Все проходит

                Болгарский
                Мир и Я

               
                ВСИЧКО  ОТМИНАВА

                Вече всичко свърши. Всичко е назад.
                Гневно бе прекършен моят устрем млад.
                Пепел, гнила шума, тинеста вода...
                И стоя без думи. Скрежна е нощта.

                Гледам към небето - към една звезда.
                Но мълчи сърцето. Тиха пустота.
                Някъде проблесна непознат светлик.
                Няма нищо лесно. Гасне миг след миг.

                Всичко отминава. Не личи следа.
                В сивата забрава лута се скръбта.

                Ана  Величкова               


Рецензии