***
Твоето тяло ми е нужна дреха
пред утрото, когато захладнява.
Ти си ми последната утеха
щом мъка търси в мен началото.
Ти си ми като родилен вик
за нови чувства,дето в мен се появяват.
Ти превръщаш ме във алхимик,
сърцето ти във златно,който претопява.
18.10.2011 г.
Б. Алекс.
Петър Пенчев
Свидетельство о публикации №121033106785
Правда переводить пока не получается. Немного отошла я последние год от переводов.
А Вам -мои пожелания здоровья, счастья, удачи в жизни и в творчестве!
С уважением,Лариса.
Лариса Потапова 12.01.2024 00:54 Заявить о нарушении