Грустный закат

                Болгарский
                Родина


                Т Ъ Ж Е Н  З А Л Е З

                Много хора тъгуват при залез,
                много хора...
                Една птица се рее,
                залутана сякаш в простора.
                Покрай мене сгъстява се здрача,
                сенки бродят
                и пристъпва нощта,
                натежала от страх
                и тревога.

                Аз притихвам тогава
                под тъмната бащина стряха,
                там където славеи
                в нощите пролетни пяха
                и заплаквам горчиво за вас,
                мои родни,
                но преглъщам сълзите -
                там отвъд
                вие сте вече свободни...

                Ана  Величкова


Рецензии