Поэт - изгнанник

               
                Болгарский
                Мир и Люди



                П О Е Т - И З Г Н А Н И К
               
                Залязва пак денят. На камъка издялан
                от морските вълни за малко аз присядам.
                Миг тишина - долавям въздишка и дихание,
                и вечният въпрос горчиво-непонятен...
                Но кой се крие тук, самотен и нечакан,
                зад кипариса там, на плажа уморен?
                Безплодна пустота, скали и бриз студен.

                А Времето назад във вековете тича
                и вече зная аз - на камъка безличен
                седял един Поет от силните отричан,
                с години заточен на този бряг далечен.
                С гласа си заклеймявал закони безчовечни,
                на свободата предан, на гордите си песни
                и враг на власт безчестна, и на триумфи лесни.
                Изгнаникът с тъга е гледал в далнината
                вълната към вълна как гибелно се мята,
                как Времето-вълна неспирно заличава
                богатството, властта и всяка тъмна слава.

                На хоризонта син последен лъч догаря.
                Шуми от памтивека без сън морето старо
                и в този тъжен час си мисля за поети
                затрити от света, прокудени и клети.

                Ана  Величкова