Автор: Р. Русев
Не споменавай за празно сърце,
спри усмивка на устни,
не убивай мечти,
всеки ден нека е твой.
Почувствай дъхът на първа виелица,
на цъфнали нарциси
и наболи лалета.
Запомни първият кръст
направен в параклиса,
плахото: "Господи моля те..."
и как после дните утихват,
идва слънце в душата ти
и стрехата за чувствата
прави си път.
Сам пътувам към краят на дните,
събирам във стих
разпиляното време
и ако нещо забравя,
ще спомням отпосле
как думи за нещо не бяха изречени.
как в ъгъла тихо подсвирва щурче
и колко много са грешките.
А може би утре дъждът ще отмие пътеките...
Не споменавай
© Copyright: Росен Русев, 2021
Свидетельство о публикации №121041505760
Свидетельство о публикации №121041505760
Рецензии