Элегично

                Болгарский
                Родина


                Е Л Е Г И Ч Н О

                Домът ми роден тягостно пустее,
                без мила реч, без детските игри.
                В градината цветята не пъстреят,
                не шета никой в двора от зори.

                Пропукват се гредите остарели,
                сивее прах по влажните стени.
                Комините, от старост потъмнели,
                последните си отброяват дни.

                Ще рухне всичко. Всичко ще потъне
                в небитието без следа и знак.
                Ще мине нощ - отново ще разсъмне
                над покрив нов, над нов домашен праг.

                Ана  Величкова


Рецензии