанието на друг човек, за да може да го изследва отвътре. Но всеки можеше да се самоанализира и самоизследва чрез лична практика.
2.
1. „Времевата резолюция” на процесите на осъществяване и проявление на елементите на Асоциативната каскада на съзнанието е или по-малка, или неуловима и непостижима за съвременните апарати, а същността и израза на съзнанието не се състои нито може да се диференцира, разчита и визуализира като се разчитат и визуализират отделните елементи в пространствения обхват на Асоциативната каскада на съзнанието, независимо с каква времева и пространствена резолюция на разчитането и визуализирането разполага една или друга апаратура.
Съзнанието и самосъзнанието не се състоят и изразяват и не може да се отразяват чрез разчитане и визуализиране на частично изражение на отделните елементи и фрагменти на процеси в техните съответни отделни триизмерни пространствени обхвати, в които те се намират и осъществяват и в които се състоят отделните елементи и фрагменти, съвместно съставящи комплексно общия процес, независимо дали тези елементи и фрагменти на процеса биха се проявявали с времеви и с пространствен обхват надвишаващи минималната достижима от модерните апаратурите времева и пространствена резолюция за отразяване и изобразяване.
Съзнанието и самосъзнанието, както и процесът, чрез който и в резултат на който те се осъществяват и изразяват, не могат да бъдат изобразени чрез изобразяване на отделните елементи, участващи в процеси, и на отделни фрагменти на процеси, съставляващи общия процес.
Съзнанието и самосъзнанието не се изразяват в механична съвкупност от съответните пространствени обхвати на елементите в един или в друг междинен мащаб, не се изразяват в механична съвкупност от обхвати на триизмерното пространство, в които се развиват съответните процеси при отделни минимални елементи.
Съзнанието и самосъзнанието не могат да бъдат разчетени и изобразени чрез разчитане или визуализиране на тези отделни минимални съставящи елементи или фрагменти от процеси, както и на процеси и функции при структури, съставени от тези елементи и процеси със следващ и следващ мащаб и пространствен обхват.
„Пространственият обхват” и „времевата резолюция” съзнанието и самосъзнанието или на осъществяване и проявление на Асоциативната каскада на съзнанието не се изразяват в обхвата на триизмерното пространство или чрез времеви обхвати на отделни елементи или на техни функции и промени, които евентуално биха могли поотделно да се изобразяват чрез едни или други апарати, а се състои и изразява в ефекта от комплексната съвкупност на тяхното общо съвместно действие в съответен един или друг времеви обхват.
Съзнанието и самосъзнанието е постоянно съществуващо във времето, то не е фрагментирано, не се състои от части, между които има интервали, и в този смисъл не е механична съвкупност от отделни прикрепени една към друга части. То е постоянно, флуидно осъществяващо се и протичащо, и непрекъсваемо във времето.
В този смисъл минималната времева резолюция, която би се отнасяла към съществуването на съзнанието и самосъзнанието би съответствала на физическите характеристики на времето и пространството, и би зависела от тяхната същност и евентуална непрекъсваемост или дискретност. Но тази времева резолюция на постоянно и непрекъсваемо съществуване на съзнанието и самосъзнанието не представлява времевите интервали за осъществяване на отделните мисли, възприятия и чувства, не представлява и не изразява времето необходимо за образуване, осъществяване и протичане на мисли, за осмислянето на въздействия и формирането на понятия и мисловни вериги в хода на съзнателния процес, не изразява времето, необходимо за осъществяване на отделни процеси, проявления и възприятия в мисловната дейност, което е от съвсем друг порядък, не изразява времето, необходимо за осъществяване на отделните взаимодействия и процеси, от чиято съвкупност се състои и осъществява Асоциативната каскада на съзнанието, чийто съвкупен резултат е осъществяването и проявлението на съзнанието и самосъзнанието. Но визуализирането и изобразяването на тези отделни елементи и процеси не може да изрази и представи като цяло съзнанието и самосъзнанието.
Съществуването на минималният времеви интервал или пространствен обхват би зависело от това дали времето и пространството са евентуално дискретни и не биха могли да бъде определени и квалифициран в контекста на съвременните академични познания във физиката. В случай, че пространството има дискретна структура и съответно движението (като най-общо понятие за осъществяване на процес) има съответстващ на нея минимален израз, и съответно времето има аналогично проявление на дискретност, минималният времеви интервал би представлявал всеки актуално съществуващ съответен момент, заел мястото на предишния – неуловим за каквато и да е апаратура единствено съществуващ актуален миг.
2. В този смисъл, максималното възможно евентуално ниво на фрагментираност, т.е. „дискретността” на проявление на Асоциативната каскада на съзнанието в различните й форми и съответно „дискретността“ на съзнанието и самосъзнанието би се съизмервала с евентуалната „дискретност” на времето, изхождайки от следната логическа линия – от евентуалната „дискретност“ на пространството, и на пряко обусловената от нея съответна „дискретност“ на минималните базови процеси в движението, от своя страна като пряко последствие обуславяща евентуалната „дискретност“ на времето.
3. Проявлението на Асоциативната каскада на съзнанието представлява един общ единен комплексен, постоянно възпроизвеждащ се, неразделим моментен резултат.
Асоциативната каскада на съзнанието, която като общ комплексен постоянно възпроизвеждащ се и постоянно съществуващ резултат е носител и израз на проявление и осъществяване на съзнанието и на самосъзнанието, неин резултат е и осъществяването на конкретен моментен мисловен процес, възприятия и чувства.
Съществуването и проявлението на съзнанието и самосъзнанието е общ комплексен резултат от процесите в осъществяването на Асоциативната каскада на съзнанието.
Проявлението на съзнанието и на самосъзнанието – общото ти постоянно усещане, че съществуваш, дори когато никаква мисъл не протича в ума ти, дори когато се абстрахираш от сенситивни възприятия – просто общото усещане и чувство, че постоянно съществуваш, усещане за протичащия миг, общото постоянно себевъзприятие, необременено с никаква мисъл, дори при напълно празно и пусто съзнание – за това, че те има в реалността) би могло да има степен на евентуална съставност или фрагментираност, или да има така наречената „дискретност” дотолкова, доколкото „дискретни” биха могли да са съответно пространството, движението и времето. Ако пространството не е дискретно, ако няма структура и е непрекъсваемо, тогава и движението и времето не биха могли да притежават свойство на дискретност, и при такава хипотеза, при която се навлиза в съвсем други и мистериозни води, и съзнанието би имало недискретен израз и би се осъществявало абсолютно непрекъсваемо във времето. Но такава хипотеза за липса на дискретност на пространството и съответно на движението и времето ми се струва малко вероятна.
4. На различни апаратури за регистриране и невровизуализиране като електроенцефалографи, скенери и различни апарати за невровизуализиране с магнитнорезонансно изобразяване и други подобни методи се възлагат задачи за отразяване и изобразяване на състояния и процеси на мозъка с диагностични и лечебни цели. Но различни учени и изследователи се надяват и очакват, че чрез подобни апаратури може да успеят да открият и изобразят едва ли не формирането и протичането на човешките мисли и чувства, а дори и да ги запишат и впоследствие изпратят на през далечни дистанции. Разчитат и се надуяват, че с усъвършенстването на такива апарати ще стигнат до желания резултат. Технологичното развитие и усъвършенстване на такива апарати се свързва с повишаване на способността за постигане на възможните минимални времеви и пространствени резолюции на изобразяването. В тази връзка представлява интерес понятие за времевия обхват на осъществяване на Асоциативната каскада на съзнанието, включително минимален времеви обхват, доколкото би имало отношение към качествата на апаратите и способностите им за минимални резолюции при изобразяването. И доколкото усъвършенстването на апаратурите и постигане на минимални или супер-минимални резолюции на изобразяване би могло да удовлетвори желанието на различни изследователи да заснемат, да регистрират, да изобразят и да запишат човешкото съзнание, самосъзнанието, човешките мисли и чувства. Доколко би могло да се постигне такъв резултат с такива принципи и методика на отразяване и изобразяване, независимо капацитета на апаратурите и от времевата или пространствена резолюция на изобразяването.
Материалната база и процесите на Асоциативната каскада на съзнанието може да се изразят абстрактно като комплекс на една динамично променяща се триизмерна мозайка от застъпващи се и наслагващи се елементи, които са в състояние с процес на постоянно разместване и сливане.
Времевия обхват на осъществяване и проявление в нейния общ комплекс на Асоциативната каскада на съзнанието не е времевият обхват на протичането на отделния минимален процес и не зависи от и не се изразява само с времевия обхват на отделните елементи, които са в основата на нейното осъществяване и развитие (например, от времевия обхват на протичането на импулс през аксиона на неврона, на биохимичния или електромагнитен процес при контакт на невромедиатор, на електромагнитния процес при взаимодействието на йони, на евентуалните биохимични или физични процеси в микротръбичките в невроните, или пък на квантовомеханичните процеси и взаимодействия в основата на всички тези явления), а е свързан със сумиращия се резултат от постоянното асоциативно взаимодействие и съвкупно действие на елементите.
Същността и значението на времевия обхват на осъществяване на Асоциативната каскада на съзнанието не произтичат от специфичния времеви обхват на конкретните съставящи я елементи и отделни фрагменти от процеси, т.е от протичането на отделни краткотрайни процеси при отделните й елементи.
Времевият обхват на осъществяване и проявление на Асоциативната каскада на съзнанието в нейния общ комплекс е свързан със съвкупния сумиращ се резултат в непрекъсваемия асоциативен процес, от комплексното взаимодействие на елементите, застъпване и наслагване на процесите в тази „динамична мозайка”, всеки от които със своя собствена „времева резолюция”, времеви обхват и пространствен обхват на застъпващи се взаимодействия на множество различни нива.
5. Когато се занимавах с тази проблематика не смятах, че въобще имаше смисъл да се занимавам с теориите (отпреди няколко десетилетия) на С. Хамероф и Р. Пенроуз за ролята за осъществяване на съзнанието на микротръбичките в невроните, за мозъка като „квантов компютър”, за търсене на съзнанието на нивото на процесите в квантовия свят, за проявление на съзнанието на базата и в зависимост от квантови неопределености или събития, или за „сливащата” се душа, от една страна, както и с различните религиозните теории за прераждането, от друга страна.
Съхранението и продължението на съществуването на „душата“ на човека има смисъл със съхраняване и продължаване на съществуването на общия комплекс, на същността и конкретните специфики и характеристики на съзнанието, и биха имали смисъл ако са душата и съзнанието на конкретния човек, на отишлия си човек, на напусналия ме човек, на моята майчица и на моя баща, които вече ги няма при мен, ако е душата и съзнанието на конкретния любим човек.
Душата и нейното продължаващо съществуване биха имали смисъл за мен ако е душата и съзнанието на конкретния добър човек, които се надявах, очаквах, исках да продължават да съществуват, надявах се, исках един ден да открия, да намеря и да достигна – душата и съзнанието, които познавам с техния конкретен израз, особености и идентичност.
Безсмъртие на душата, нейно продължаващо съществуване, независимо в каква форма, през какви трансформации, в какви сфери или реалности, в какви измерения или светове, в какви небеса или пространства, би имало смисъл за мен ако се е съхранила и продължава да съществува като душата и съзнанието на конкретния добър човек, на отишлия си от мен, на завинаги напусналия ме, на моята мойка – моята майчица и на моя баща – моя татко, които вече ги няма при мен. Техните конкретни души с тяхното собствено съзнание – такива каквито ги знам и познавам.
Ако някой ми говори за абстрактна „сливаща” се в едно вселенско цяло душа или съзнание, за отлитащи квантови частици и тяхното абстрактно „сливане” в някаква обща „душа” или „съзнание” на вселената или във вселената, или за някакво абстрактно „прераждане” в друг индивид, то това би било все едно, че душата и съзнанието, които аз търся и които аз искам да съществуват, и които аз искам един ден да открия и достигна, вече ги няма, това би означавало, че те вече не съществуват. Това би означавало, че при смъртта изчезват. Би означавало, че с това, на което хората казват „смърт” душата, съзнанието, всичко, което се отнася до същността на този човек – се разпадат и изчезват. Но аз не исках да приемам такава вероятност и този вариант.
Ако някой ми говори за някакво мъгляво „прераждане” в друго същество или човек, пък дори и за някакви съмнителни спомени от други животи при някакви съмнително достоверни и автентични състояния на така наречени психоаналитически или хипнотични “ремисии“, това би означавало, че душата и същността на конкретния човек си е отишла завинаги, изчезнала е, загубена е и повече не съществува. Би означавало, че с това, което хората наричат „смърт”, душата, съзнанието и всичко, което се отнася до истинската и цялостната същност на този конкретен човек изчезват. Но аз не приемах такава вероятност и този вариант.
Не виждах смисъл да разглеждам и коментирам разсъжденията или по-скоро спекулациите за хипотетичното „сливане”, защото такива тези сами себе си обезсмисляха. Дори при една такава хипотетична реалност, това би означавало, че при смъртта индивидуалната конкретна душа и съзнание изчезват, понятието душа и съзнание, свързано с това което те са представлявали при конкретния човек, загубва своя смисъл и съдържание. Човекът си отива. Конкретната му душа и съзнание се разпадат и изчезват.
В такава ситуация, дали хипотетично съществува вселенски разум, вселенска душа, вселенско съзнание или намираща се във вселената същност или категория с подобни значения, макар и само по себе си интересно и безкрайно важно и значимо, се оказва без никакво значение за конкретната душа и съзнание, които ти евентуално би искал да потърсиш и намериш, за конкретния човек, който завинаги си е отишъл и неговата конкретна душа. А това дали съществува вселенски разум и съзнание, в какви измерения и пространства и по какъв начин съществува и се изразява, дали някога ще може да има пряк контакт на човека с такива същности и т.н., и дали към него отлитат и се сливат някакви квантови частици и тънки енергии от наши тела, приживе или след като си отидем от живота и телата ни изстинат, или от нашата земя или от нещо друго, всъщност няма никакво значение за всичко това, което ние имаме предвид и чувстваме когато говорим за душа и се надяваме, че тя ще продължи да съществува, когато се надяваме че някога, там някъде ще може пак да се срещнем с либимия добър човек когото веднъж сме загубили в земния ни живот.
Подобна би била ситуацията и ако реално се случваха преражданията, както ги възприемат в хиндуизма и в будизма – евентуалното "успокоение" за някои е твърде абстрактно и има значение за поддържане на определен социален ред и доколкото да обоснове задължителна бъдеща социална позиция на някой прероден "велик учител" или "духовен водач".
За съжаление, не можеш да намериш в някой прероден душата и съзнанието на скъпия добър човек, който си загубил. И всякакви тези за прераждане и реинкарнация стават безсмислени истории, които за някои може и да представляват някакво успокоение.
Ако бих приел такива концепции и такава хипотетична реалност при която душата уж привидно продължава да съществува, но след прераждането се явява обликът на съвсем друг човек или същество (независимо за какви сходства, кармични следи илиили многозначитеблни знаци някой би могъл да приказва или фантазира), това би означавало да приема, че всъщност при смъртта душата, съзнанието, конкретната същност на човека, всичко, което се отнася до същността, идентичността, историята, мислите и чувствата на този човек – неговата душа – се разпадат и окончателно, завинаги изчезват.
Но аз не приемах такава вероятност и съществуването на такава хипотетична реалност.
Знаех, вътрешно усещах, че нещата са различни и че един ден ще ги видя и достигна, ще ги намеря и докажа – поне за себе си.
