Самообман

                Болгарский
                Мир и Я


                С А М О И З М А М А

                За какво да мисля? За какво?
                Всичко е отминало далече.
                Старото пред къщата дърво
                е изсъхнало и рухва вече.

                Чувства и мечти са прегорели
                като въглени от минал свят.
                Болките са вече преболели,
                а несбъднатото стана ад.

                И олекнала от всичко старо,
                литвам аз към синия безкрай -
                с време и пространство в надпревара
                стигам своя дълго търсен рай.

                Там е всичко светло и пречисто,
                непознало злоба и злини,
                нито скръб, ни безнадеждни мисли.
                Но е скучно без тревожни дни...

                И отново слизам при дървото,
                тлеещо пред бащиния праг.
                Няма по-желано от Живота,
                люшкащ ни сред светлина и мрак.

                Ана  Величкова