Труженици

                Болгарский
                Родина



                Т Р У Ж Е Н И Ц И
                На дедите

                Сред житното поле,
                сред златни класове
                редят се кръст след кръст.
                Под ясна синева,
                под младата трева
                тъмнее влажна пръст.
                Там селяни лежат
                и сън последен спят
                без болка, глад и студ.
                Наблизо глъч ехти,
                изтягат се бразди -
                кипи вседневен труд.

                Ще минат много дни,
                нов кълн ще замени
                натегналия плод.
                Ще дойде залез тих,
                старик ще се прости
                със своя древен род.
                Но иде внукът млад -
                отново ще димят
                зесетите бразди.
                Под лятна висина,
                над житна равнина
                пак птица ще лети.

                Така от век на век
                работният човек
                над нивата си бди
                в един тревожен свят,
                увлечен в кръговрат
                под слънце и звезди.

                Ана  Величкова


Рецензии