Золотой дождь

                Болгарский
                Родина



                З Л А Т Е Н   Д Ъ Ж Д

                Не ще забравя бащината стряха,
                където в детските си дни мечтах,
                където сини птици нощем пяха
                и на криле от светлина летях.

                Където бях наистина свободна,
                светът бе нов и необятно-стар.
                Където всяка шепа пръст бе плодна
                и всяко стръкче - пролетен другар.

                Над мене чучулига кръг изписва,
                столетник-дъб в корията шуми.
                От детството ми светъл спомен плисва
                и като златен дъжд ръми, ръми...

                Ана  Величкова


Рецензии