Родник

                Болгарский
                Мир и Я


                И З В О Р

                В безмълвния мрак на земята
                набъбваше жива вода.
                Към белия свят, през скалата,
                пролука си търсеше тя.

                Зовът й дочух издълбоко...
                Аз със сърцето дълбах
                години сред задух и болка -
                път да проправя успях.

                Фонтанът избликна нагоре,
                разпени талазите той -
                шепи напълниха хората,
                изгарящи в прашния зной.

                Никой от тях не попита
                за жаждата лек кой откри,
                но глътка по глътка отпиваха
                и тръгваха с мисли добри...

                Ана  Величкова


Рецензии