Золотой дождь
Родина
З Л А Т Е Н Д Ъ Ж Д
Не ще забравя бащината стряха,
където в детските си дни мечтах,
където сини птици нощем пяха
и на криле от светлина летях.
Където бях наистина свободна,
светът бе нов и необятно-стар.
Където всяка шепа пръст бе плодна
и всяко стръкче - пролетен другар.
Над мене чучулига кръг изписва,
столетник-дъб в корията шуми.
От детството ми светъл спомен плисва
и като златен дъжд ръми, ръми...
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121032106953