Ивайло Балабанов Болгарское стихотворение

(перевод с болгарского)

Ребята, знаю, достают вас порой
и сухой хлеб, и горькая ракия,
и  небо тяжкое  над этой страной,
где нет давно уже счастия...
У идеалов великих царских
вид мифического архаизма .
Болгария торгует тряпками
с груди своего коммунизма.
Болгария - голодный нищий,
с душой цыганской и необутой,
просит подаяния за границей
между Лондоном и Калькуттой.
Честь больна, совесть пьяна,
ореол — купи-продай и не выше,
и безумец плачет с Дебелянов
по какой то  бело цветущей вишне.
Страшной силы повис с небосвода
сегодня вопрос полуобнажённый в тени:
Скажите мне братья, где же свобода
в голубой ноябрьской нашей  осени?
Почему пирует с людьми богатыми
и  у хитрецов у власти на свободу мода,
она дрожит пред бандитами и апачами ...
Почему среди них, а не средь народа?
Ребята, то пусто, достойны мы лучшего,
скорбим о свободе и белой мы вишне.
На земле Василия Иванова Кунчева
романтики всякие  сегодня  излишни.
Но споём мы, черт возьми, и услышит страна,
как голосами мужскими  заполнится ночь безродная
и отзовётся эхом - как в турецкие времена,
"Где ты, настоящая любовь народная?"

Красимир Георгиев
Болгарские поэты

„БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ” („БОЛГАРСКОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ”)
Ивайло Димитров Балабанов (р. 1945 г.)

Ивайло Балабанов
БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия...
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвеста пияна,
а ореолите – алъш-вериши,
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакави си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши...
Защо е с тях? Защо не е с народа?
Момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне – като в турско време,
„Къде си, вярна ти любов народна?”