К равнодушным

                Болгарский
                Мир и Люди

               
                КЪМ  РАВНОДУШНИТЕ

                Когато се смеете - плача,
                когато плачете -
                смея се с глас.
                Разбрахте, нали?
                Не съм като вас,
                в друга посока аз крача.
                Сладникави мелодрами
                не ме натъжават,
                самодоволната пошлост
                ме отвращава.

                Животът е пълен
                с трагедии страшни
                и има защо да тъжим,
                но вие от тях
                себично се плашите -
                нарочно не чувате,
                нарочно не виждате
                и търсите
                залъгалки-лъжи.

                Лице в лице съм
                с горчивата истина
                и плача без сълзи,
                и стена без вик.
                Да спра се опитвам
                един звезден миг.

                Ана Величкова


Рецензии