Раковина
Природа и Я
Р А К О В И Н А
Раковината пееше, а аз слушах замислено.
Да разказва умееше и бе много искрена.
И видях да гори огън в морския мрак,
гъста пяна покри наводнения бряг.
Разлюля се твърдта сред кипящата бездна
и нощта запламтя под небето беззвездно.
В тази бурна тъма сред вълни се роди
непозната земя за свободни мечти...
Не посмях раковината от прибоя да взема -
да не стихне размирната, недопята поема.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121033104101