Стамен Панчев. Солдатский сон

Войнишки сън

Тъмна нощ покри полето бойно
и прекъсна почнатия бой.
Мяркаше се в мрака безпокойно
сянката на някой часовой.

Бях уморен, но ме сън не хвана,
гледах как мъжди далеч огън.
Спящия до мен внезапно стана
и разказа, развълнуван, сън:

– Братко, на добро ли е, на зло ли –
дрямнал– незадрямал, в тоя час
аз забравих днешните неволи
и се в сънища унесох аз.

Сън сънувам– връщам се дома си,
спи градецът в слънчевия ден,
само птичка нейде се огласи;
в цвят овошки свеждат се над мен.

В тясна, прашна уличка, където
всеки камък зная, аз вървях,
трепна ми болезнено сърцето,
своя скътан дом кога видях.

Влязох в двора, кучето позна ме,
лайна и опашка завърте
и показа се тогаз жена ми
на ръцете с малкото дете.

Щом видя ме, тя уста отвори,
но задавена захълца с глас
 и докато да ми проговори,
трепнах и събудих се тогаз.

Млъкна той, съня си кат разказа.
Чух след време, че захърка пак.
Месец се през облаци показа
кат видение в среднощний мрак.

Буден бях, доде изгря зорница,
и в зори започна страшен бой.
Клетий– в сън видя жена, дечица,
в утринния бой загина той.

Стамен Панчев


Солдатский сон

Тьма ночная скрала поле боя–
не сняла, так развела рукой;
вдалеке маячил без покоя
одинокий строгий часовой.

Сон меня не брал– устаток гробил:
кострище я ладил в третий раз;
вдруг боец вблизи проснулся, чтобы
мне поведать маленький рассказ:

– Братец милый, сам того не знаю,
задремал я или занемог–
и, поверишь, истина святая,
побывал на родине чуток.

Городок мой солнцем осиянный;
вишни заневестились в цвету;
ароматом и победой пьяный,
прямиком домой к себе иду

улочкой извилистой, где каждый
камень под ногами мне знаком;
сердце моё дрогнуло: изжаждав,
снова вижу милый отчий дом.

Пёс узнал хозяина, залаял,
завилял хвостом, а вот и, ах!
вижу, на крыльце меня встречает
жёнушка с младенцем на руках.

Только она губы отворила,
плачем захлебнулась, а дитя
личиком ко мне оборотила...
дрогнув, я очнулся миг спустя.

Он умолк и, упокоясь вскоре,
вновь уснул похрапывая чуть.
Месяц плыл меж туч что ялик морем–
с ветерком по ясному плечу.

Бой умылся кровью рано утром;
в полдень было дрогнули враги–
и назад пошли бросая трупы.
Бедолага на заре погиб.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы