Весна Земли

                Болгарский
                Земля и Люди


                З Е М Н А  П Р О Л Е Т

                Земята ликува. Пак звънка гълчава
                в засетите житни поля проехтя.
                Пръстта за зачатие пак се стаява
                и плиска се в слънчев поток песента.

                Планетата в скрежа на дългата зима
                самотно опази докрай Любовта.
                В Безкрая зареяна, неуморима,
                тя скъта в недрата си хлебна мечта.

                Укри се в космичната пропаст тъмата,
                докрай се разсея и димният мрак.
                Възкръсна за нова родитба Земята
                с крила изтъкани от първия злак.

                Ана  Величкова


Рецензии