Труженици
Родина
Т Р У Ж Е Н И Ц И
На дедите
Сред житното поле,
сред златни класове
редят се кръст след кръст.
Под ясна синева,
под младата трева
тъмнее влажна пръст.
Там селяни лежат
и сън последен спят
без болка, глад и студ.
Наблизо глъч ехти,
изтягат се бразди -
кипи вседневен труд.
Ще минат много дни,
нов кълн ще замени
натегналия плод.
Ще дойде залез тих,
старик ще се прости
със своя древен род.
Но иде внукът млад -
отново ще димят
зесетите бразди.
Под лятна висина,
над житна равнина
пак птица ще лети.
Така от век на век
работният човек
над нивата си бди
в един тревожен свят,
увлечен в кръговрат
под слънце и звезди.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121031805687