IV
Два пътя към вътрешните пластове
Когато става въпрос за контакт с вътрешните пластове на съзнанието, определяни стандартно и клиширано като „подсъзнание”, или за въздействие върху съзнанието, през XX век бе станало модерно да се говори за хипноза и за психоанализа, а мнозина ги практикуваха с повече или по-малко успех. Но това са пътища или методи, водещи по повърхността (колкото и неприятно би могло да му стане на Фройд от такава констатация, ако наблюдава този текст от света, в който се намира сега). С тях не се стига много далече.
С хипнозата, при "подходящ" и податлив обект, хипнотизаторът чрез външно влияние и въздействие би успял да накара индивида (или да му помогне сам да успее) да отключи дремещи или блокирани връзки към затворени "врати", през които да надникне и да изкара на повърхността някои елементи от вътрешните нива и пластове на „Външното си Аз” – елементи от по-далечните и неактивни пластове на паметта (или дори понякога евентуално да бъдат „докоснати” и „предизвикани за активиране и включване” определени елементи и "инструменти" на "Вътрешното Аз”), включително свързани с управлението на телесни функци.
Хипнотизаторът би могъл да успее да стимулира и да предизвика "Външното Аз" да се изключи частично, като някои негови сегменти станат посредници и открият достъп през "открехната" „врата” към Вътрешните нива и пластове на „Външното Аз”, през която към повърхността да изплува частична информация, заключена и забравена до този момент, или, при такова частично изключване, определени контролиращи и управляващи тялото сегменти на "Външното Аз", включително на някои от неговите вътрешни нива и пластове /асоциативни проявления във формата на Асоциативната каскада на будното състояние/, както и някои инструменти на "Вътрешното Аз" /асоциативни проявления и функции на Вътрешната асоциативна каскада/ (и в двата случая – асоциативни връзки и структури, които в будно състояние, в хода на Асоциативната каскада на будното състояние контролират и управляват различни функции, прояви и действия на физическото тяло) да не се съпротивляват на подавани команди, да ги приемат и изпълняват, или да възприемат режим на тяхно автоматично изпълнение. Контактът би бил външен на хипнотизатора с „Външното Аз” на хипнотизирания като, в случай че той е податлив, има желание да участва и не се съпротивлява, с определени методи и форми на внушение би стимулирал неговото „Външното Аз” да се активират определени асоциативни връзки, да се стартира определена асоциативна схема, при което хипнотизираният да влезе в състояние на изпълнение на подаваните му команди и задачи.
По отношение на въздействието чрез хипноза пациентът да изрови, да извади, да си припомни, да активира потънали дълбоко във вътрешните пластова на „Външното му Аз” елементи, дълбоко „забравени” и блокирани спомени, чието изплуване би могло да е полезно, хипнозата би могла да постигне по-голям или подобен резултат както психоанализата (в зависимост от способностите и методите на психоаналитика), но чрез хипнозата това да стане по-бързо без продължителни психоаналитични сеанси. Същевременно при хипнозата поради своеобразно пасивното участие на пациента и бързото действие, освен извличане на съответната информация, най-вероятно не би се постигнал същия осъзнато достигнат оздравителен ефект както с психоанализата и психотерапията, който би произтекъл от активното участие на пациента, естествения ход на процеса и следващото от тях хармонизиране и балансиране. Освен че с хипнозата би могло да се направят определени внушения, които евентуално като външни елементи да започнат да се намесват и преплитат в обичайния съзнателен процес на пациента, което едва ли би могло да се възприеме като естествен и дълготраен оздравителен ефект.
