Родник
Мир и Я
И З В О Р
В безмълвния мрак на земята
набъбваше жива вода.
Към белия свят, през скалата,
пролука си търсеше тя.
Зовът й дочух издълбоко...
Аз със сърцето дълбах
години сред задух и болка -
път да проправя успях.
Фонтанът избликна нагоре,
разпени талазите той -
шепи напълниха хората,
изгарящи в прашния зной.
Никой от тях не попита
за жаждата лек кой откри,
но глътка по глътка отпиваха
и тръгваха с мисли добри...
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121032805696