При психоанализата методът бе по-бавен, повърхностен и продължителен, като, в зависимост от конкретна методика, аналитикът предразполагаше и предизвикваше "Външното Аз" да представи (да сподели, да съобщи, да си спомни, да се постарае да съживи и активира, да визуализира) налична в паметта му информация, чиито разпокъсани или отдалечени елементи съзнанието не е било в състояние до този момент само да свърже, да подреди и хармонизира, или да идентифицира (да търси, да достигне, да намери и да освободи) блокирана до момента информация, налична в паметта му, но „забравена” - потънала в застой в по-дълбоки пластове на паметта и във вътрешните пластове на „Външното Аз”, като с този процес аналитикът помагаше на индивида да възстанови блокирани асоциативни връзки, да свърже, подреди и оцени тази фрагментирана или „заключена” информация, осмисляйки едни или други събития и положения в живота си с отключващ, неутрализиращ негативни напрежения и общ положителен и оздравителен ефект. Процесът водеше до постигане на едни или други ефекти и промени, включително и върху вътрешните нива на „Външното Аз”, подпомагайки го да установи по-голяма степен на порядък и съответно на баланс и спокойствие. Така психотерапията можеше да помогне на пациента да активира свои забравени спомени. Когато те биваха обсъдени, изтълкувани и осмислени, оказваха както осъзнат, така и автоматичен обратен оздравителен ефект. Прочистваха се и се реактивираха блокирани връзки по пътищата на Асоциативната каскада на съзнанието. Тя се хармонизираше.
Процесът водеше до възстановяване на закърнели асоциативни връзки между определени елементи в паметта и до хармонизиране на тяхното участие в Асоциативната каскада на будното състояние, и в резултат – до постигане на по-висока степен на ефективност на асоциативния процес, вкл. и с положителен ефект и върху Асоциативната каскада на сънищата.
Психоанализата и свързаната с нея психотерапия представляваше външно въздействие и стимулиране на пациента сам да надникне навътре в себе си, при което психоаналитикът можеше да му помогне и допълнително да го стимулира и подтикне с някои тълкувания или насочване, а в процеса на това собствено надникване и стимулирано усилие на пациента имаше шанс той да успее да освободи някои свои вътрешни блокажи и да намери проход в задръстени от самия него пътеки във вътрешните пластове на „Външното му Аз”.
Възприемах хипнозата като повърхностен подход, метод с външно предизвиквано въздействие и поради това с ограничени частични възможности, не стигащи особено далеч навътре в съзнанието (и по пътя, който самостоятелно би могъл да бъде открит, постигнат и преминат през вътрешните пластове на собственото съзнание), засягащи само определени нива, с ограничен обхват на външно влияние, със съмнителна възможност за осъзнато интегриране и за хармонизиране на ефекта във външните пластове на собственото съзнание, метод несигурен, с показна и частична същност и ефект, може би донякъде полезен с медицински и лечебни цели, непостоянен и несигурен в резултата, и не във всички случаи функциониращ и ефективен, и поради и заедно с всичко това – изкуствен, метод много далечен по своята същност, възможности и хоризонти от същността на Пътя навътре, и нямащ нищо общо със същността, възможностите, целите и хоризонтите на индивидуалния път за развитие и навлизане навътре.
Психоанализата възприемах аналогично също като средство повърхностно, заобиколно, несигурно и с резултати подлежащи на съмнение, с външно предизвиквано въздействие, стигащо само до определено ниво, макар и с определена степен на собствено осъзнаване и активно участие в хода на процесите, което също нямаше нищо общо със същинско развитие по индивидуален път на активно навлизане във вътрешните пластове на собственото съзнание и с хармонизиране на връзката между своите "Външно Аз" и "Вътрешно Аз" по дългия път на интегриране на своето съзнание. Психоанализата и сериозната и качествена психотерапия, която би могла да съпътства и да е последствие и резултат от психоанализата, си беше метод с медицинска цел и ефект, полезен за някои нуждаещи се така както полезно е за някои хора понякога да приемат аспирин.
Не бе само въпросът в това, че при тези два метода имаше намеса на друг човек отвън, който по определени начини се опитваше да стимулира индивида, а в тяхната същност – в тесния и кратък път, по който водеха и в ограничения им хоризонт. Чрез тези методи и стимули, манипулаторът (хипнотизаторът, психоаналитикът или психотерапевтът) поставяше индивида в ситуация, при която можеше да се достигне до някои потиснати или блокирани сегменти на "Външното му Аз", или да се надникне към някои негови отдалечени по-вътрешни пластове, но като цяло възможностите и резултатите бяха скромни и с тях не се стигаше особено далече (по отношение на Пътя навътре). В зависимост от начина на тяхното прилагане, от различните варианти в качеството на изпълнение, от способностите на манипулатора или от спецификите на пациента, освен че бяха само с повърхностен обхват и частичност на въздействие, можеше да се допускат в голяма степен неточности (включително и грешки), както и прояви на субективност или самозаблуда в резултатите и в оценките.
Два са пътищата, по които отделно и паралелно може да се постигне резултат в един първоначален етап с ефективен автономен и сравнително по-дълбок достъп до вътрешните пластове на собственото съзнание. Това са Пътят на медитацията и Пътят на сънищата като начало на практиката в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.
По-точно, имам предвид Пътя на пряката („хоризонтална”) медитация (позната с нейни различни форми в традиционните йогистки и в будистките учения и практики) и Пътя на медитативното навлизане чрез сънищата, начален етап по Пътя на Йога на интегралното съзнание, етапи и проявления в които могат да се нарекат вторична („вертикална”) медитация.
Пътят и практиката на пряката – „хоризонтална” медитация може да съпровождат Пътя и практиката на сънищата и да са полезни в началните му етапи. Практиката на „хоризонтална” медитацията може да помага по Пътя в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.
Пътят на традиционната йогистка или будистка медитация (на „хоризонталната” медитация) води през разнообразни практики, в повечето случаи съдържащи различаващи се абстрактни и понякога примитивни дефиниции на процедурите и етапите на процеса на медитиране. Като крайна цел всички практики претендират за постигането на едно и също. Като се изключат масовите групови или любителски индивидуални „медитации” (които са далече от истинско медитиране, представляват състояния на концентриране с опити да се усвои навлизането в практика на медитация и по-скоро в повечето случаи удовлетворяват различни лични психологически потребности за поддържане на социални контакти и на собствено усещане за принадлежност), практикуването на същинска традиционна медитация („хоризонтална”) е част от битието на посветени индивиди от определени религиозни институции – индуистки ашрами, храмове, ордени, секти или школи, будистки манастири и обители, общности и школи, но постигането на реална и дълбока медитация може да се свърже само с живота и практиката на отделни техни майстори или представители. Както и реалното постигане на по-далечни цели по Пътя на традиционната медитация.
Традиционната медитация и Йога на интегралното съзнание са две магистрални направления, водещи през порталите към вътрешния свят. Но докато традиционната „хоризонтална” медитация (макар и в някои случаи и при някои майстори да може да доведе до Портал и дори той да се отвори за преминаване), в повечето случаи и варианти, би те довела само до определено ниво, в което най-вероятно да стигнеш само до края на една затваряща се улица, и може да те доведе до обгърнати с мъгла криволичещи пътеки, неводещи към никъде, Пътят на сънищата, като първи етап в практиката и движението по Пътя на Йога на интегралното съзнание, може да те изведе до откриването на Портали, през които да продължиш към далечни хоризонти на неподозирани реалности.
За Пътя на сънищата разказвам тук. Той не е бил познат досега, а тези, които са практикували постигане на ясни и „осъзнати” сънища или са участвали в изследователски експерименти по темата са били само в неговото начало и не са разбирали неговата същност, уникален потенциал и същински цели. Всъщност, те не са разбирали, че пред тях се открива началото на Пътя на сънищата.
Всъщност, един е Пътят и това е Пътят навътре. С него често се отъждествяват и през неговата същност преминават и Пътят на медитацията, и Пътят на сънищата, и Пътят на Йога в нейния същински древен традиционен и класически израз, и също така Пътят на интегралното съзнание – т.е. по-далечният и по-широкият от всички други пътища Път на Йога на интегралното съзнание.
01.05.2021
692
8. - Пътят на интегрираното съзнание VIII. 2015-21
© Copyright: Евгени Алексиев, 2021
Свидетельство о публикации №121050200038
Свидетельство о публикации №121050200038
Рецензии